4 Р Е Ш Е Н И Е № 467 гр. София, 25 ноември 2009 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова С участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 507/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия С. Н. М. против решение № 82 от 10.08.2009 год. по внохд № 76/09 год. на Военно-апелативен съд на РБ. В касационната жалба на подсъдимия С. М. са посочени всички основания по чл.348 НПК.Доводите за това са, че двете съдебни инстанции са отказали искане на защитата да се назначи нова комплексна техническа и графическа експертиза, след като изслушаната е изготвена от лице, което не е включено в списъка на експертите към съда.Не са представени конкретни отговори от НВУ, дали на датите за които подсъдимият твърди, че е давал кръв в болничното заведение, е присъствал на редовните занятия.Не е събран сравнителен материал от целият кръг на възможните автори на изследваните документи.Оспорва се и квалификацията на деянието, като се твърди, че подсъдимият не може да е субект на това престъпление, защото като курсант на обучение със специален статут не е кадрови военнослужещ.Съставът на престъплението по чл.383 НК предполага намерение за трайно отклонение от военна служба, а не да ползва отпуск, по време на който не отпадат задълженията при повикване да бъдат изпълнени.Наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, защото ще доведе до прекратяване на договора за кадрова военна служба, която към момента изпълнява, след завършване на военното обучение.Поради това, че при несъмнено доказана вина, при същата фактическа обстановка, съдилищата приемат, че е налице чл.9 ал.2 НК се прави искане на оправдаване на подсъдимия.Алтернативно се поддържа решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 15 от 17.04.2009 год. по нохд № 15/09 год., Плевенски военен съд е признал подсъдимия С. Н. М. в извършено престъпление по чл.383 ал.1, алт.2 и 3, вр. с чл.26 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК, Върховният касационен съд намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е дал аргументиран отговор на доводите в жалбата на подсъдимия М. по реда на чл.339 ал.2 НПК, повече от които са идентични с поставените и пред касационната инстанция.В мотивите на въззивното решение подробно са обсъдени въпросите относно авторството на медицинските бележки и дали действително е дарил кръв на отразените в тях дати, в отделението по трансфузионна хематология на болницата в гр.В.Търново, въз основа на което е ползвал неправомерно домашен отпуск.Фактическите и правни констатации са основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, при спазване на процесуалните правила.Затова голословното отричане на вината от подсъдимия М., в съзнателно изготвените и използвани от него неистински официални документи, за да ползва домашен отпуск по измамлив начин, не налага други изводи.Безспорно е установено, че на два пъти на инкриминираните дати, в рамките на четири месеца е ползвал по пет дни домашен отпуск, въз основа на представени от него служебни бележки, че е дарил кръв.Категорично е опровергано твърдяното от него, че на посочените в бележките дати е дарявал кръв както и, че са подписани от съответните длъжностни лица, т.е. са с невярно съдържание.В тази насока са събрани достатъчно категорични и убедителни доказателства.Разпитани са всички възможни лица от ОТХ-В.Търново, имащи право да издават и подписват служебните бележки за кръводаряване, като при представянето им от съда е установено, че никой от тях не е попълвал имената, датата или положил подписа.Заключението на графическата експертиза, подкрепя тези заявления и установява, че посочените реквизити, без подписа, са изпълнени от подсъдимия.В регистъра за кръводаряване, подсъдимият за датите в бележките не е вписан.Самата процедура по даване на кръв изключва да бъде пропуснато вписването, защото сред установяване самоличността на кръводарителя, се повеждат лабораторни изследвания и съставят две карти на лицето със всички данни за него и анкетна за неговото състояние и кръвните показатели на взетата кръв.Това се извършва при всяко следващо кръводаряване.Регистриран е като кръводарител, но на други дати, далеч извън посочените в тях.От приложените по делото разписания на занятията и класен дневник е видно, че на посочените в служебните бележки дати на кръводаряване е присъствал на учебните занятия, което по същество не отрича.Статута на подсъдимия като кадрови военнослужещ е изяснен от въззивния съд, с посочване на нормативните актове които го уреждат.При установените фактически констатации с пълно основание е прието, че подсъдимият, при условията на продължавано престъпление, се е отклонил от задълженията си по военна служба, по измамлив начин-чрез подправка на документ, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.383 ал.1 НК, поради което материалния закон е приложен правилно. С разглеждания случай не може да става въпрос за явна незначителна степен на обществена опасност на установеното деяние по смисъла на чл.9 ал. 2 НК.Проявената упоритост на дееца, извършил за сравнително кратък период от време, две последователни еднотипни посегателства в рамките на продължавана престъпна дейност и съдържанието на измамливия начин на осъществяване на отклонението от военна служба, състоящ се в съзнателно изготвяне и използване на неистински официални документи, както и процесуалното му поведение, указват на по-висока степен на обществена опасност, и изключва възможността да бъде квалифицирана като „явно незначителна”. Не са ограничени процесуалните права и правото на защита на подсъдимия, с отказа на съда да допусне по искане на защитата повторна тройна графологическа експертиза, която да даде заключение за автора на ръкописния текст и датите на служебните бележки.В определението на Военно-апелативния съд от 16.06.2009 год.с което е отказано допълването на делото с нови доказателства са изложени съображения за неоснователност, поради изясненост на обстоятелствата от значение на правилното решаване на делото.Мотивите на определението са ясни, достатъчно аргументирани и в съответствие с изискванията на чл.327 НПК.Не е било необходимо да се назначава нова експертиза, след както не са били налице предпоставките на чл.153 НПК.Не може да бъде аргумент за противното, поставеното пред касационната инстанция възражение за некомпетентност на вещото лице-графолог.Назначено е с постановление на досъдебното производство, след преценка на притежавани специални знания, за да отговори на поставените въпроси-като експерт-криминалист в сектор „Криминален” при РС „Военна полиция”-гр.-Плевен.Твърдението, че не е в списъка на вещите лица /за което не са представени доказателства/, не може да е критерии за правилността на експертизата, а дали заключението по нея е обосновано и може да се постави в основата на фактическите изводи на съда.Самата длъжност която изпълнява вещото лице, предполага добра теоретична подготовка като експерт и професионализъм в съответната област.Това личи и от изготвената и поддържана пред съда експертиза.За нейното изготвяне, разследващият орган освен служебните бележки е предоставил образци и подписи от целият кръг длъжностни лица, които за работили в центъра по кръводаряване и е възможно да изпишат ръкописният текст върху тях или положат подписа.В жалбата не е посочено, конкретно и кои други лица подлежат на изследване в този насока, за да бъде укорен съдът, или експерта за непълнота на експертизата.Не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение, които да водят до неговата отмяна и затова като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 10.08.2009 год. постановено по внохд № 76 по описа за 2009 год. на Военно-апелативен съд на РБ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: