ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 603 София, 20. октомври 2011 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 556 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1066/2011, с което е потвърдено определението на Софийския градски съд 08.03.2011 г. за връщане на исковата молба. Недоволни от определението са жалбоподателите “Ц. за з. на п. в з.”, Т. Ж. П., С. В. Илиев, В. Г. С. и П. Г. М., представлявани от адв. М. Ц. от САК, които го обжалват в срок, като искат жалбата им да бъде разгледана без да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, но евентуално считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да даде допълнителни указания, когато приеме, че първоначалните не са изпълнени, за правомощието му да следи за редовността на исковата молба и след приемането й за разглеждане и за задължението му да изложи мотиви, когато счита, че указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба не са изпълнени, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е подаден в срок, редовна е и е допустима. В производството по колективни искове на касационно обжалване независимо от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат единствено актовете по мерките за защита на увредения интерес съгласно чл. 385, ал. 3 ГПК и решенията по съществото на спора съгласно чл. 386, ал. 3 ГПК. Всички останали актове в това производство подлежат на обжалване по общия ред. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с молбата си от 14.12.2009 г. ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба съгласно указанията на съда от 02.12.2009 г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По първия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 100, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Ако страната не поправи действието си в указания срок, процесуалното действие се счита неизвършено. Няма пречка, ако съдът прецени, че указанията му не са разбрани правилно, да даде допълнителни указания и предостави нова възможност и нов срок за поправяне на действието, но съдът не е длъжен да прави това, ако първоначалните указания са били ясни. При обжалването на акта, с който не е зачетено извършеното от страната процесуално действие погорната инстанция проверява не дали страната е разбрала указания, а дали те са били ясни. По втория правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съдът следи за редовността на исковата молба до постановяването на съдебното решение, но и по-късно да бъде констатиран порок, той подлежи на отстраняване по същия ред съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК. Проверката на редовността на исковата молба се извършва от съда неколкократно, като приемането й за разглеждане не е пречка по-късно да бъде констатирана съществуваща нередовност. Съдът проверява редовността на исковата молба след постъпването й и връчва препис от нея на ответника, след като я приеме (чл. 131, ал. 1 ГПК). Следващите проверки на редовността на исковата молба съдът извършва с участието на ответника: при подготовката на делото в закрито заседание (чл. 140, ал. 1 ГПК) и при разглеждането на делото в открито заседание (чл. 143, ал. 1 ГПК). Не е изключено нередовност на исковата молба да бъде открита и по-късно в първоинстанционното, а даже и във въззивното или касационното производство, като при откриването на нередовност е без значение обстоятелството, че исковата молба вече е била приета за разглеждане. По третия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 254 ГПК определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. С разпореждането или определението за връщане на исковата молба се отхвърля искането за разглеждане на предявения иск, поради което то се мотивира, като исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото е необходимо. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Законът урежда два вида колективни искове: единият е искът на увредените лица за претърпените от тях вреди и другият е искът на увредения колектив за увредения му колективен интерес. Първият иск е установителен, с решението по него със сила на пресъдено нещо се установява деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Ако такъв иск бъде уважен, всяко увредено лице, може да предяви своя иск за обезщетение на претърпените от него вреди, като по делото ще доказва единствено своята вреда и причинната връзка. При първия колективен иск ищците са процесуални субституенти на увредените лица, те са техни процесуални застъпници. Вторият иск е осъдителен, с решението по него се присъжда обезщетение за увредения колективен интерес. С този иск обезщетение за претърпяна лична вреда не се присъжда и за такива нужди то не може да се ползва. Обезщетението се предоставя общо на увредените лица и служи за отстраняване на последиците от нарушението или за създаването на условия такова нарушение да не бъде извършвано. При втория колективен иск ищците са процесуални субституенти на увредения колектив (непесонифициран правен субект), те са негови процесуални застъпници. Не съществува трети вид колективен иск и по-специално иск за присъждане на обезщетение за лични вреди, което обезщетение в последствие да бъде разпределено между увредените. В молбата от 14.12.2009 г. ищците са заявили, че увреденият колективен интерес е правото на лечение по приетия осигурителен модел, този интерес обаче е личен, а не колективен; и показателно за това е заявеното в исковата молба намерение полученото обезщетение да бъде разпределено между увредените лица. Няма пречка увредените лица да упълномощят някого, който има право да ги представлява пред съд, да предяви от тяхно име искове за обезщетение на претърпените от всеки от тях вреди, но това ще са множество отделни искове, които не може да бъдат разгледани в общо производство, тъй като те заедно не съставляват колективен иск. В този случай няма процесуална субституция, а процесуално представителство. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1066/2011. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1066/2011 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.