Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 20.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Антоанета Близнакова като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 212/22 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от защитника на осъдения А. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 20/2022 г. на окръжен съд – Хасково с претенция за отмяна на постановеното определение за одобряване на споразумение за решаване делото, с което била ангажирана наказателната отговорност на подзащитния му. Основанията за възобновяване, посочени в искането, са по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В искането се твърди, че не бил приложен законът, който следвало да бъде приложен или той бил приложен неправилно, както и че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: доказателствата за извършено от А. Г. престъпление са събрани и изведени от един доказателствен източник бъз съпоставянето им с други доказателствени източници. Обвинението срещу А. Г. се гради единствено върху показанията на митническия служител К. Н. Д., който бил негодно доказателствено средство, защото при сравняването на протокола за разпит на свидетеля и заповед за задържане № 60/25.01.2021 г. се установява, че свид. Д. е давал показания пред разследващия орган във времето, когато е извършвал задържане на А. Г.. На следващо място се твърди, че правото на защита на осъдения в процеса било нарушено, защото правото му на придвижване в досъдебното производство било ограничено по начин, който му попречил да иска разглеждане на делото по общия ред. Същият заради наложената му забрана за напускане пределите на страната, продължилия срок на досъдебното производство и отказът на прокурора да му разреши да напусне страната преди приключването му имал два варианта – при единия делото да се разгледа по общия ред, в който случай щял да рискува да изгуби пребиваването си в Р Франция, изтичащо на 26.01.2022 г. или да се признае за виновен и да сключи споразумение преди 26.01.2022 г. и да продължи пребиваването си там. Затова иска отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, оправдаване на подзащитния му, алтернативно налагане на административно наказание глоба или връщане на делото за ново разглеждане. Наред с това се претендира и спиране на изпълнението на определението на съда в частта относно отнемане на превозното средство, собственост на А. Г.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че искането за възобновяване е основателно и че съдът се е отклонил от изискванията на чл. 13 НПК. Защитникът на осъдения Г. - адв. Т. с нарочна молба до съда изразява желание искането да се уважи по съображенията, изложени в него. Осъденият Г., уведомен за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С определение от 18.01.2022 г. на окръжен съд – Хасково, постановено по НОХД № 20/2022 г. било одобрено постигнато между страните споразумение за решаване на делото по реда на чл. 382, ал. 7 НПК, по силата на което А. Г. се признавал за виновен в това, че на 25.10.2021 г. през ГКПП „Калотина“, обл. София и през ГКПП „Капитан Андреево“ обл. Хасково при условията на продължавано престъпление като шофьор на л. а. „Фиат“ с френски регистрационен номер ** *** **, негова собственост, пренесъл през границата на страната от Р Сърбия в Р България и направил опит да пренесе през границата на страната от Р България в Р Турция, без знанието и разрешението на митниците стоки, представляващи оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 1 бр. ловна гладкоцевна пушка с надписи по нея „Falcor“, „Made in France“ със сериен номер 43424, модел 958, кал.12х70 мм и 4 бр. ловни патрона 12 калибър с надпис по тях „Solognac“, всички на стойност 405,20 лв., представляващи годни огнестрелно оръжие и боеприпаси съгласно Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите – престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата били отнети 1 бр. ловна гладкоцевна пушка с надписи по нея „Falcor“, „Made in France“ със сериен номер 43424, модел 958, кал.12х70 мм и 4 бр. ловни патрона 12 калибър с надпис по тях „Solognac“. На основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата - л. а. „Фиат“ с френски регистрационен номер ** *** **, собственост на А. Г.. В тежест на обвиняемия били възложени разноските по делото. Определението е влязло в законна сила в деня на постановяването му и не е било проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от легитимирано за това лице по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419, ал. 1 НПК и е депозирано в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е