5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 424 гр.София, 17 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2482 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от А. Д. Н. и С. Д. Д., действащ чрез законния си представител А. Н., представлявани от адв. В. Л. П., срещу определение №5855/16.03.2015г., постановено по ч.гр.д. №782/ 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 16.12.2014г. по гр.д. №61092/2014г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, като образувано по недопустим за разглеждане иск и е постановено връщане на исковата молба на подателите й. Жалбоподателите поддържат становище, че обжалваното определение е неправилно и молят за неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК допускането на касационния контрол се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос /уточнен от състава на ВКС/ за допустимостта, по реда на чл.547 ГПК, да се оспори истинността на акта за раждане, в частта относно отразения произход от баща, когато оспорването се изразява не в оборване на презумпцията за бащинство, а в липса на предпоставки за вписване на дадено лице като баща – напр. липса на брак с майката, неизвършено или нищожно припознаване. Жалбоподателите твърдят, че поставеният въпрос е обусловил изводите на съда и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока за отговор е постъпило становище от ответника Д. С. Д., в което се поддържа, че определението на въззивния съд е правилно и следва да се потвърди. Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С определение от 16.12.2014г. постановено по гр.д. №61092/2014г. на Софийския районен съд, на основание чл.130 ГПК е върната като недопустима исковата молба на А. Д. Н., подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетния С. Д. Д., против Д. С. Д., Столична община и Втора САГБАЛ [фирма] - София, за установяване на неистинност на съобщението за раждане и на акта за раждане относно вписването, че детето е родено в брак и ответникът /съпруг на майката/ е негов баща. Районният съд е приел, че искът за установяване на неистинност на факти, различни от вписаните в акта за раждане, е недопустим, тъй като подобни оспорвания се правят по реда на охранителното производството /чл.542 и сл. ГПК/, а отделно, че всъщност се касае до иск за оспорване на произход от бащата, който е подсъден като първа инстанция на окръжния съд. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е посочил, че искането цели заобикаляне на специалния ред по чл.62 ал.2 и ал.4 СК за оспорване на произхода на детето от бащата Д. Д., тъй като предвидените в закона преклузивни срокове са изтекли. Приел е също така, че поправка в акта за раждане може да се направи само след влизане в сила на съдебно решение за оборен произход. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното определение. Поставеният от касатора процесуален въпрос е правно релевантен, тъй като е обусловил правните изводи на съда. По този въпрос съществува задължителна съдебна практика – ППВС №5/1978г. /т.6/ и определения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК – опр. №197/27.03.2013г. по гр.д. №1925/2013г., IV г.о., опр. №193/17.03.2015г. по гр.д. №6800/ 2014г.,IV г.о.,опр. №236/06.04.2015г. по гр.д.№1238/2015г., IV г.о., опр.№17/ 06.01.2014г. по гр.д.№7410/2014г. III г.о. и др., с която не се е съобразил въззивният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в цитираната практика, редовно съставеният акт за раждане е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Той има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл.34 ал.2 ЗГР. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче, трябва да се отчита, че тази доказателствена сила се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. Така например, при сключването на брак длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при съставянето на акта за раждане или смърт, то възприема лично не фактите на раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт. Когато в издадения акт липсват данни или наличните са посочени погрешно, длъжностното лице може да поправи своя пропуск или грешка в акта. По този ред обаче, то не може да допълни или промени акта, като промени неговия смисъл. По изключение, длъжностното лице може да съобрази официални документи, като направи отбелязвания в акта /напр. промяната на име/, но то не може да допълни акта с данни, които не се съдържат в съобщението за раждане или смърт, или не е възприело лично /както е при сключването на брака/. Такива данни могат да бъдат поправени или добавени в акта, след като бъдат установени пред съд по реда на чл. 542 ГПК. Произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен с акта за раждане. Процесуално легитимирани като ответници са лицата, които оспорваният произход засяга. Ако произходът не е надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на закона /посочен е баща, който не се презумира, нито е извършил припознаване/, на оспорване подлежи актът за раждане, като охранителен акт. При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред – по арг. от чл.38 ал.4 ЗГР, като приложимата правна норма зависи от конкретния случай. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. При въведено твърдение за грешка при вписването на определен факт в акта за раждане, тя подлежи на отстраняване по реда на чл.547 ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. В този случай молбата за поправка се разглежда в охранително производство, в което като заинтересовани страни са процесуално легитимирани да участват и органът, издал акта, както и прокурорът. При уважаване на молбата по чл. 547 ГПК, като последица, компетентният административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението, в електронния личен регистрационен картон - чл. 27 т. 4 ЗГР, както и промяна в акта за раждане. В разглеждания случай, въззивният съд неправилно е приел, че е сезиран с иск за оспорване на произхода на детето от бащата. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е така, то определението пак е неправилно, защото е следвало молбата да се препрати до родово компетентния съд – окръжния, или в случая – СГС, а не да се постановява връщането й на подателите я лица. Жалбоподателите и във въззивната, и в частната си касационна жалба поддържат, че не са предявявали иск за оспорване на бащинство. Твърденията, изложени в исковата им молба се отнасят до погрешно вписване в съставения за детето С. Д. акт за раждане, в частта му относно произхода от баща – вписано е лице, по отношение на което не може да се приложи презумпцията за бащинство по чл.61 ал.1 СК, тъй като майката не е сключвала брак с ответника Д. Д., нито пък последният е извършвал припознаване по установения ред и форма. Именно това погрешно вписване оспорва ищцата, а не произхода. Съдът е длъжен служебно да определи в какво производство да разгледа предявеното искане – охранително или исково; и по какъв ред – по реда на общия исков процес или по реда на някое от особените искови производства. Както се посочи и по-горе, за да се допусне поправка в акта за гражданско състояние е необходимо да се установи неверността в съдържанието му, каквито твърдения се съдържат в молбата на жалбоподателите и те не почиват на нови факти, настъпили след съставянето на първоначалния акт за раждане. На следващо място, в хипотезата на чл. 130 ГПК съдът може да прекрати производството по делото, когато искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от установяването на твърдените в молбата факти и на базата на ангажирани по делото доказателства. Проверка за допустимост, основана само на данните, черпени от исковата молба не може да бъде нито пълна, нито окончателна. Освен това, съдът има възможност, ако прецени, че изложението на обстоятелствата в исковата молба, или петитумът й е неясен, да я остави без движение и да даде указания на страната да отстрани нередовностите, в т.ч. и да уточни правния си интерес от предявяване на иска. Съдът е следвало, при твърдението в молбата, че между ищцата А. Н. и ответника Д. Д. не е бил сключван брак /и законовата невъзможност той да бъде вписан като баща на детето на майката/, да изиска от от длъжностното лице по гражданско състояние информация - налице ли са данни за сключван брак, или документи за извършено от ответника припознаване. В съобщението за раждане на детето представено по делото е вписан акт за сключен брак; в същото е отразено, че детето е „брачно”, а в същото време в отговора на ответника Д. Д. се съдържат твърдения за невярно вписани данни за брак, както и за извършено припознаване на детето с оформени чрез управителя на медицинското заведение документи. За последното обаче липсва отбелязване в приложения по делото акт за раждане. Всички тези обстоятелства са останали неизяснени. Ето защо, направените на базата на твърденията в исковата молба правни изводи са преждевременни и не могат да обосноват извод за недопустимост на предявения иск. Не на последно място, съдът следва да прецени необходимостта от назначаване на особен представител на малолетния ищец С. Д., с оглед защита и охрана на неговия интерес, при констатираното противоречие в позицията на двамата му родители. Като не е констатирал горепосочените нередности и е потвърдил постановения неправилен първоинстанционен акт, въззивният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно горните указания. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5855 от 16.03.2015 г., постановено по възз.ч.гр.д. №782/2015 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение №5855/16.03.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №782/2015г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно горните указания. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.