Р Е Ш Е Н И Е № 60121 Гр.София, 28.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СИМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.477/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346,т.4 НПК. С протоколно определение №260088/30.03.21 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.337/20 г.,е прекратено въззивното производство по посоченото дело поради оттегляне на жалбата от страна на подсъдимата М. И. Г.. В предвидения срок за атакуване е постъпила частна жалба от подсъдимата срещу постановеното в посочения смисъл определение на ВнАС. Иска се отмяна на същото и връщане на делото за разглеждане на долустепенния съд-от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи и искания. Прави се уточнение само при отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество, то да бъде насочено към съдебен състав, както изисква процесуалният закон. Представителят на ВКП намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Преди да се произнесе, този съд се счита задължен да даде определени разяснения по същината на процесната процедура в контекста на възведените възражения срещу атакувания съдебен акт. На първо място, същият представлява определение на апелативен съд за прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на въззивната жалба от страна на подсъдимата. Този акт е постановен за първи път в хода на второ-инстанционното разглеждане на делото и с него се прегражда пътят на наказателното производство за касационен преглед на постановени по съществото на престъпната деятелност присъда или решение. Като последица, както предвид процесуалния закон, така и предвид т.1 от ТР№5/21.05.18 г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционната присъда би влязла в сила „с влизане в сила на определението на въззивния съд, с което се прекратява наказателното въззивно производство.“ На второ място, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се произнася в рамките на релевирани пред нея със съответна обосновка касационни основания, визирани в разпоредбата на чл.348 НПК. Активиращите актуалното производство процесуални документи без съмнение е нужно да отговарят на определен формат, относим към съд само по правото, какъвто е ВКС. Предвид спецификата на обжалваното определение е очевидно, че не може да става дума за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание-чл.348,ал.1,т.1 и т.3 НПК, които касационни поводи реферират към финален акт по отношение на престъпната деятелност. Следователно, върховната съдебна инстанция по наказателни дела в производство като процесното следва да се занимава с основанието по чл.348,ал.1,т.2 вр.ал.3 НПК. В хода на произнасянето тя трябва да изследва какви са конкретните възражения по сезиращия документ в светлината на допуснати от решаващия съд пороци в съдопроизводствената дейност. Общо казано, ВКС се занимава със съдебни грешки, а не с какво да е изразено от страните недоволство, независимо дали актът на контролирания съд страда от някакви недостатъци. На фона на казаното на трето място касационната жалба е неоснователна. И това е така поради следните съображения: На л.138 от въззивното дело е приложено пълномощно на уппълномощен от подсъдимата на 30.03.21 г.адвокат Д. М.- за представляване и защита по В.Н.Д.337/20 г.по описа на САС. На л.144 е приложена молба от подсъдимата М. И. чрез нейния защитник адвокат М., отново с дата 30.03.21 г. Съгласно същата, тя се отказва от въззивната си жалба срещу присъда №10/10.08.20 г.по Н.Д.17/20 г.по описа на ОС-Търговище, в каквато връзка иска прекратяване на въззивното производство, отмяна на всички процесуални действия, отмяна на наложената мярка за неотклонение Задържане под стража; и на последно място-признаване на присъдата на ОС-Търговище за правилна и законосъобразна. В открито съдебно заседание същия ден, на което подсъдимата се е явила лично и с упълномощения от нея адвокат, тя изрично е направила следното изявление: „Зная, че моят защитник е депозирал такава молба за оттегляне на жалбата срещу присъдата на ОС-Търговище. Съгласна съм с това.“ С оглед казаното и предвид нормата на чл.324,ал.2,пр.1 НПК и ясно изразеното желание на касаторката за прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на жалбата, това е сторено с нужните последици. Тези действия на ВнАС не издържат на никакъв процедурен упрек. Относимите към случая процесуални норми са спазени прецизно. В кориците на делото няма данни, които да навеждат на извода, че становището на подсъдимата за оттегляне на жалбата не е дадено доброволно от нея и със съзнаване на последиците. Напротив, дори в самата касационна жалба на И., изготвена лично от нея, съображенията по която са поддържани от касаторката и новоупълномощения й защитник и в съдебно заседание пред ВКС, категорично навеждат на извод, че тя напълно е била в състояние да разбере какво в същината си означава оттеглянето на подадената от нея въззивна жалба срещу присъдата на ОС-Търговище. Всъщност, и най-простият прочит установява поддържането на доводи, свързани изключително с недоволство от взетата и изпълнявана мярка за неотклонение Задържане под стража, чието изменение се е целяло да бъде решено чрез обсъжданото оттегляне. Такъв аргумент обаче е ирелевантен към настоящата процедура. Той не може да бъде вменяван като процесуален порок на обжалвания акт на контролираната инстанция, за чиято отмяна се настоява. Освен това все същият аргумент, макар и да демонстрира какви са били крайните цели на оттеглянето на въззивната жалба, не може да постави в основата на актуалната съдебна преценка избягването на надлежно произнасяне в съответна процедура по отношение на мярката за неотклонение, неконтролирана по закон от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Затова и не бива да бъде оценяван на плоскостта на съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, рефлектирало върху упражняване на правата на съответната страна в процеса, което да води до извод за неналичие на формалните изисквания за оттегляне на жалбата, както иска защитникът в съдебно заседание пред ВКС- най-малко тъй като имало оказан психически натиск. Последният не следва единствено да се заявява от ползващата го страна, а да се доказва, при това не чрез оплакване за вземането и неудобството от изпълняваната мярка за неотклонение Задържане под стража, неотносимо към експлоатираната процедура, чиято правилност се следи от тази инстанция. В крайна сметка, след като подсъдимата в открито съдебно заседание изрично е заявила желанието си за оттегляне на своята въззивна жалба и съдбата на производството е решено в тази връзка, тя не може да променя хода на станалото поради преследване на цели, невъзможни за подвеждане към относимите за това производство правила. Не бива да бъде споделен и изразеният в открито съдебно заседание довод, че въззивният съд е назначил експертно заключение и следователно в нарушение на чл.324,ал.1 НПК е прекратено производството, тъй като оттеглянето на жалбата не е станало до започване на съдебното следствие. Действително, казаното относно назначаване на съответна експертиза е станало в съдебно заседание на 11.02.21 г., но такава не е била изготвена от една страна, а от друга- никога не се е пристъпило към даване ход на въззивно съдебно следствие по съществото на престъпната деятелност, до оттеглянето на жалбата. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение №260088/30.03.21 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д.337/20 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/