8 Р Е Ш Е Н И Е № 214 София,28.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1919 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. К.-С. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№293/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Н. Г. И., М. Г. К., Е. Е. П., П. Е. П., Т. К. К.-С., Ц. К. К. с права по 1/8 идеална част за всеки един от тях и В. Ц. Ц. с права върху ¼ идеална част от съсобствените помежду им земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], област М.. С определение №313/25.05.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Излага съображения, че е невъзможно извършените от упражняващите владението съсобственици действия по своенето на имотите да достигнат до знанието на В. Ц., при условие, че тя е напуснала страната през 1942г. и въпреки че е знаела за реституцията на имотите, не е проявила интерес и претенции, не е възразявала или оспорвала владението им от останалите съсобственици. Поддържа, че по делото не съществува спор, че имотите са ползвани и владяни само от останалите съсобственици от възстановяването на собствеността до предявяването на иска за делба, както и че от 1942г. Върба Ц. не е посещавала страната, не е получавала рента, не се е интересувала от имотите, като в последните години няма връзка с нея и адресът й е неизвестен. Поддържа, че при така установените факти изводът, че следва да бъде доказано, че са предприети действия, които да отричат правата на Върба Ц. и да са достигнали до нейното знание е необоснован, тъй като в случая това е обективно невъзможно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това делбата на процесните имоти да бъде допусната при квоти по 1/6 идеална част за Т. К.-С., Ц. К., Н. И., М. К., Е. П. и П. П.. Претендира присъждане на направените разноски по представен в открито съдебно заседание списък. Съделителите Ц. К. К., Н. Г. И., П. Е. П., М. Г. К., В. Ц. Ц. и Е. Е. П. не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], област М., останали в наследство от общия наследодател Ц. К. Ц. с твърдението, че припадащите се на дъщерята на общия наследодател Върба Ц. Ц. права са придобити по давност от останалите сънаследници. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение е прието, че процесните недвижими имоти са съсобствени между всички наследници на Ц. К. Ц., включително и Върба Ц. Ц., като възражението за придобиване по давност на припадащата й се част от правото на собственост е прието за неоснователно. Прието е за безспорно установено от доказателствата по делото, че страните са наследници на Ц. К. Ц., починал на 10.07.1971г. и съпругата му Е. П. Ц., починала на 08.12.1987г. като техни преки наследници са съделителката В. Ц. Ц., М. Ц. П. /починала на 22.05.2007г. и наследена от страните по делото Н. Г. И. и М. Г. К.-нейни дъщери/, Н. Ц. К. /починала на 20.09.2002г. и наследена по заместване от страните по делото Е. Е. П. и П. Е. П.-деца на починалия преди нея неин син Е. Е. П./ и К. Ц. К. /починал на 15.07.1977г. и наследен от Е. Д. К.-преживяла съпруга, починала на 01.05.2003г. и страните по делото Т. К. К.-С. и Ц. К. К.-деца/. Прието е, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено на наследниците на Ц. К. Ц. с решение №01Я/04.02.2000г. на ПК-с.Я., съставляващо надлежен титул за собственост, като имотите са съсобствени между страните по наследство от Ц. К. Ц. и реституция по ЗСПЗЗ при наследствени права съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. Изложени са съображения, че по давност може да се придобие право на собственост, когато е налице явно, необезпокоявано и непрекъснато владение повече от 10 години и демонстриране на своене и противопоставяне на това намерение на останалите сънаследници, а за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност е необходимо позоваващите се на това лица да докажат, че са предприели действия, които отричат правата на наследника /в случая на В. Ц. Ц./. Прието е за установено, че същата няма адресна регистрация и не живее на територията на [населено място], а след справка в Регистъра на населението от 01.01.1966г. не е открита в домакинството на своите родители, не живее в България, а някъде в Австралия или А., избягала е от страната преди 9-ти септември 1944г., не е идвала в страната след възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Прието е, че земеделските земи са внесени в кооперация от останалите сънаследници и за тях има сключени договори за аренда и преарендоване, но тези действия не съставляват владелчески такива върху наследствените части на В. Ц. Ц., нито поведение, отричащо правата й върху тези части, както и че неупражняването от страна на един наследник на постоянно, непрекъснато владение само за себе си не е основание за придобиване на имота му от друг. Изложени са съображения, че не е установено В. Ц. Ц. да е чужд гражданин, както и че не е загубила правото да наследява и правото на собственост върху наследените по закон земеделски земи, по отношение на които не е проведена процедура по чл.3б, ал.3 ЗСПЗЗ. И след като правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ общо на всички наследници на Ц. К. Ц., е прието, че решението на ПК в [населено място] легитимира всички съделители като съсобственици на процесните имоти, включително и В. Ц. Ц.. Касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване кога е налице обективна невъзможност за манифестиране на промяна в намерението и осъществяване на действия, отблъскващи владението на останалите съсобственици по смисъла на разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г. Настоящият състав приема, че демонстрирането на промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота. Съображенията за това са следните: Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г. когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните му части за себе си. Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно. В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79, ал.1 ЗС, чл.68 и чл.69 ЗС/ в отношенията между съсобственици, единият от които е с неизвестно местожителство. След като по делото е установено по категоричен начин, че Върба Ц. Ц. е напуснала пределите на страната през 1942г. и не се е завръщала до настоящия момент, няма адресна регистрация и не живее в Република България, от 01.01.1966г. не е вписвана като член на домакинството на своите родители, не е изразявала воля да упражнява правата си върху съсобствените земеделски земи от момента на възстановяване на собствеността до предявяването на иска за делба, неправилно въззивният съд е приел, че възражението за придобиване по давност на припадащите й се части от възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи е неоснователно. Неправилно е прието, че останалите наследници на Ц. К. Ц. е следвало да докажат, че са противопоставили на В. Ц. Ц. намерение да своят нейната идеална част, както и че са предприели действия, отричащи нейните права. В подобна хипотеза, както вече беше отбелязано, е достатъчно упражняващите фактическата власт съсобственици да докажат, че са демонстрирали явно и по отношение на всички намерението си да своят частта на невладеещия съсобственик и да придобият правото на собственост върху тази част по давност. В случая по делото е установено, че само останалите наследници на Ц. К. Ц. са подписвали договори за внасяне на възстановените земеделски земи в кооперациите в селото, както и договори за аренда. Тези действия сочат на явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху припадащата се на В. Ц. Ц. идеална част от правото на собственост върху възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] за периода от 2000г. до датата на предявяване на иска /19.07.2013г./, въз основа на което следва да се приеме, че принадлежащото на Върба Ц. Ц. към 2000г. право на собственост върху ¼ идеална част от процесните недвижими имоти е придобито по давност при условия на съвладение от останалите наследници на Ц. К. Ц.. Към настоящия момент имотите са съсобствени между съделителите Н. Г. И., М. Г. К., Е. Е. П., П. Е. П., Т. К. К.-С. и Ц. К. К. при равни квоти-по 1/6 идеална част за всеки един от тях. По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество като имотите бъде допуснат до делба при посочените по-горе квоти, като по отношение на В. Ц. Ц. искът за делба бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора на съделителката Т. К. К.-С. следва да бъде присъдена сумата 575лв., представляваща направените разноски по обжалване на решението, тъй като с оглед крайния изход на спора разноските следва да бъдат понесени поравно от всички съделители, между които е допусната делбата. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№293/2014г. в частта, с която е потвърдено решение №208 от 30.06.2014г., постановено по гр.д.№696/2013г. на Районен съд-гр.Л. в частта, с която е допуснато извършването на делба на съсобствените земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], област М. между Н. Г. И., М. Г. К., Е. Е. П., П. Е. П. , Т. К. К.-С. и Ц. К. К. с права по 1/8 идеална част за всеки от тях и В. Ц. Ц. с права от ¼ идеална част и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], област М.: нива с площ от 75.490 дка, съставляваща имот №051012, трета категория, в м.“Валога“, при граници: имоти №№ 011011, 000008, 051013 и 000004; нива с площ от 45.960 дка, съставляваща имот №068013, трета категория, в м.“З. ливада“, при граници: имоти №№ 068010, 068009, 000052, 068014, 068016, 068017, 068018, 068019, 068012 и 068011; нива с площ от 22.030 дка, съставляваща имот №115010, трета категория, в м.“Л.“, при граници: имоти №№ 000139, 000138, 115011, 115009, 115008, 115005 и 115004; нива с площ от 7.830 дка, съставляваща имот №151008, трета категория, в м.“Церовски път“, при граници: 151007, 151009, 000229 и 151006; нива с площ от 3.173 дка, съставляваща имот №153003, трета категория, в м.“К. воденица“, при граници: имоти №№ 153011, 153002 и 153004; нива с площ от 1.960 дка, съставляваща имот №162008, трета категория, в м.“Б. воденица“, при граници: имоти №№ 162005, 000245, 162009 и 162007; нива с площ от 42.321 дка, съставляваща имот №178025, втора категория, в м.“Д.“, при граници: имоти №№ 178012, 178024, 000376, 178033, 178032, 178031, 178030, 178029, 178028, 178027 и 178026; нива с площ от 1.242 дка, съставляваща имот № 404001, втора категория, в м.“Д. връх“, при граници: имоти №№ 000658, 404002, 404009 и 000657; между съсобственици: Н. Г. И. с ЕГН [ЕГН], М. Г. К. с ЕГН [ЕГН], Е. Е. П. с ЕГН [ЕГН], П. Е. П. с ЕГН [ЕГН], Т. К. К.-С. с ЕГН [ЕГН] и Ц. К. К. с ЕГН [ЕГН]; при квоти: по 1/6 идеална част за Н. Г. И., М. Г. К., Е. Е. П., П. Е. П., Т. К. К.-С. и Ц. К. К.. ОТХВЪРЛЯ предявения срещу В. Ц. Ц., [дата на раждане] в [населено място], област М., иск за делба на нива с площ от 75.490 дка, съставляваща имот №051012, трета категория, в м.“Валога“, при граници: имоти №№ 011011, 000008, 051013 и 000004; нива с площ от 45.960 дка, съставляваща имот №068013, трета категория, в м.“З. ливада“, при граници: имоти №№ 068010, 068009, 000052, 068014, 068016, 068017, 068018, 068019, 068012 и 068011; нива с площ от 22.030 дка, съставляваща имот №115010, трета категория, в м.“Л.“, при граници: имоти №№ 000139, 000138, 115011, 115009, 115008, 115005 и 115004; нива с площ от 7.830 дка, съставляваща имот №151008, трета категория, в м.“Церовски път“, при граници: 151007, 151009, 000229 и 151006; нива с площ от 3.173 дка, съставляваща имот №153003, трета категория, в м.“К. воденица“, при граници: имоти №№ 153011, 153002 и 153004; нива с площ от 1.960 дка, съставляваща имот №162008, трета категория, в м.“Б. воденица“, при граници: имоти №№ 162005, 000245, 162009 и 162007; нива с площ от 42.321 дка, съставляваща имот №178025, втора категория, в м.“Д.“, при граници: имоти №№ 178012, 178024, 000376, 178033, 178032, 178031, 178030, 178029, 178028, 178027 и 178026; нива с площ от 1.242 дка, съставляваща имот № 404001, втора категория, в м.“Д. връх“, при граници: имоти №№ 000658, 404002, 404009 и 000657, находящи се в землището на [населено място], област М.. ОСЪЖДА Н. Г. И., М. Г. К., Е. Е. П., П. Е. П. и Ц. К. К. на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на Т. К. К.-С. по 115лв. /сто и петнадесет лева/ представляващи направените по делото разноски по повод обжалване на постановените от първоинстанционния и от въззивния съд решения. Председател: Членове: