Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 12 юли 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 125/2023 година Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия К. Г. Д., срещу въззивна присъда № 13/28.11.2022 г., постановена по ВНОХД № 122/2022 г. от Окръжен съд –Смолян. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд неправилно е приложил закона и е наложил явно несправедливо наказание. Отправеното искане е за отмяна на постановената присъда и оправдваване на подсъдимия, алтернативо за намаляване на наложеното наказание. С последваща молба освен вече заявените основания е въведено и възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, без особено отчетлива и конкретна аргументация. Делото е било администрирано към Върховния касационен съд, като с разпореждане от 09.01.2023 г. председателят на трето наказателно отделение е отказал образуване на касационно производство. След връщане на делото съдът дал седмодневен срок за отстраняване на недостатъците в касационната жалба. Постъпило е допълнение към касационната жалба, в което е заявено, че окръжният съд в нарушение на закона е отменил оправдателната присъда и признал подсъдимия за виновен и наложил явно несправедливо наказание, като се представя и собствен прочит на касатора на приложените по делото указания за боравене с теста за установяване на наркотично вещество. Оспореният съдебен акт е счетен за постановен в разрез с доказателствата, а съдържанието му е подложено на пространна критика. Отправени са и същите искания за оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. и неговият защитник поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакуваното въззивно решение, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения от кръга на касационните основания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С постановената присъда № 1/14.09.2022 г. по НОХД № 5/2022 г. по описа на Районен съд – Чепеларе подсъдимият К. Д. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и с атакуваната сега присъда Окръжният съд - Смолян признал подсъдимият Д. за виновен в това, че на 28.10.2021 г. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, съдържащо активен компонент тетрахидроканабинол, установено с техническо средство (тест) "DrugChek 3000", като деянието е извършено повторно (осъден с присъда по НОХД № 164/2019 г. по чл. 343б, ал. 3 от НК, влязла в сила на 31.01.2020 г.), поради което и на основание чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК съдът приспаднал времето през което той е бил лишен от това право със заповед за налагане на ПАМ, считано от 28.10.2021 г. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 164/2019 г. Касационната жалба срещу така постановената присъда е частично основателна. Преди всичко е необходимо да се вземе отношение за пределите на касационната проверка. Известно е, че те се определят от касаторите чрез посочване в жалба и протест на касационните основания и доводите, които ги подкрепят – арг. от чл. 347, ал.1 и чл. 351, ал.1 от НПК. Върховната съдебна инстанция многократно е имала повод да изрази становище, че е недопустимо навеждане на нови касационни основания с допълнение към сезиращия документ. Прегледът на материалите по делото установява, че в подадената на 05.12.2022 г. касационна жалба след възпроизведеното съдържание на диспозитивите на съдебните актове е посочено единствено и изрично, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона, който извод следва и от цифровото посочване – чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Явната несправедливост също е посочена като касационен повод. Заявена е готовност да се представи допълнително писмено изложение след запознаване с мотивите към присъдата съобразно разпоредбата на чл. 351, ал. 4 от НПК. В описаното кратко изложение на жалбата няма текст, който може да се разтълкува в насока на релевиране на различно от посочените основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК, което да е свързано с нарушение на процедурата. Именно този сезиращ документ, отразяващ касационните основания, присъствието на които се претендира, е подаден в предвидения процесуален срок по чл. 350, ал.1 във вр. с чл. 319 от НПК. Установеният процесуален регламент на касационната жалба и протест не позволява разширително тълкуване на съдържанието им. Молбата за отстраняване на недостатъци в касационната жалба, в което е споменато бланкетно и наличие на процесуални нарушения, е постъпила в окръжния съд едва на 23.12.2022 г. Тоест, след изтичане на определения в закона петнадесетдневен срок, а представеното последващо допълнение значително по-късно. Предвидената от чл. 351, ал.4 от НПК възможност страните да депозират допълнения е свързана с доразвиване на съображения по ангажираните вече касационни основания, но изключва формирането на други, неприсъстващи в подадената жалба/протест. Въвеждането на нови касационни основания с допълнението по чл. 351, ал.4 от НПК е допустимо ако е депозирано в законоустановения срок за атакуване на съдебния акт, което изискване по настоящето дело не е изпълнено. Независимо от изложеното начинът, по който са представени част от доводите във второто по ред допълнение, насочва към оплакване за липса на мотиви, относимо към т.нар. абсолютни процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК, за които касационната инстанция следи и служебно. В съдебната практика и доктрината наличието на това нарушение се приема за реализирано както при пълно тяхно отсъствие, така и при непълна, неясна вътрешно противоречива аргументация на съдебния акт, препятстваща страните и контролната инстанция да проследят действителната воля на съда по същество. В разглеждания случай съдържанието на въззивния съдебен акт не подкрепя извод да е налична която и да е от посочените хипотези. Втората инстанция е проверила правилността на невлязлата в сила присъда, като е извършила собствен анализ на доказателствените източници, на базата на който е защитила заключението си по фактите и правото. Недвусмислено е посочено на кои доказателствени източници съдът дава вяра и кои отхвърля, като изложения доказателествен анализ позволява да се проследи пътя на взетото по вътрешно убеждение от съдебния състав решение по значимите за отговорността на подсъдимия въпроси. Не е налице липса на мотиви, предпоставящи отмяна на въззивната присъда на основание чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Част от аргументацията е за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, които аргументи, макар и изтъквани в контекста на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, разкриват претенция за необоснованост, която не е сред предвидените в процесуалния закон касационни основания за проверка. Материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и по същество означава, че в рамките на приетите за установени факти, с които обжалващата страна по принцип е съгласна, или не е приложен правилно материалният закон, или не е приложен закон, който е трябвало да намери приложение. Независимо от не съвсем точната формулировка на доводите и отнасянето им към съответния касационен повод, недоволството на касатора е ясно, но е неоснователно. В основата на оплакването стои твърдението за обективна несъставомерност на извършеното поради неспазване от страна на свидетелите С. и В. уредените правила в Методическите указания за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с орален тест "DrugChek 3000" и приложеното към тях ръководство за работа със същия, съответно на Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Възраженията са неоснователни. В рамките на приетите за установени фактически обстоятелства въззивният съд е приложил правилно закона. Посочените в жалбата указания и ръководство към тях са получили необходимото съдебно внимание както в частта им за начина на използване на теста, така и за срока на валидност на показаните резултати – виж, стр. 4-5 от мотивите. Писмените документи, а и гласните доказателствени източници, обективират, че проверката за употреба на наркотични вещества е извършена с тест, както повелява нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата. Съставен е протокол за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, подписан от подсъдимия. В издадения акт за установяване на административно нарушение е посочено техническото средство (тест), индивидуализирано с номер и е вписан издадения на подсъдимия талон за изследване, съответстващ на приложения по делото. В талона за изследване по идентичен начин е индивидуализиран използваният тест, отразен е показаният резултат – тетрахидроканабинол, като върху този документ подсъдимият лично е вписал своето изявление, че приема показанията на теста. Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредбата употребата на наркотични вещества или техните аналози се установява и с медицинско или химико- токсикологично изследване само в ситуация, в която лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В конкретния случай подсъдимият не е оспорил показанията на теста и доброволно се е отказал да даде кръвна проба за извършване на анализ, видно от показанията на свидетелите и от депозираните от него обяснения, поради което не се е наложило и изпращането му за изготвяне на химико-токсикологично изследване и съпровождането му до мястото за осъществяване на такова. При тези данни приложение намира чл. 6, ал.9 от Наредбата, съгласно която употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста в случаи при отказ за даване на проби за изследване. Отправеното с жалбата искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение е постижимо единствено при условията на чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, ако приетата за установена фактология във въззивното решение (присъда) не обуславя съставомерно негово поведение, което в конкретния случай не е налице. По възраженията за явна несправедливост на санкцията, определена на подсъдимия. По отношение на тази част от атакувания съдебен акт касационната инстанция установи наличие на релевираното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Въззивният съд е приел наказанието на подсъдимия да бъде определено при облекчените условия на чл. 55 от НК, констатирайки, че установените смекчаващи обстоятелства удовлетворяват в своята съвкупност стандарта за многобройност, при които предвиденото минимално наказание от една година лишаване от свобода е несъразмерно тежко. При индивидуализацията на конкретния обем от наказателна принуда съдът е отчел наличието на предходното осъждане на подсъдимия по чл. 343б, ал. 3 от НК. Отчитането му обаче като отегчаващо обстоятелство, имащо отношение към конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, е в нарушение на чл. 56 от НК, защото същото е обусловило правната квалификация на извършеното деяние по чл. 343б, ал. 4 от НК (повторно) и е взето предвид от закона при определяне на санкционната част на приложената материална норма. С оглед на изложеното размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде сведен в минимално допустимия от закона размер от три месеца, за да е съответен на липсата на отегчаващи обстоятелства. По този начин ще се избегне излишната наказателна репресия без да се осуети реализирането на целите по чл. 36 от НК, които могат да се постигнат и за по-кратък период на лишаването от свобода, съответен на адекватно оценените от предходната инстанция смекчаващи обстоятелства. Въззивната присъда следва да бъде изменена в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 и ал.2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда №13 от 28.11.2022 г., постановена по ВНОХД № 122/2022 г. от Окръжен съд – Смолян, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода от шест месеца на три месеца. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.