частично основателно. Не е налице претендираното от искателя основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Безспорно е, че съдебното производство, образувано срещу А. Г., е протекло по реда на глава двадесет и девета от НПК. Видно от протокола от съдебното заседание, съдът е разпитал с помощта на преводач обвиняемия на основание чл. 381, ал. 6 НПК, разяснил му чрез преводача и в присъствието на упълномощения защитник последиците от внесеното за разглеждане пред него предварително подписано от обвиняемия, защитника, прокурора и преводача текст на споразумението и декларацията към него. Независимо от това съдът прекъснал заседанието като дал възможност на обвиняемия А. Г. да се консултира повторно с упълномощения си защитник и след възобновяване разглеждането на делото, на основание чл. 382, ал. 4 НПК непосредствено отново разпитал обвиняемия по въпросите, визирани в цитираната законова норма. След изричното изявление на обвиняемия А. Г., че разбира обвинението и се признава за виновен по него, че разбира последиците на споразумението, съгласен е с тях, доброволно го е подписал и изявлението, че ще подпише споразумението и в съдебния протокол, прокурорът предложил промяна в съдържанието на споразумението като от окончателния вариант отпаднала клаузата, свързана с налагане на кумулативното наказание глоба наред с лишаване от свобода. След като всички страни изразили съгласие за определяне на наказанието на обвиняемия Г. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК, в съдебния протокол бил вписан окончателният вариант на споразумението. То било подписано отново от прокурора, преводача, защитника и обвиняемия, който подписал и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Последвало постановяване на определение за одобряването му от съдебния състав. Следователно, налице е изрично волеизявление на обв. Г., че разбира обвинението, признава се за виновен по него, че е разбрал последиците на споразумението и че го подписва доброволно, с което на практика са изпълнени процесуалните изисквания за форма и съдържание на този институт. В случая е обективирано лично изразеното становище на осъденото лице да се реши делото по реда на диференцираната процедура, както и пълно съзнаване на правните последици от нея. В тази връзка не се констатира бавене на разследването. Не следва да се забравя, че поради международния елемент, приключването на делото е изисквало задължителното ползване освен на различни вещи лица и на преводачи от два различни езика. Независимо от това наказателното производство е приключило в рамките на по-малко от три месеца, в който смисъл не е основателно възражението за бавно провеждано разследване по делото, още по-малко за препятствано право на привлеченото към наказателна отговорност лице за разглеждане на делото по общия ред, предвид наложената на обвиняемия забрана за напускане на страната. Тъкмо поради липсата на каквато и да е обвързаност на обвиняемия с Р България спрямо него е приложен института за налагане на забрана за напускане на страната, което действие не може да се счете за непропорционална мярка предвид преследваната цел. В коментираната хипотеза е нужно да се акцентира на факта, че е налице съгласие на осъдения за приключване на делото по посочения ред, в резултат на собствена информирана преценка, поради което е неоснователна претенцията му за възобновяване на производството за подписване на споразумението под принуда. Какви са били мотивите на привлеченото към наказателна отговорност лице за подписване на споразумението е правно ирелевантно независимо от доводите обосноваващи промяната в позицията му след приключване на делото. След одобряване на споразумението от съда, оттегляне на съгласието е недопустимо. Развитите в искането на осъдения съображения за невиновност и недоказаност на обвинението не могат да бъдат споделени. На първо място, заетата в съдебния акт позиция по въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК съвпада с тази на прокурора, защитника и обвиняемия. Тъкмо по тези въпроси последните са постигнали съгласие, за да се инициира разглеждането на споразумението от съда. Следователно, няма съмнение относно авторството на деянието и правната квалификация. На следващо място, съдът е изпълнил задължението си да се увери, че обективната истина по делото е разкрита, а именно, че престъплението е извършено, че то е осъществено от привлеченото към наказателна отговорност лице и че дадената правна квалификация е правилна. Дори и да се изключи от доказателствената маса протоколът за разпит в качеството на свидетел на митническия служител К. Д., той далеч не е единственото доказателствено средство, доказващо обвинението. В делото са налични протокол за извършена митническа проверка от инкриминираната дата, протокол за оглед на веществени доказателства, съдебно оценителна експертиза на ловна гладкоцевна пушка модел 958, кал.12х70 мм и 4 бр. ловни патрона 12 калибър, балистична експертиза, съдебно оценителна експертиза на лек автомобил „Фиат“, документ, удостоверяващ начина на придобиване на ловната пушка от искателя, както и че е ловец и документ за собственост на лек автомобил „Фиат“ с френски регистрационен номер ** *** **, отговор от Началника на митнически пункт Калотина, които еднозначно указват на законосъобразност на изводите за доказаност на обвинението и авторството на деянието. Затова няма как осъденият Г. да бъде оправдан, т. к. от съдържанието на споразумението се установява, че описаните в него факти са съставомерни по приетата правна квалификация. Изводът на съда за доказаност на обвинението е подкрепен с достатъчно доказателства, установяващи съставомерността на деянието и неговият автор. Неоснователни са и претенциите за преквалифициране на деянието като административно нарушение. Деянието, по което искателят е осъден, не разкрива признаците нито на малозначителност, нито на административно нарушение, защото то очертава значително по-висока степен на обществена опасност от тази на административните нарушения и на малозначителните деяния по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. На първо място, осъденият Г. не е разполагал с Европейски сертификат за огнестрелно оръжие, необходим му при преминаване от една държава членка в друга. Преминал е през редица европейски държави, пътувайки от Р Франция в посока Р Турция. На следващо място, боеприпасите са били пренасяни във вратата на автомобила, т. е. по начин и на място, предостяващи достъп до тях на неограничен кръг лица и накрая осъденият не е декларирал на КГПП в Р България пренасяните от него огнестрелно оръжие и боеприпаси. По изложените съображения деянието на искателя Г. не може да бъде квалифицирано като административно нарушение тъкмо поради засегнатите широк кръг обществени интереси и значимостта на тяхното посегателство. Нормата на чл. 242, ал. 8 НПК предвижда отнемане на превозното средство, послужило за превозване на предмета на контрабандата. Безспорно чл. 242, ал. 8 НПК се прилага относно онези превозни средства, в които са били укрити съответните стоки. В тези случаи е необходимо предназначението на превозното средство да е било променено. В случая пренасянето на стоките, предмет на контрабанда, е могло да се осъществи и без използването на лекия автомобил, а и по него не е установено да са извършвани допълнителни манипулации. Доколкото по превозното средство липсват трансформации извън фабрично произведените, осъденият не е демонстрирал намерение да промени обичайното предназначение на автомобила. От съществено значение е и обстоятелството, че предметът на престъплението възлиза на 405,20 лв., а стойността на отнетия лек автомобил е 16 485 лв. без ДДС. От изложеното ясно личи, че стойността на автомобила не съответства на тежестта на престъплението, предвид конкретиката на коментирания случай и от невисоката обществена опасност на дееца, изведена от данните за неговата съдимост и трудова ангажираност. Затова частично основателно се явява твърдението на защитата за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което може да бъде отстранено чрез възобновяване на определението за одобряване на споразумението и отмяна на отнемането на превозното средство л. а. „Фиат“ с френски регистрационен номер ** *** **. С оглед разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 НПК на искателя следва да бъде предоставен превод от решението на касационната инстанция. Независимо от факта, че се касае за турски гражданин, същият пред окръжен съд – Хасково е изразил желание актът на съда да бъде преведен на френски език, поради което осъденият следва да получи превод на настоящото решение на френски език. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 20/2022 г. по описа на окръжен съд - Хасково в частта, с която на основание чл. 242, ал. 8 от НК е отнето в полза на държавата превозното средство - л. а. „Фиат“ с френски регистрационен номер ** *** **, послужило за пренасяне предмета на контрабандата като ИЗМЕНЯ определение от 18.01.2022 г. по НОХД № 20/2022 г. на окръжен съд – Хасково и го отменя в посочената част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. Да се извърши превод на решението на френски език и да се връчи на осъдения А. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.