О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 588 гр. София, 13.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАИЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 573/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадени и от двете страни по спора касационни жалби. С касационната жалба на ответника Н. С. Н., действащ чрез адв. С.К., се иска допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Велико Търново № 231/29.09.2021г. по гр.д. № 183/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260013/22.02.2021 г. на ОС- Габрово по гр.д. № 57/19г., в частта, с която е осъден да заплати на „Донев“ ЕООД сумата от 7 165,51 лв., както и в частта, с която е отменено решението на ОС- Габрово, с което са отхвърлени претенциите за заплащане на неустойка за забавено плащане и е осъден да заплати на „Донев“ ЕООД неустойка в общ размер на 13 284,64лв. Твърди, че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано и иска да бъде отменено, с присъждане на разноски. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С писмения си отговор „Донев“ ЕООД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на ищеца „Донев“ ЕООД, действащ чрез адв. Н. М., се иска допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Велико Търново решение № 231/29.09.2021г. по гр.д. № 183/2021 г. в частта, с която е отменено решение № 260013/22.02.2021 г. на ОС- Габрово по гр.д. № 57/19г. за сумата над 7 169,51 лв. до присъдените с първоинстанционното решение 13 025,60 лв., като очевидно неправилно и иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което тази претенция бъде уважена за цялата сум, с присъждане на разноски. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от Н.Н.. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими- подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си, АС- Велико Търново е приел, че от приетите от първоинстанционният съд заключения на трите комплексни технико- икономически експертизи, се установява, че изпълнителят е изпълнил договорените СМР по процесния договор, а възложителят е платил договорената цена частично и със забава, поради което и дължи доплащане на разликата до цялата сума на реално извършените СМР, която възлиза на 7 165,51 лв., като разлика между цялата стойност на реално изпълнените СМР- 31 057,97лв. и заплатената сума от 23 892,46лв. Сметнал е за неоснователно възражението, че в голямата си част изпълнението по договора е с недостатъци по см. на чл.265 ЗЗД, тъй като видно от заключенията на вещите лица, допуснатите отклонения в извършените СМР били допустими съгласно българските и европейските норми и стандарти, поради което и не се касаело за недостатъци по см. на чл.265 ЗЗД и цената не следвало да се намалява. Изложил е че не е налице едностранно разваляне на процесния договор от страна на възложителя, направено с уведомление от 23.11.2018г., тъй като към този момент той бил и неизправна страна, а съгл. чл.30 от договора същият можело да бъде развален едностранно само от изправната страна. С оглед допуснатата забава в изплащането на аванса и на дължимите реално извършени СМР по протоколи № 1 и № 2, искът с правно основание чл.92 ЗЗД също следвало да бъде уважен за сумата от общо 13 284,64лв., с оглед предмета на въззивното обжалване. Приел е че в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на СМР за разликата между 13 025,60лв. до 26 025,60лв. първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което и в тази му част решението следвало да бъде обезсилено. В частта, с която е уважен иска за заплащане на извършени, но незаплатени СМР за сумата над 7165,51лв. до присъдените 13 025,60лв., ведно със законната лихва, първоинстанционното решение било неправилно, поради което и следвало да бъде отменено. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: ОТНОСНО касационната жалба, подадена от Н. С. Н.: По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос: „Може ли да бъде претендирана, съответно присъдена неустойка за забава по чл.92, ал.1 от ЗЗД в полза на страна по прекратен договор?“, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с ТР №7/2013 от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 7/2013г. Решаването на този въпрос е от значение за изхода на делото, като отговаря на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е осъществено заявеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй не е налице твърдяното противоречие с ТР № 7/2013 от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 7/2013г. Съгласно даденото с ТР № 7/2013г. от 13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 7/2013г. разрешение, не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, в която хипотеза дължима е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне- неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В случая обаче с оглед спецификата на сключения между страните договор за етапно строителство, който договор по своята правна същност е възмезден, неформален, каузален, консенсуален, с продължително изпълнение и двустранен /в този см. решение № 279/12.02.2019г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 2905/17г./, ТР № 7/2013г. от 13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 7/2013г. не намира приложение. Процесният договор за строителство е с продължително изпълнение и при него развалянето има действие занапред, поради което и за частта от сделката, чието действие се запазва, може да се търси неустойка, в който смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос: „Могат ли да се приемат становищата на автори, публикувани в научен доклад или учебник, за източник на правото?“, произнасянето по който въпрос твърди, че е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросът е теоретичен и непокрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не е обусловил и правната воля на съда, който не е мотивирал решението си, приемайки становища на автори, публикувани в научен доклад или учебник, за източник на правото. Дори и да се приеме, че поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, той не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос: „Може ли съдът при спор между страните относно съдържането на конкретна разпоредба в сключения между тях договор да изтълкува тази договорна разпоредба по начин, създаващ за една от страните правила, които не уговаряла?“, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, І т.о. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, който не е изложил мотиви за необходимост от тълкуване разпоредбата на чл.5, т.5.1. от договора. Направените в изложението оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът не е изложил каквито и да е било доводи във връзка с общо въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност, като атакуваното решение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от АС- Велико Тръново решение № 231/29.09.2021г. по гр. д. № 183/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260013/22.02.2021 г. на ОС- Габрово по гр.д. № 57/19г. в частта му, с която е Н. Н. е осъден да заплати на „Донев“ ЕООД сумата от 7 165,51 лв.- извършени, но незаплатени СМР, както и в частта, с която е отменено решението на ОС- Габрово, с което са отхвърлени претенциите за заплащане на неустойка за забавено плащане и Н.Н. е осъден да заплати на „Донев“ ЕООД неустойка в общ размер на 13 284,64лв. ОТНОСНО касационната жалба на „Донев“ ЕООД. По основанията за допускане на касационно обжалване. Основателно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради твърдяна очевидна неправилност на решението. За да отмени частично решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за сумата над 7 165,51лв. до 13 025,60лв., въззивният съд е приел, че предявеният на осн. чл.266 ЗЗД иск следва да бъде уважен за сумата от 7165,51лв., като разлика между стойността на реално изпълнените СМР без ДДС и стойността на заплатените СМР, но със ДДС, т.е. допускайки аритметическа грешка, която е пряко установима от мотивите на обжалвания съдебен акт. Ето защо и настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да допусне касационно обжалване на решение № 231/29.09.2021г. на АС- Велико Търново по гр.д. № 183/21г. в частта, с която предявеният от „Донев“ ЕООД срещу Н. Н. иск с правно основание чл.266 ГПК е отхвърлен за разликата над 7165,51лв. до 13 025,60лв. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 231/29.09.2021г. на АС- В.Търново по гр.д. № 183/21г. в частта, с която предявеният от „Донев“ ЕООД срещу Н. Н. иск с правно основание чл.266 ГПК е отхвърлен за разликата над 7165,51лв. до 13 025,60лв. УКАЗВА на „Донев“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за платена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 117,20 лв. ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавна такса в указания срок, респ.- на съдия- докладчика за прекратяване на производството. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.