1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 200 гр. София, 26.04.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 317 по описа за 2021г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Соломон ес консулт“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. З. срещу определение № 1790 от 16.12.2020г. по ч. т. дело № 2580/2020г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено разпореждане № 260943 от 02.10.2020г. по т. дело № 1854/2020г. на Софийски градски съд, VI-16 състав. С потвърдения първоинстанционен акт е върната исковата молба на „Соломон ес консулт“ ЕООД с вх. № 265715/29.09.2020г., по която е образувано т. дело № 1854/2020г. на Софийски градски съд, VI-16 състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е преценил, че предявените искове са недопустими, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 1 ГПК и че е пропуснат установеният в чл. 649 ТЗ преклузивен срок, както за предявяване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, така и по чл. 135 ЗЗД. Излага съображения за неправилност на извода, че преклузивният срок е започнал да тече от 04.07.2019г. и че е изтекъл на 10.08.2020г. или най-късно на 11.09.2020г. Позовава се на приложението на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, обн. в ДВ, бр. 34/09.04.2020г. /ЗИД на ЗМДВИП/. Поддържа, че спирането на срока за предявяването на отменителните и обусловените искове, уреден в чл. 649, ал. 1 ТЗ, се разпростира за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. – общо 69 дни, което означава, че едногодишният срок е започнал да тече на 08.07.2019г. и е изтекъл на 15.09.2020г. /69 дни след 08.07.2020г./. В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. В коя хипотеза попадат отменителните искове за попълване на масата на несъстоятелност относно изтичането на преклузивния срок за предявяването им – в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2, предл. 2 или в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците? 2. Допустим ли е обусловеният иск по чл. 108 ЗС за самостоятелното му предявяване, ако исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД са недопустими? Частният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът „Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕАД /в несъстоятелност/, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Ответникът „Кей био индъстри България“ ЕООД, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Предвид изложените от ищеца факти и обстоятелства, от които черпи заявените права, и отправеното до съда искане, въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 1 ГПК и се явява пречка за преценка на правното основание, на което се основава искането за обявяване на атакуваните действия /във връзка с извършената публична продан и постановление за възлагане от 09.05.2019г. по изп. дело № 20178530400441 на ЧСИ А. Д./ за относително недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Посочил е, че исковата молба съдържа твърдения, както за интерес от иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, така и за общия иск по чл. 135 ЗЗД, а петитумът е по последната правна норма. За да направи извод за недопустимост на предявените искове за обявяване на атакуваните действия на длъжника за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, независимо от това дали намират основание в разпоредбата на чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД, съдебният състав на САС се е аргументирал с неспазване на преклузивния срок по чл. 649 ТЗ. Изложил е съображения, че едногодишният срок за предявяване на иска по чл. 647 ТЗ или иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производство по несъстоятелност, започва да тече от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 634а ТЗ, съгласно която производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1. Изложила е, че по отношение на срока по чл. 649 ТЗ законът не отдава правно значение на датата, на която решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в Търговския регистър. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай едногодишният срок е започнал да тече от 04.07.2019г. – датата на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ, в случая решение № 1229 от 04.07.2019г. по т. дело № 6789/2013г. на СГС, и е изтекъл на 10.08.2020г., като е съобразил спирането на срока на 13.03.2020г. на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП /ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г./, изменението на посочената разпоредба със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./, както и разпоредбата на § 13 ПЗР на ЗМДВИП, в сила от 14.05.2020г. Посочил е, че през периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. срокът по чл. 649 ТЗ не е текъл и към него следва да се добавят предвидените в § 13 ПЗР на ЗМДВИП, в сила от 14.05.2020г., 7 дни, поради което е направил извод за изтичане на срока на 10.08.2020г., първи присъствен ден. Съдебният съд е изложил и евентуални аргументи – дори да се приеме тълкуването на разпоредбата на § 13 ПЗР на ЗМДВИП в обратния смисъл, че спреният срок по чл. 649 ТЗ започва да тече след 7 дни от обявяване на закона на 14.05.2020г., или на 21.05.2020г., то едногодишният срок по чл. 649 ТЗ изтича на 11.09.2020г. – присъствен ден. Предвид подаването на исковата молба на 15.09.2020г., във въззивното определение е направен извод за предявяване на исковете след изтичане на установения в закона преклузивен срок, чиято последица е тяхната недопустимост. Изводът за недопустимост на обусловените искове по чл. 648 ТЗ е аргументиран с недопустимостта на исковете по чл. 647 ТЗ, евентуално по чл. 135 ЗЗД, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ предявяването на исковете по чл. 648 ТЗ е обусловено от предявени допустими искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, която абсолютна процесуална предпоставка в настоящия случай не е осъществена. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател правни въпроси са релевантни за спора, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав счита, че първият правен въпрос трябва да бъде уточнен по следния начин: В коя хипотеза попада предвиденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок за предявяване на отменителните искове за попълване на масата на несъстоятелността – в хипотезата на чл. 3, т. 2, предл. 2 или на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците? По релевантните правни въпроси е осъществена и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на константна практика на ВКС и възможността на противоречивото им разрешаване от съдилищата. По първия правен въпрос: Исковете по чл. 645 - 647 ТЗ, свързания с несъстоятелността иск по чл. 135 ЗЗД и обусловените от тях искове са специални - за попълване на масата на несъстоятелността. Абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост е спазване на предвидения в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок за тяхното предявяване. В хипотезата на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ започва да тече от откриване на производството по несъстоятелност, т. е. от датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ съгласно чл. 634а, изр. 1 ТЗ. Вписването на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ в Търговския регистър е ирелевантно спрямо началната дата на преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС - определение № 337/17.06.2015г. по ч. т. д. № 1658/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 146/23.03.2018г. по ч. т. д. № 660/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020г. по тълк. дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС и други съдебни актове на ВКС. Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г./ са предвидени определени мерки, относими към упражняването на права и разглеждането на дела. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДВИП за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда /т. 1/; давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания /т. 2/. Предвиденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок не е процесуален срок по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП. Срокът за предявяване на исковете по чл. 645 - 647 ТЗ и свързаният с несъстоятелността иск по чл. 135 ЗЗД по своя характер е преклузивен, поради което не може да бъде прекъсван или спиран, нито може да бъде възстановяван, ако не е предвидено в закон. Изтичането на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ води до погасяване на правото на иск. Следователно този срок попада в хипотезата на чл. 3, т. 2, предл. 2 ЗМДВИП - „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти“. С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП /обн. в ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./ разпоредбата на чл. 3 ЗМДВИП е изменена в смисъл, че в чл. 3, т. 1 се прецизираха в Приложение изключенията на сроковете по производствата и делата, по отношение на които процесуалните срокове не спират да текат, а с изменението на чл. 3, т. 2 отпаднаха „и други срокове, предвидени в нормативни актове“. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в редакцията след ЗИД на ЗМДВИП, ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат само давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“, а съгласно § 13, ал. 2 извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си. Предвид обнародване на ЗИД на ЗМДВИП на 09.04.2020г. се налага извод, че спрените по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП „други срокове“ продължават да текат от 17.04.2020г. По втория правен въпрос: Съгласно чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелност или се дължат пари, третото лице става кредитор. В случай, че в резултат на действията или сделките се е стигнало до излизане на имущество от масата на несъстоятелността, синдикът следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск. Когато на връщане подлежи непарична престация, искът е по чл. 108 ЗС. За да се осъществи попълване на масата на несъстоятелността, не е достатъчно само постановяване на решение, с което се прогласява относителна нищожност или относителна недействителност, а е необходим последващ осъдителен иск, чиято цел е снабдяването със съдебно изпълнително основание за възстановяване на фактическата власт върху разпоредения актив. Този осъдителен иск е обусловен от изхода на обуславящия иск по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, или чл. 135 ЗЗД. С уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, респективно чл. 135 ЗЗД настъпват предвидените в чл. 648 ТЗ правни последици и за синдика възниква субективното право да предяви осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, респективно чл. 108 ЗС за ефективно връщане на даденото и за попълване на масата на несъстоятелността. Доколкото относителна недействителност на сделката задължително следва да бъде установена по исков ред, то основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от успешното провеждане на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, съответно чл. 135 ЗЗД. Ако искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД са недопустими, недопустим е и обусловеният от тях иск, в случая с правно основание чл. 108 ЗС. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните процесуалноправни въпроси: Предвиденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок за предявяване на отменителните искове за попълване на масата на несъстоятелността попада в хипотезата на чл. 3, т. 2, предл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ред. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г./. По отношение на спирането на преклузивния срок за предявяване на отменителните искове за попълване на масата на несъстоятелност по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 135 ЗЗД приложение намира разпоредбата на чл. 3, т. 2, предл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляването на последиците /ред. ДВ, бр. 28 от 2020г./, а не разпоредбата на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП. Обусловеният иск по чл. 108 ЗС е недопустим, ако исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД във връзка с производството по несъстоятелност са недопустими. По правилността на въззивното определение: Предвид дадените отговори на релевантните процесуалноправни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение е правилно. Констатацията на съдебния състав, че в конкретния случай едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е започнал да тече от 04.07.2019г. – датата на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ, в случая решение № 1229 от 04.07.2019г. по т. дело № 6789/2013г. на СГС, и е изтекъл на 10.08.2020г. – първия присъствен ден, е законосъобразна и съответства на приложимата разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП /ред. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г./ и изменението на посочената разпоредба със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./. През периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ не е текъл и към него следва да се добавят предвидените в § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./ седем дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Следователно едногодишният преклузивен срок, предвиден в чл. 649, ал. 1 ТЗ не е текъл през периода от 13.03.2020г. до 16.04.2020г. вкл. и е продължил да тече, считано от 17.04.2020г. При отчитане на установеното с чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./ спиране едногодишният преклузивен срок за предявяване на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 135 ЗЗД във връзка с производството по несъстоятелност е изтекъл на 08.08.2020г. /събота – неприсъствен ден/, респективно на 10.08.2020г. – първия присъствен ден след това. Неточното позоваване от въззивната инстанция на § 13 ПЗР на ЗМДВИП, в сила от 14.05.2020г., вместо на § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./ не променя крайния извод за предявяване на процесните искове след изтичане на предвидения в чл. 649, ал. 1 ТЗ преклузивен срок. Законосъобразна е и извършената от въззивната инстанция преценка за недопустимост на обусловения иск по чл. 108 ЗС, предвид недопустимостта на обуславящите искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. Поради недопустимост на обуславящите искове и липсата на легитимация за самостоятелно предявяване на обусловения иск по чл. 108 ЗС правилно исковата молба е върната и в тази част. Въз основа на изложените съображения обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1790 от 16.12.2020г. по ч. т. дело № 2580/2020г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1790 от 16.12.2020г. по ч. т. дело № 2580/2020г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.