Р Е Ш Е Н И Е № 91/30.06.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1369/2021 г., за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Районен кооперативен съюз „Черноморие„ против решение № 7/18.02.2021 г. по т.д.№ 228/2020 г. на Апелативен съд – Бургас , в частта му с която, след отмяна на решение № 299/30.09.2020г. по т.д.№ 599/2019 г. на Бургаски окръжен съд в същата част, е уважен предявеният от синдика на Потребителска кооперация „ Фар „ / н./ иск против ПК „Фар„ / н./ и РКС „Черноморие „ , с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 вр. с ал. 3 вр. с ал. 4 т. 2 от ТЗ , като е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на ПК „Фар „ / н./ плащане от ПК „ Фар „ / н./ в полза на РКС „Черноморие” , на сума в размер на 73 752,09 лева , чрез банков превод, извършен съгласно уговореното в т.1 б.”А” от договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 112, т.ІV, рег.№ 5645, дело № 638/2017 г. на Нотариус Г. Н. - РС Поморие. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по всички наведени от ответника – касатор доводи / чл. 235 ал. 2 ГПК /, както и в противоречие със закона – чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, тъй като не е отчетено, че с извършеното плащане се погасява задължение към обезпечен кредитор, който, при липсата му, би подлежал на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ и следователно не се касае за действие, увреждащо кредиторите на несъстоятелния длъжник. Оспорва и извода на съда, че са налице предпоставките за приложението на чл. 646 ал. 3 вр. с ал. 4 т. 2 ТЗ, досежно релевантния за извършване на плащането период, спрямо подаването на молбата по чл. 625 ТЗ – едногодишен, вместо шестмесечен, доколкото е приложима презумпцията за знание за състоянието на неплатежоспособност на ПК „Фар „ от страна на РКС „Черноморие„ / макар неправилно съображенията си в тази насока касаторът да е отнесъл към приложението на чл. 646 ал. 5 ТЗ /. Касационни доводи по извода на съда, че не е доказано изключението по чл.646 ал.5 ТЗ / разпоредба касаеща симултанни и авансови плащания, каквото процесното безспорно не е / не са наведени. Ответната страна – синдика на ПК „Фар„ /н./ – оспорва касационната жалба , като намира правилни и обосновани от доказателствата изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 646 ал.3 вр. с ал. 4 т. 2 ТЗ, респ. не е налице изключението по чл. 646 ал. 5 от ТЗ и процесното плащане безспорно попада в хипотезата на чл. 646 ал. 2 т.3 ТЗ . Според касатора фактическия състав, уреден в разпоредбата, не се интересува от обстоятелството дали получилият плащането кредитор е привилегирован, респ. обезпечен за вземането си, погасено с плащането. Позовава се на обстоятелството, че в случая частичното заличаване на залога не ползва останалите кредитори на несъстоятелността, а само приобретателя по договора за покупко-продажба, с дължимата от който цена е извършено плащането към РКС „Черноморие„ , тъй като с придобития имот е обезпечил свои задължения. Достатъчно за уважаване на иска , според ответната страна, е обстоятелството че РКС „Черноморие„ е предпочетен за удовлетворяване кредитор . Ответната страна - ПК „Фар„ / н./ - не взема становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл. 290 ГПК, доводите и възраженията на страните и за да се произнесе съобрази следното : Предмет на касационно обжалване е произнасянето на въззивния съд по иска, с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, предявен като евентуален, спрямо иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ / отхвърлен ,с влязло в сила въззивно решение /, от синдика на ПК „ Фар „ / н./ против ПК ”Фар „ / н. / и РКС „Черноморие„, за обявяване, по отношение кредиторите на несъстоятелността на ПК „Фар„ / н./ , недействителността на извършено в полза на РКС „Черноморие„ плащане на сума от 73 752,09 лева, в погашение задължения на ПК „Фар„ /н./ към РКС „Черноморие „ от извършени доставки на стоки в предходен период, в обезпечаване на които задължения е учреден и вписан в ЦРОЗ договор за особен залог върху търговското предприятие на ПК „Фар„ , включващо и няколко недвижими имота. По отношение ПК „Фар„ е открито производство по несъстоятелност, по подадена на 14.05.2018 г. молба по чл. 625 ТЗ , като е приета начална дата на неплатежоспособност - 05.11.2016 г. . Плащането на сумата е извършено на 29.09.2017 г. – на два пъти, чрез банков превод, от средствата по отпуснат в полза на ЕТ „ Ж. - В. К.„ кредит. Последният е сключил на 05.09.2017 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, включен в търговското предприятие на ПК „Фар„ , като в нотариалния акт за сделката изрично е записано, че договорената цена от 140 550 лева ще бъде заплатена от ЕТ „Ж. – В. К.„ на РКС „Черноморие„ на две части : първата - в размер на 73 752,09 лева, по сметка на кооперацията в Банка „ДСК„ ЕАД - с цел погасяване задължение на продавача ПК „Фар” и „ частично заличаване на залога на търговското му предприятие, касаещо имота„, предмет на сделката , с л е д вписване на втора по ред, след особения залог в полза на РКС „Черноморие„ , договорна ипотека върху същия имот, в полза на кредитодателя на купувача - „ОББ„АД. Остатъкът от продажната цена е уговорен да се плати на ПК „Фар„ от средствата по предоставен на купувача кредит от „ОББ„АД от 05.09.2017 г., след представяне на вписано в Служба по вписванията съгласие на РКС „Черноморие„ за частично заличаване на залога на търговското предприятие на ПК„Фар„, досежно недвижимия имот – предмет на покупко-продажбата, вкл. представяне на удостоверение от Служба по вписванията, че „ОББ„ АД се явява първи по ред ипотекарен кредитор за имота, при липса на вписани други тежести, противопоставими на правата на банката. Плащането на процесната сума е извършено на 29.09.2017 г., а частичното заличаване на залога - последващо, на 24.10.2017 г.. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, по съображения че извършеното плащане е от трето лице, а не от длъжника, както и поради факта, че не е атакувана самата сделка по покупко-продажба на недвижимия имот, сключена между ПК „Фар” и ЕТ „ Ж. – В. К. „, въз основа уговорки в която е извършено плащането, неправилно изхождайки от основанието на плащането - като продажна цена по сделката , приложимо в отношенията между страните по същата, не и спрямо РКС „Черноморие”, спрямо който плащането е в погашение на задължения от други търговски сделки, сключени с продавача – кредитор на продажната цена по сделката. Въззивният съд е променил правния резултат, като е счел, че са налице всички елементи от фактическия състав на недействителността по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ – изискуеми парични задължения на ПК „Фар“ /н./ към кредитора РКС „Черноморие„, погасени след началната дата на неплатежоспособността на ПК „Фар„ /н./ и в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. За приложението на чл. 646 ал. 3 ТЗ въззивният съд е приел за приложима презумпцията на ал. 4 т. 2 от същата разпоредба – знание за неплатежоспособността на ПК „Фар„ /н./ от РКС „ Черноморие „ , предвид обстоятелства , въз основа на които РКС „Черноморие“ е могъл да направи обосновано предположение за наличието на такава - Общо събрание на ПК „Фар „ от 30.03.2017 г., на което е присъствал и председателя на РКС „Черноморие„ и на което директно са се коментирали мерки за финансовото стабилизиране на ПК „Фар” и за преодоляване състоянието на неплатежоспособност на кооперацията. Съдът е приел, че плащането е от името и за сметка на ПК „Фар„, поради което е плащане извършено от несъстоятелния длъжник, а не от трето лице, какъвто неправилен извод е споделил първоинстанционният съд. С определение № 185/05.04.2022 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ? Допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК - с решение по гр.д.№ 1857/2020 г. на ІІ г.о. на ВКС и цитираната в същото практика на състави на ВКС, по приложението на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. По правния въпрос : Както е прието в решението , с което е обоснован допълнителния селективен критерий и в съдебните решения по чл.290 ГПК , към които то препраща, по поставения процесуалноправен въпрос е налице както задължителна, така и установена съдебна практика / ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, съгласно която целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, съобразно събрания или подлежащ на събиране във въззивното производство доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, произнасяйки се съобразно чл.269 ГПК, като с оглед собственото си становище относно крайния извод потвърди или измени правния резултат от първа инстанция. Ограниченият въззив, съгласно ГПК /в сила от 01.03.2008 год./ се отнася до установяване фактическата страна на спора и ограничаване възможността за събиране на доказателства, освен при изрично предвидени предпоставки / чл.266 ГПК /, но не намира приложение при субсумиране на установените факти под приложимата правна норма. Формално проявление на изпълнението на тия процесуални задължения е излагането на собствени мотиви, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване. В това си качество – на решаваща инстанция - във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като е длъжен да прецени всички доказателства и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. По съществото на касационната жалба : В конкретния случай въззивният съд е разрешил правния въпрос в отклонение от тази задължителна и установена съдебна практика.При неоспорен, установен по делото факт за обезпеченост на погасеното задължение на ПК „Фар“ / н./ към РКС „ Черноморие „ – с вписан особен залог на търговското предприятие на ПК „ Фар“ / н./, обхващащ и разпоредения недвижим имот и своевременно въведен довод за значението на този факт, въззивният съд не е изложил каквито и да било мотиви, дори съображението, че намира така сочения от ответника факт за ирелевантен, с оглед правното основание на иска. Изложил е съображения единствено относно приложението на чл. 646 ал. 5 ТЗ – отречено , при невъведен касационен довод по правилността на този му извод от касатора, както и по чл. 646 ал. 3 вр. с ал. 4 т. 2 ТЗ, като е счел установено знание на кредитора РКС „Черноморие„ за неплатежоспособността на ПК „Фар„ / н. / към момента на извършеното плащане / на 29.09.2017 г./, от което е обосновал и продължителност на подозрителния период по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ , преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ / на 14.05.2018 г. / - една година, вместо шест месеца. Правилен е извода на въззивния съд, че се установяват предпоставките за приложение на чл. 646 ал. 3 вр. с ал. 4 т. 2 ТЗ, предвид присъствието на представляващия РКС „Черноморие„ на Общото събрание на ПК „Фар„ от 30.03.2017 г. , по т.2 от дневния ред на което е приет отчет за дейността на УС на кооперацията за 2016 г. , в който изрично / стр.4 / се коментира необходимостта от „преодоляване неплатежоспособността на кооперацията„. Същият извод следва и от приетия на същото ОС годишен финансов отчет на ПК „Фар“, в който са посочени краткосрочни задължения от 234 000 лева срещу краткотрайни активи от 32 000 лева. Потвърждава се и от вписания в Търговския регистър – на 06.10.2017 г. - ГФО за 2016 г..Дори да не е имал икономическите и правни познания да направи обоснован извод от сочените цифри, представляващият РКС „Черноморие„ е могъл да провери истинността на заявената неплатежоспособност , т.е. могъл е да я узнае чрез допълнителна проверка, при достатъчно да породи обосновано съмнение за наличието й изявление на самия длъжник. Неправилно,обаче, въззивният съд е игнорирал значението на факта, че РКС „Черноморие „ е обезпечен кредитор, с вписан особен залог върху цялото търговско предприятие на ПК „Фар „ /н./ ,вкл. върху разпоредения от ПК „ Фар „ / н./ в полза на трето лице недвижим имот. Неправилно съдът е съобразявал като значимо, с оглед преценка за основателността на иска, обстоятелството дали атакуваното действие е довело до намаляване масата на несъстоятелността на ПК „ Фар „ /н./, вкл. неправилно е обосновал извод за такова намаление. Както се сочи в решение по т.д.№3106/2018 г. на І т.о. на ВКС / макар по повод отговора на различен правен въпрос / и цитираното в същото решение по т.д.№ 513/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС, с изменението на Търговския закон /обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013г./ е въведена нова структура на системата от искове за попълване на масата на несъстоятелността, като са недвусмислено разграничени исковете, които осигуряват защита срещу увреждащи масата на несъстоятелността действия и сделки / исковете по чл.647 ал.1 от ТЗ/ и исковете, с които се осигурява защита срещу действия и сделки с преферентен ефект / исковете по чл.645 ал.3 и 4 от ТЗ и чл.646 ал.2 от ТЗ/“. Последните осигуряват привилегировано положение на получилия плащане кредитор спрямо поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба в чл. 722 ал. 1 от ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти. В хипотезите на чл. 646 ал. 2 ТЗ законодателят не е включил, като обща преценима предпоставка, имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, защото се цели преодоляване само на т.н. преферентен ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Следва да се съобрази възприетото в теорията разбиране, че системата на преферентните фактически състави е изградена на изцяло обективна основа – на основата на простия критерий за нарушаване на заложения в чл. 722 от ТЗ дистрибуционен модел. Ирелевантност на преценката, дали с атакуваното по реда на преферентните искове действие намалява масата на несъстоятелността, е възприета и в решение по т.д. № 933/2009 г. на І т.о. / съобразявайки постановяването му по предходната редакция, преди изм. обн. ДВ бр.20/2013 г. /. От ненарушаването на заложения в чл. 722 ТЗ дистрибуционен модел изхожда и решението по т.д.№ 644/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, макар в хипотеза на атакувано плащане по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ / също преферентен иск /, като приема неоснователност на иска,атакуващ извършено плащане, но към привилегирован кредитор / в смисъла на специалната норма на чл.722 ТЗ , а не общата по чл. 136 ЗЗД / . С получаване на продажната цена – погасяване изискуемо задължение на длъжника ПК „Фар /н./ към РСК „Черноморие„ , с вземане на ПК „ Фар „ / н./ от трето лице – негов длъжник / купувача на имота / - РКС „Черноморие„ не се удовлетворява по начин, чиито правни последици са различни от тези, които биха настъпили ако би се удовлетворил директно от стойността на същия недвижим имот, на основание вписания особен залог върху търговското предприятие на длъжника - предпочтително спрямо кредиторите на несъстоятелността и от стойността на включените в търговското предприятие на ПК „Фар „ / н. / активи, между които и продаденият имот. Не се променя реда за удовлетворяване на този кредитор, съобразно императивната уредба на чл. 722 ТЗ – в т.1 - спрямо кредиторите от последващите, а и от същия ред. От справка в търговския регистър по партидата на длъжника в несъстоятелност – списъци на приети вземания - не се установяват кредитори, с предходни на тези на РКС „Черноморие„ обезпечителни права върху конкретния имот / процесният залог е от 2013 г./ , а и такъв довод не е въвел и защитил ищецът. След като конкретният кредитор, при конкретните обстоятелства се явява предпочитан, с право на предпочтително удовлетворяване от конкретното имущество, е изключен изискуемия от състава на чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ преферентен ефект на плащането, спрямо останалите кредитори на несъстоятелността . Неоснователен, а и нелогичен е довода, че частичното заличаване на особения залог върху недвижимия имот не ползва останалите кредитори на несъстоятелността. Залогът не ги е ползвал и предходно на частичното му заличаване. РКС „Черноморие„ се е удовлетворил именно на базата на учреденото, само в негова полза, а не и на останалите кредитори, обезпечение чрез особен залог по реда на ЗОЗ, законосъобразна правна последица на което удовлетворяване е и последващото заличаване. Следователно, ако би се произнесъл по своевременно въведения от ответника РКС „ Черноморие „ довод, основан на качеството му на обезпечен кредитор и в съответствие с правната природа на иска по чл. 646 ал .2 т. 3 ТЗ, въззивният съд би достигнал до извод за неоснователност на предявените пасивно субективно съединени искове. В обжалваната му част въззивното решение следва да бъде отменено,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 235 ал. 2 ГПК , а исковете по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ следва да бъдат отхвърлени. Решението следва да се отмени и в частта по присъдени в тежест на РКС „ Черноморие „ разноски, в полза на ПК „Фар„ /н./ и в частта , в която РКС „Черноморие„ е осъден да заплати държавна такса за първоинстанционното и въззивното производства, съгласно определение по чл.248 ГПК - № 100158/ 29.04.2021 г. по т.д.№ 228/2020 г. на АС – Бургас. ПК „Фар„ / н. / следва да заплати държавна такса от 2 671,92 лева – по сметка на Бургаски окръжен съд и държавна такса от 1 336 лева - по сметка на Бургаски апелативен съд, както и в полза на РКС „ Черноморие“ допълнително разноски за въззивна инстанция, в размер на 1 400 лева – остатък от платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, в полза на РКС „Черноморие „ следва да бъдат присъдени и разноски за касационна инстанция, в размер на 2 870 лева, от които 70 лева – платени държавни такси и 2 800 лева – платено адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство в касационна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 7/18.02.2021 г. по т.д.№ 228/2020 г. на Апелативен съд – Бургас , в частта му с която , по предявения от синдика на Потребителска кооперация „ Фар „ / н./ иск против ПК „Фар„ / н./ и РКС „Черноморие „ , с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 вр. с ал. 3 вр. с ал. 4 т. 2 от ТЗ, е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на ПК „Фар „ / н./ плащане от ПК „Фар„ / н./ в полза на РКС „Черноморие” , на сума в размер на 73 752,09 лева , чрез банков превод, извършен съгласно уговореното в т.1 б.”А” от договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 112, т.ІV, рег.№ 5645, дело № 638/2017 г. на Нотариус Г. Н. - РС Поморие , к а к т о и решението, в частта му с характер на определение, с което РКС „Черноморие„ е осъдено да заплати на ПК „ Фар „ /н./ разноски за въззивна инстанция, в размер на 300 лева, к а к т о и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 100158/29.04.2021 г. по т.д. № 228/ 2020 г. на същия съд, с което РКС „ Черноморие „ е осъдено да заплати държавна такса от 2 671,92 лева – по сметка на Бургаски окръжен съд и държавна такса от 1336 лева - по сметка на Бургаски апелативен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на ПК „Фар“ / в несъстоятелност / против ПК „ Фар „ / н. / и РКС „Черноморие“ пасивно субективно съединени искове, с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, за обявяване за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на ПК „Фар „ / н./ плащане от ПК „Фар„ / н./ в полза на РКС „Черноморие” , на сума в размер на 73 752,09 лева , чрез банков превод, извършен съгласно уговореното в т.1 б.”А” от договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 112, т.ІV, рег.№ 5645, дело № 638/2017 г. на Нотариус Г. Н.–РС Поморие. ОСЪЖДА ПК „Фар„ / н. / , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на РКС „Черноморие„ , за възмездяване понесени от същия разноски , както следва : допълнително сумата от 1 400 лева – остатък от платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция и 2 870 лева – понесени разноски в касационна инстанция, от които 70 лева платени държавни такси и 2800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА ПК „Фар „ / н ./ да заплати държавна такса от 2 671,92 лева – по сметка на Бургаски окръжен съд и държавна такса от 1 336 лева - по сметка на Бургаски апелативен съд . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: