О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 93 гр. София, 09.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4183/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Г. Н. и Г. К. К., чрез пълномощника адв. А. К., срещу определение № 1784/06.07.2021 г. по гр. д. № 3316/2020 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 454/05.05.2021 г. по в. гр. д. № 3316/2020 г. на Апелативен съд - София в частта му за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение. Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд не е обсъдил наведените от молителите доводи и не е мотивирал обжалваното определение. Липсват данни за реално заплащане на договореното между ответника и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Договорът за правна защита и съдействие няма достоверна дата, поради което не е ясно в кой момент е извършено плащането. Няма данни за заплащането на възнаграждението към момента на представяне на договора пред съда в открито съдебно заседание на 04.12.2019 г. Твърди се, че подписите на доверителя, положени върху представените договори за правна помощ и съдействие пред съответните инстанции са коренно различни и не са положени от едно и също лице. Ето защо в полза на ответника не е следвало да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство. Посочва се, че неправилно въззивният съд е оставил без уважение направеното от ищците възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция. С оглед на изложеното ищците молят съда да отмени обжалвания акт, като измени решение № 454/05.05.2021 г. по в. гр. д. № 3316/2020 г. на Апелативен съд – София в частта му за разноските. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът А. А. Д. е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящото съдебно производство съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съставът на Апелативен съд – София е препратил към изложеното в мотивите на въззивното решение становище, съгласно което ищците не са релевирали до края на устните състезания пред Софийски градски съд възражение за прекомерност на адвокатското възражение. Твърденията им за липса на сключен между ответника и процесуалния му представител договор за правна защита и съдействие и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. се явяват неоснователни с оглед предметното съдържание на договора, намиращ се на л. 109 от първоинстанционното дело. Неоснователни са и възраженията за недължимост и прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо не са налице предпоставките за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По делото са представени надлежни доказателства за извършените от ответника разноски пред първата инстанция /л. 109/ и пред въззивната инстанция /л. 53/. Адвокатското възнаграждение за един адвокат с уговорен в представените договори за правна защита и съдействие размер е заплатено в брой, което изрично е записано в договорите. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно за доказване на извършеното заплащане и има характер на разписка. В представения пред Софийски градски съд договор за правна защита и съдействие, сключен между А. А. Д. и адвокат С. М., е отразено, че между адвоката и представляваната страна е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. за производството пред първата инстанция, както и че същото е заплатено. Договорът е оформен с подписите на адвоката и клиента. В него не е посочена датата, на която е сключен, но само поради това не може да се приеме, че договорът не доказва размера на договореното възнаграждение и факта на плащането му от страната. Договорът за правна защита и съдействие е представен по време на висящността на делото пред първата инстанция в открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2019 г., което сочи, че най - късно към тази датата възнаграждението е било заплатено, поради което липсата на дата не може да бъде процесуална пречка за присъждането му. Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, дължимо за производството пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Посочената разпоредба предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът по искане на насрещната страна може да го намали. Нормата изисква преценка за това намаляване, на прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тази прекомерност е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая такова несъответствие не е налице. Съдебното производство е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на ищците за собственици и осъждане на ответника да предаде владението върху недвижим имот /самостоятелен обект в жилищна сграда/, като страните са уговорили адвокатско възнаграждение, дължимо за въззивното производство, в размер на 4500 лв. Доколкото делото се характеризира с фактическа и правна сложност и множество извършени процесуални действия, не може да се приеме, че възнаграждението е прекомерно, с оглед определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Това обстоятелство е съобразено от въззивния съд, поради което направеното от жалбоподателите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Необосновано и недоказано е и твърдението на жалбоподателите, че подписите на доверителя, положени върху двата представени договора за правна помощ и съдействие пред съответните инстанции, не са положени от едно и също лице. Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски в това производство е неоснователно. Практиката на ВКС приема, че производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер.То е продължение на съдопроизводството по конкретното дело. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и изходът му не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В производството относно дължимостта и размера на разноските по делото не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1784/06.07.2021 г. по гр. д. № 3316/2020 г. на Апелативен съд – София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: