Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 14 февруари 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2319/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. С. срещу решение № 322/8.10.2012 година постановено по в н о х д № 540/2012 година от Софийския апелативен съд. В жалбата е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, за допуснато нарушение на закона, по което подсъдимият оспорва авторството и участието си в изпълнителното деяние и по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, за явна несправедливост на наказанието, в подкрепа на което са изложени съображения за семейното и имотно състояние на подсъдимия и е направено искане за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Пред касационната инстанция подсъдимият С., редовно призован, не се явява. Представлява го служебният му защитник адвокат И. Р. от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и прави искане при условията на алтернативност да се отмени решението, ако се приеме за основателно твърдението за допуснато нарушение на закона и делото се върне за ново разглеждане или да се измени същото, като се намали размера на наложеното наказание. От останалите трима подсъдими, който не са жалбоподатели – С. С.,А. С. и С. А., редовни призовани, пред ВКС се явяват подсъдимите С. и А. Славчеви. С. А. не се явява. Не се явяват и служебните защитници на тези подсъдими, който не са жалбоподатели – адвокатите от Видинската АК С. Г., Д. Ц. и И. И.. Тримата са изпратили писмени бележки, с които изразяват становището си да се остави в сила въззивният съдебен акт, по отношение на техните подзащитни. По жалбата на подсъдимия А. С., становището на адвокат И. е, че предоставя решаването на въпросите по посочените касационни основания, на настоящия съдебен състав. В правото си на лична защита подсъдимите А. и С. Славчеви, изразяват становище в подкрепа тезата на жалбоподателя. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е изменена присъдата на Видинския окръжен съд от 14.03.2012 година по н о х д № 344/2011 година /проведено по реда на съкратеното съдебно следствие/, като тримата подсъдими С., А. /жалбоподател/ и А. С. са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК, а именно деянието да е извършено след предварително сговаряне и същото е преквалифицирано както следва: - за същите подсъдими от престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, в такова по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК; - за подсъдимия С. А. от престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 198 ал. 1 от НК, в такова по чл. 198 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Със същото решение е намалено наказанието на подсъдимия С. А. на две години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена 1. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон: Преди всичко, следва да се посочи, че касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, които по закон трябва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетите за установени фактически положения, които се споделят и от настоящата инстанция, са основани на комплексния анализ на събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване. Така както е формулирано възражението в жалбата, доводите са в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът при оценката на доказателствата е направил неправилен извод, относно участието на подсъдимия – жалбоподател в изпълнителното деяние, описано в обвинителния акт като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК. Тези възражения следва да се квалифицират като процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства и свързаното с това правило за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК. По повод конкретните възражения оспорващи авторството на жалбоподателя, преди всичко следва да се съобрази задължителното за правоприлагащите органи Тълкувателно решение № 1/2009 година, където в т. 4 от съобразителната му част, е прието, че прокламираният в чл. 31, ал. 2 от КРБ принцип, възпроизведен в чл. 116, ал. 1 НПК, за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направени самопризнания, обосновава прилагането на чл. 371, т. 2 НПК и провеждането на съкратено съдебно следствие във визираната хипотеза, само при налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При проверката по делото се установи, че в конкретния случай в подкрепа на самопризнанието на подсъдимия, двете предходни инстанции са съобразили показанията на останалите трима съизвършители – подсъдимите С. С., А. С. и С. А., както и показанията на двете пострадали от грестъплението – св. Х. П. и А. В.. Следователно, при проверката по делото не се установиха правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението за доказаност на обвинението срещу подсъдимия А. С., за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, незавидимо, че същото е постановено в производство по реда на глава двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице правни основания за касационна отмяна на решението на Софийския апелативен съд, с което е изменена по посочения по-горе начин присъдата на Видинския окръжен съд. 2. По касационното основание за явна несправедливост на наказанието: Настоящата инстанция констатира при проверката, от една страна, че въз основа на правилно установените факти по делото, въззивната инстанция е достигнала до законосъобразни изводи за изменение на първоинстанционната присъда, относно правната квалификация на деянието. Коригиран е размерът на наказанието, само по отношение на необжалвалия подсъдим С. А.. Отчетено е от въззивния съд, че от първостепенният съд са обсъдени мотивите, подбудите, начина на извършване на деянието, степента и тежестта на обстоятелства, свързани със стойността на предмета на престъплението. При индивидуализацията на наказанията в аспекта на характеристиката на личността на жалбоподателя, правилно са отчетени данните за трайните му стремежи за придобиване на доходи предимно от престъпна дейност – той е осъждан 11 пъти, предимно за кражби. От друга, следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 354 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие. Въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, наложено на касатора. Поради това, че при проверката не се потвърдиха доводите на жалбоподателя А. С. в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанията лишаване от свобода, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 322/8.10.2012 година постановено по в н о х д № 540/2012 година от Софийския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: