Р Е Ш Е Н И Е № 108 Гр.С., 27.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през двехиляди и петнадесета година, в състав: П.: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5516 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 6.06.2014г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав, по г.д.№.3502/14г. – с което решение на СРС, ІІ ГО, 63с., от 4.02.2014г., постановено по г.д.№.41519/13г., е отменено, като дисциплинарното уволнение на Д. М. П., извършено със Заповед №.Н-136/5.03.13г., е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, тя е възстановена на длъжност „кондуктор” – Превозна служба С. ПЦ С. при [фирма] на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и й е пресъдено 4498,44лв. обезщетение за периода 3.09.13г.-3.03.14г. на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, ведно със законната лихва считано от считано от 3.10.2013г. до окончателното изплащане, със съответно присъждане на разноски. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. М. П. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.1294/13.12.2014г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „следва ли да има умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина, когато е квалифицирано като злоупотреба с доверие”. С обжалваното решение Софийски градски съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за основателни и, като е отменил първоинстанционното решение, ги е уважил. Съдът е приел, че ищцата - работила на длъжност „кондуктор” в ответното предприятие, като е оставила да пътува пътник без да издаде превозен документ и без да предприеме действия по събиране на сумата или приканване на пътника да слезе, с информиране за проблема на началника на влака, не е изпълнила възложената й работа съответно на правилата, изрично установени от работодателя /Инструкцията за влаковия кондуктор/. Заключил е, че това поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 КТ - като несъбирането на сумата за билет /цена на превоза/ за работодателя е било и имуществена вреда. Посочил е, че дисциплинарната заповед е мотивирана и съответства на изискванията на чл.195 КТ, че е била спазена процедурата по чл.193 КТ, както и предвидените в чл.194 КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание. Отразил е, че доколкото по делото не е установено ищцата да е взела 1 лев от пътуващата без билет пътничка, при липса на установени злоумишлени действия /преднамерени действия с цел извличане на имотна облага/, не е установено тя да е злоупотребила с доверието на работодателя. При тези обстоятелства, доколкото злоупотреба с доверието на работодателя не се установява, при установения състав на дисциплинарно нарушение по чл.187 т.3 КТ /единствено неизпълнение на възложената работа/, при съвкупната преценка на обстоятелствата по нарушението, наложеното дисциплинарно наказание уволнение не съответства на тежестта на извършеното /чл.189 ал.1 вр. с чл.190 ал.2 КТ/. Изложени са мотиви, че се касае за единично бездействие по отношение на един пътник /жена с бебе, без достатъчно средства да плати цената на пътуването/ при несъбран приход за работодателя в размер на малката сума от 6лв. /цената на билета/, а дисциплинарното минало на ищцата също не може да обоснове в достатъчна степен предприетото уволнение. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица – независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. Предвид изложеното следва да се приеме, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС /реш. №.86/25.05.11г. по г.д. №.1734/09г., ІV ГО на ВКС, реш. №.513/14.01.13г. по г.д.№.1559/11г., ІV ГО на ВКС, реш.№.201/13.10.2014г. по г.д.№.7329/13, ІІІ ГО на ВКС/, която настоящият състав напълно споделя. По касационната жалба: Ищцата е работила в [фирма] на длъжност „кондуктор”. Със заповед №.Н-136/5.03.13г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.187 т.3 и т.8 КТ – за това, че при извършена контролна проверка на 15.12.12г. е констатирано, че като кондуктор на влак №.1011 е оставила да пътува в последния обслужван от нея вагон пътник /качил се на гара С. и пътуващ до гара П./ без да му издаде превозен документ, като по данни на пътника й е бил даден един лев. Посочено е, че с горното поведение са нарушени изискванията на чл.15 и чл.17 т.5 от Инструкцията за влаковия кондуктор - изискващи извършване на проверка по отношение на редовността на документите за пътуване на пътниците и предприемане на съответни действия при установяване на пътник без билет – уточняване със същия началната и крайната гара на пътуването му, уведомяването му за цената на пътуването и незабавно издаване на влаков билет съобразно тарифата, приканването му да слезе на първата гара при отказ за плащане, уведомяване на началника на влака за съвместно разрешаване на проблема при отказ за слизане на първата гара. Няма спор между страните, а се установява и от събраните доказателства, че на горепосочената дата ищцата е констатирала, че в обслужван от нея вагон е пътувал пътник без билет /жена от ромски произход с бебе/, но го е оставила да пътува без да му издаде такъв срещу заплащане на дължимата цена от 6лв., без да го прикани да слезе от влака на първата гара - при отказ за плащане, и без да сезира началника на влака съобразно инструкцията. Не е установено по безсъмнен начин да е поискала и получила 1 лев от пътника, за да го остави да пътува без билет. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че ищцата е извършила описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на възложената й работа, неспазване на техническите и технологични правила /чл.187 т.3 КТ/. Същевременно, обаче, същото съставлява и злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.187 т.8 КТ. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, нарушението на задължението за лоялност към работодателя може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. То е налице не само когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а и когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са били извършени умишлено. При тези обстоятелства и като се съобрази, че - проверката за редовността на превозните документи на пътниците и обезпечаването на събирането на дължимата за ползвания от тях превоз цена срещу издаване на съответен билет съставлява основното трудово задължение на кондуктора, настоящият състав намира, че неизпълнението му представлява особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което компрометира оказаното му доверие – дори и ако е извършено без да е извлечена имотна облага /предвид недоказването на вземане на сумата от 1лв./. С оглед значимостта му - като неизпълнение на основната трудова функция на работника и предвид значението му за работодателя – който чрез постъпленията от закупените билети обезпечава предоставяната от него обществена услуга по превоз, то е достатъчно тежко /по смисъла на чл.189 КТ/, за да обоснове само по себе си налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Отделно от изложеното, през годините /2005-2013г./ на ищцата са били налагани и други дисциплинарни наказания /общо 8 заличени при условията на чл.197 КТ – 1 „предупреждение за уволнение” и 7 „забележка” (без деветото - „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед №.Н-41/17.01.13г., оспореното по съдебен ред)/ - а от съществено значение при преценката по чл.189 КТ е поведението и „дисциплинарното минало” на работника - т.е. допускал ли е и други дисциплинарни нарушения, дори и те да са били заличени /в този смисъл реш.№.227/29.06.12г. по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО на ВКС/. Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението по критериите на чл.189 ал.1 КТ. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Като е приел противното - че при така установената фактическа обстановка дисциплинарното нарушение не съставлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.187 т.8 и чл.190 т.4 КТ и че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено на основание чл.181 т.3 ГПК и чл.293 ГПК, като спорът се реши по същество съобразно посоченото по-горе. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.2 и ал.8 ГПК направените разноски /169,97лв./ и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции /1010лв./ - в общ размер на 1179,97лв. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 6.06.2014г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав, по г.д.№.3502/14г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №.Н-136/5.03.13г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „кондуктор” – Превозна служба С. ПЦ С. при [фирма], и за заплащане на 4498,44лв. обезщетение за периода 3.09.13г.-3.03.14г. като неоснователни. ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк].3, [улица].5, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], гр.С., [улица].3, 1179,97лв. /хиляда сто седемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ на основание чл.78 ал.2 и ал.8 ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. П.: ЧЛЕНОВЕ: