Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * електроенергия * енергийно предприятие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

София 31.10.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1089 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], срещу решение №310 от 14.11.2014 г. по в.т.д. № 367/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 331 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1906/2013 г. на Окръжен съд – Варна в уважинелната му част, са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД като неоснователни. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това правни последици. Касаторите изразяват несъгласие с изводите на въззивния съд за съществуването на договорна връзка между ищците и ответника по иска по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЕ. Поддържат, че отношенията между страните се определят или с договор по чл.84, ал.2 ЗЕ или с индивидуален административен акт, каквото е Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, а в случая няма сключен договор за достъп, нито действащо валидно решение на ДКЕВР, с което да са определени временните цени за достъп. Платената по фактурите цена е на основание индивидуалния административен акт – Решение №Ц-33/14.09.2012г., чиито правни последици са отпаднали с отмяната му с решение на Върховния административен съд. За неправилни се приемат изводите на апелативната инстанция, че ищците могат да претендират само недължимо платената разликата между платените временни цени и окончателната определена с решение на ДКЕВР цена. Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на дружествата в съдебно заседание, претендират се направените за всички инстанции разноски, за което се представя списък на разноските.
Представител на ответника [фирма], [населено място] оспорва наличието на основанията за касиране на въззивното решение. Доводите си развива в публичното съдебно заседание и представена писмена защита. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Варненският аеплативен съд, за да постанови обжалваното решение, е приел, че отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не води до отпадане на облигационното правоотношение между страните, не формира основанието на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер. Отмененият административен акт съставлява елемент от фактическия състав на формираното търговско правоотношение, поради което породените от отмяната последици трябва да се понесат от субектите му. Отмяната на временните цени, определени единствено от компетентния регулаторен орган ДКЕВР / който определя и окончателната цена/ по реда на съдебния контрол, не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Не е налице основание за връщане на паричната престация по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД доколкото административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията. Отмяната на адм. акт не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. При липсата на предвидена в закона правна защита на производителите, за които регулаторния орган не е издал компенсаторно решение, за последните е възможно само да претендират недължимо платената разлика на осн. чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по правния въпрос: Когато размерът на паричната престация за достъп до електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?
По правния въпрос:
След допускане на обжалваното решение до касационно обжалване е постановено решение от 16.08.2016г. по т.дело № 332/2015г. на ВКС, ТК, Іт.о. по реда на чл.290 ГПК, с което е даден отговор на правния въпрос, че отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, ТК споделя напълно дадения отговор на релевантния правен въпрос. Настоящият състав също така съобрази, че по въпроса за правните последици от отмяната на административния акт - Решение №Ц-33 /14.09.2012г. на ДКЕВР и тя / отмяната/ поражда ли задължение за връщане на платената цена за достъп поради отпадане на основанието за плащане, има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в решения №28 от 28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 104/27.06.2016г. по т.дело № 1610/2015г. на ІІ т.о., решение № 126/16.08.2016г. по т.дело №1592/2015г. на І т.о. В посочените решения по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение №9484/25.06.2013г. по адм.дело № 6473/2013г., е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.
С оглед на отговора на правния въпрос, решението на Варненския апелативен съд е неправилно.
В исковата молба ищците [фирма], [фирма] и [фирма], са изложили твърдения, че са собственици на вятърни електроцентрали, първите две разположени в землището на [населено място], [община], а третата в землището на [населено място], [община]. Вятърните електроцентрали са присъединени към електроразпределителната мрежа на [фирма] на основание сключени договори за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, обстоятелства, които не се оспорват от ответното дружество. По силата на раздел VІІ, т.1 на Решение Ц-33/14.09.2012г. трите дружества е следвало да заплащат цена за достъп в размер на 18.83 лв. MWh. За вземането си за цена за достъп в общ размер на 198 973.33 лв. с ДДС ответното дружества е издало на [фирма] фактури за периода от м. септември 2012г. до юни 2013г., съответно заплатени. За вземането си за цена за достъп в общ размер на 199 942.18 лв. с ДДС ответното дружества е издало на [фирма] фактури за периода от м. септември 2012г. до юни 2013г., съответно заплатени. За вземането си за цена за достъп в общ размер на 116 651.30 лв. с ДДС ответното дружества е издало на [фирма] фактури за периода от м. септември 2012г. до юни 2013г., съответно заплатени. С отмяна на решението на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012г. с решение на 5чл. състав на ВАС по реда на съдебния контрол, ищците считат, че отмяната на административния акт има обратно действие, поради което задължението на дружествата за заплащане на цената на достъп е отпаднало с обратна сила. С нотариални покани ответникът е поканен да възстанови сумите, които са заплатени по издадените от него фактури на основание отмененото решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, поради отпадане на основанието за тяхното заплащане. Претендират заплащането на мораторна лихва, считано от датата на изтичане на срока за изпълнение на поканата – 16.08.2013г. Дружествата претендират и заплащането на разноски по връчване на нотариалните покани в размер на 79.20лв. за всяко едно от дружествата, но тъй като исковете са отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд и решението му не е обжалвано от ищците, същото е влязло в сила, настоящият състав на ВКС, не дължи произнасяне по тази претенция. По делото не се спори, че сумите са заплатени от ищцовите дружества на ответника, както и че последния е получил покани за възстановяване на платените суми за цена за достъп на 1.08.2013г. Не се оспорва размерът на претендираната от ищците мораторна лихва.
Няма спор, че заплатената от дружествата цена за достъп до електроразпределителната мрежа е държавно регулирана и е на основание Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителна мрежа. С отмяната на административния акт с влязло в сила решение № 9484/25.06.2013г. по адм. дело № 6473/2013г. на Върховния административен съд е отпаднало с обратна сила основанието за начисляваната на ищеца временна цена за достъп, затова плащането й е лишено от основание, в какъвто смисъл е цитираната съдебна практика по чл.290 ГПК. Платената на ответното дружество цени, подлежат на връщане на ищците на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Основателно е искането за присъждане на мораторна лихва , тъй като ответникът е изпаднал в забава, считано от изтичане на срока за доброволно изпълнение / двуседмичен/ от датата на връчване на нот.покана, както следва: [фирма] в размер на 2713.67 лв. за времето от 16.06.2013г. до 4.10.2013г. / датата на предявяване на иска/; за [фирма] в размер на 2726.88 лв. за времето от 16.08.2013г. до 4.10.2013г. и за [фирма] в размер на 1590.93 лв. за времето от 16.08.2013г. до 4.10.2013г. Основателна е претенция за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата.
С оглед на изхода на делото на [фирма] дължи сторените по делото разноски на ищците.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №310 от 14.11.2014 г., постановено по в.т.дело № 367/2014г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение №33/28.03.2014г. постановено по т.дело № 1906/2013г. на Варненския окръжен съд в осъдителната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сума общо в размер на 198 973.33 лв., представляваща платена цена на достъп до електропреносната мрежа на [фирма] за периода м.септември 2012г. до м.юни 2013г., поради отпадане на основанието за плащането й, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска 4.10.2013 г. до окончателното й плащане, да заплати сумата от 2713.67 лв., представляваща мораторна лихва за времето от 16.08.2013г. до 4.10.2013г., и разноски по делото в размер на 34 249.39 за всички инстанции.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на [фирма] сума общо в размер на 199 942.18 лв., представляваща платена цена на достъп до електропреносната мрежа на [фирма] за периода м.септември 2012г. до м.юни 2013г., поради отпадане на основанието за плащането й, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска 4.10.2013 г. до окончателното й плащане, да заплати сумата от 2726.88лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за времето от 16.08.2013г. до 4.10.2013г., и разноски по делото в размер на 34 423. 70лв. за всички инстанции.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сума общо в размер на 116 651.30лв., представляваща платена цена на достъп до електропреносната мрежа на [фирма] за периода м.септември 2012г. до м.юни 2013г., поради отпадане на основанието за плащането й, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска 4.10.2013 г. до окончателното й плащане, да заплати сумата от 1590.93лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за времето от 16.08.2013г. до 4.10.2013г., и разноски по делото в размер на 19 787.70лв. за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: