Ключови фрази
Частна жалба * недопустим съдебен акт

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 50445

[населено място],21.10.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч. т. д. № 1236 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
„Бетонинтелект 94“ ЕООД, [населено място] обжалва разпореждане от 22.03.2019 г. по в.ч.т.д. 4611/18 г., САС, 13 състав, с което е върната частната му касационна жалба № 20 669/22.11.2018 г. срещу постановеното определение 3221/22.10.2018 г., САС, ТО, 13 състав, постановено по ч.т.д. 4611/18 г., с което е потвърдено разпореждане № 21094/21.06.2018 г. по описа на СГС, ГО, II Г състав, за връщане на частната му касационна жалба с вх. № 56 902/24.04.2018 г. срещу определение на СГС за потвърждаване на определение на СРС, с което е оставено без разглеждане искане с правно основание чл. 64 от ГПК, за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Излага съображения за приложение на чл. 274, ал. 4 от ГПК и счита, че съдът неправилно бил приложил нормата. Счита, че делото е гражданско, тъй като е относно материалното правоотношение не се прилагали нормите относно търговските сделки и следвало да се приложи нормата на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, съгласно която решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване.
Ако не се приемело изложеното, то следвало да се приложи редакцията на чл. 280, ал. 3 от ГПК, в редакцията преди изменението със ЗИД ГПК ДВ бр. 50/2015 г. Исковото производство било започнало с подаване на исковата молба вх. № 4154/19.03.2015 г. или преди изменението на ГПК. Висящите производства следвало да се разгледат по реда, приложим към подаване на иска. Моли да се отмени разпореждането на Софийски апелативен съд.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното определение. Не било ясно как съдебният състав бил достигнал до заключение, че обжалваното определение не може да се обжалва, предвид факта, че в случая било налице съдебно производство по реда на ГПК, което не било приключило и респ. нямало как предварително да бъде посочено, че евентуално постановеното решение по гражданския спор няма да подлежи на касационно обжалване. Цената на иска било възможно да бъде изменена в хода на процеса. С обжалваното разпореждане решаващият съдебен състав предоставял изход на текущия граждански спор, като не се допускало процедиране на частна касационна жалба, с което бил лишен от възможността да участва в съдебното производство. Съдът неправилно бил приложил чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Сочейки съдържанието на чл. 286, ал. 1, вр. ал. 3 от ТЗ, частният жалбоподател счита, че съдът не бил обсъдил дали страните са търговци и дали сделката е търговска. Счита, че претенцията е за заплащане на възнаграждение във връзка с договор за проектиране. А проектирането не било дейност, включена в обхвата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Освен това счита, че следвало да се приложи нормата на чл. 365 от ГПК, за да се определи дали предметът на делото е търговски спор. Съгласно чл. 103 от ГПК всички дела били подсъдни на районния съд.
След като цената на исковете била 11 760 лв и 1 512,57 лв., делото било разгледано по общия ред на ГПК. Следователно била приложима нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, която предвиждала, че не е налице ограничение на допустимостта за касационно обжалване, тъй като цената на иска за главница била над 5 000 лв.
Следвало да се отчете, че няма постановено съдебно решение, а предмет на частната жалба било разпореждане относно незаконосъобразно връчване на съдебни книжа. Производството по частни жалби не разграничавало видовете съдебни производства, нито цената на иска.
Ответникът по частната жалба не е депозирал отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 366 от 06.06.2019 г. по настоящето дело, същото е спряно, до приключване тълк.д. 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. На 23.06.2022 г. е постановено тълкувателно решение № 2 от същата дата по посоченото тълкувателно дело. С оглед на това тълкувателно решение са отпаднали пречките за движение на настоящето частно производство и на основание чл. 230 от ГПК подлежи на възобновяване.
Частната жалба е допустима, подадена в срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Видно от данните по делото, пред Софийски районен съд са предявени искове от СД „Ар-тех Д. сие“ срещу „Бетонинтелект 94“ ЕООД на 19.03.2015 г. за заплащане на главница от 11 760 лв и 1 512,57 лв лихви от датата на фактурата до 17.03.2015 г. По делото е постановено определение, с което е оставена без разглеждане молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, обективирана в молба от 13.10.2017 г Това определение е обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, по което е образувано ч.гр.д. 3156/18 г. С определение от 10.04.2018 г. по това дело, определението на Софийски районен съд е потвърдено. Срещу определението на СГС е постъпила частна касационна жалба, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, която е върната от Софийски градски съд с разпореждане № 21094/21.06.2018 г. Срещу това разпореждане е постъпила на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК частна жалба, по която е образувано ч.гр.д. 4611/18 г. по описа на САС, ТК, 13 състав. С определение № 3221/22.10.2018 г. по ч.т.д. 4611/18 г., САС, 13 състав е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд. Срещу определението е подадена частна касационна жалба. Съдът е администрирал частната касационна жалба като е връчил препис на ответника по нея и от същия е постъпил отговор. Тази частна касационна жалба е върната с процесното разпореждане от 02.03.2019 г. С това разпореждане Софийски апелативен съд е приел, че предмет на исковете са вземания за заплащане на възнаграждение на основание сключен договор на стойност 11 760 лв и вземане за обезщетение за забава за изпълнение на парично задължение в размер на 1 512,57 лв, при условията на обективно съединение на искове, поради което е приел, че с оглед нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, поради това, че решението не подлежало на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК и определението постановено по него не би подлежало на касационно обжалване.
С оглед постановеното тълкувателно решение по тълк.д. 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждане за връщане на касационна частна жалба, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, е Върховният касационен съд. Компетентността не е на апелативните съдилища. Съгласно разясненията в посоченото по-горе тълкувателно решение, апелативен съд е компетентен да разгледа само частните жалби срещу определенията на окръжен съд в качеството му на въззивен съд, на основание чл. 274, ал.2, изр. 1 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационната жалба, за връщане на частната касационна жалба и за връщане на частната жалба против свое определение, не са действия на окръжния съд, като въззивен съд, а са действия за администриране на касационната жалба, респ. частната жалба. С оглед на разясненията, следва да се приеме, че компетентността на апелативния съд да се произнесе по частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационна жалба, респ. частна касационна жалба, срещу акт на окръжен съд, е изключена, съгласно посоченото вече тълкуване.
С оглед извършеното тълкуване, в настоящия случай трябва да се приеме, че предмет на разглеждане в настоящето производство е разпореждане за връщане на частна касационна жалба срещу потвърждаващо определение на Апелативен съд - София на разпореждане на Софийски градски съд за връщане на частна касационна жалба срещу определение на СГС за потвърждаване на определение на СРС. Както бе посочено, единствено от компетентност на Върховния касационен съд е да се произнася по законосъобразността на разпореждането за връщане на касационна жалба , постановено от окръжен съд, на основание чл. 286 от ГПК. Апелативният съд няма компетентност да се произнася при обжалване актовете на окръжния съд, когато последният не е действал като въззивна инстанция. Постановеното разпореждане от Софийски апелативен съд е постановено извън функционална компетентност на този съд и поради това е недопустимо.
След обезсилване на разпореждането за връщане на частната касационна жалба, настоящият съдебен състав, на основание посочената функционална компетентност е компетентен да се произнесе по частната жалба вх. № 20669/22.11.2018 г. срещу определение № 3221 от 22.10.2018 г. по ч.гр.д. 4611/18 г. на Софийски апелативен съд, подадена на основание чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК.
В нея са направени оплаквания за неправилно приложение на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени правни въпроси, както следва:
1. Задължително ли е изследването на характера на предмета на спора и основанието, което го е породило от страна на въззивната инстанция преди да определи допустимостта на жалбата до касационно обжалване и приложи разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК? Произнасянето на въззивната инстанция формално и без изследване на характера на правоотношението, породило правния спор, съставлява ли нарушение на служебното начало и самостоятелна предпоставка за обезсилавне на постановения съдебен акт при касационния контрол?
2. Коя е приложимата материалноправна норма и процесуалноправна норма при изменение на същите в хода на инициирано съдебно производство? Налице ли е нарушаване правата на гражданите (страните в гражданското съдопроизводство) в случай на приложение на процесуалноправна норма, която е влязла в сила след започване на съдебното производство касае ограничаване правата на страните – невъзможност за достигане до касационно обжалване на постановените съдебни актове?
Частният жалбоподател излага съображения, че на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК следва да се допусне до касационно обжалване определението, тъй като ще доведе до съществено развитие на правото и точно прилагане на законите в тази област.
Твърди и основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на постановеното определение.
Ответникът по тази частна жалба е подал отговор, в който е изложил съображения за правилно приложение на чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съдът, на основание чл. 280, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ГПК може да допусне до касационно обжалване определение , ако е налице вероятност съдебното решение да е нищожно или да е недопустимо. В случая няма данни определението да е нищожно. Налице са данни определението да е недопустимо, поради липсата на функционална компетентност на Софийски апелативен съд да се произнесе по частна жалба, която е от компетентност на Върховния касационен съд, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК да се произнесе относно допустимостта на касационното обжалване. Това налага извод, че определение № 3221/22.10.2018 г. по ч.т.д. 4611/18 г., САС, ТО, 13 състав, следва да бъде обезсилено.
След обезсилване на посочените актове, от компетентност на Върховния касационен съд е да се произнесе по частната жалба на „Бетонинтелект 94“ ЕООД срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба вх. № 56 902 от 24.04.2018 г. по описа на СГС срещу определение на СГС № 8046/10.04.2018 г. по ч.гр.д. 3156/18 г., СГС, II Г в. състав.
По принцип, определението, постановено на основание чл. 64 от ГПК, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК (съгласно разясненията в Тълкувателно решение 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. 5/15 г., ОСГТК на ВКС), доколкото не е налице ограничението, предвидено в чл. 274, ал. 4 от ГПК. Когато определението е преграждащо, подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК, отново, ако не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 4 от ГПК.
С определение № 3221/22.10.2018 г. по ч.т.д. 4611/2018 г., САС, ТО, 13 състав, е потвърдено разпореждане № 21094/21.06.2018 г. на СГС, II Г, с което е върната частната касационна жалба на „Бетонинтелект 94“ ЕООД с вх. 56 902/24.04.2018 г. В определението е прието, че постановеното от него определение е по търговско дело, поради което и с оглед неговата цена, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Изводите на Софийски градски съд са съобразени изцяло с нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК като правилно е установено, че делото е търговско по своя характер. Предмет на иска е вземане за заплащане на възнаграждение, дължимо на основание договор за изработка поради неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение. Договорът е сключен между търговски дружества. Следователно се засяга спор относно неизпълнение на задължение по търговска сделка, определена на основание чл. 286, ал. 3, вр. ал. 1 от ТЗ. Сделката е сключена между търговски дружества с предмет договор за проектиране. Не могат да се споделят изложените в частните жалби съображения относно гражданския характер на делото. В случая, договорът е сключен между две търговски дружества, следователно при приложение на презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, не може да се приеме, че сделката не е търговска. От характера на извършеното възлагане за изработка, а именно проектиране, което може да се извършва и от физически лица ,не може да се достигне до извод, че сделката няма търговски характер. След като спорът засяга търговска сделка, то делото е търговско, така както е определено в Тълкувателно решение 3/23.02.2022 г. по тълк.д. 3/19 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно при цена на исковете, както бе посочено главица 11 760 лв и мораторна лихва 1 512,57 лв, т.е. под 20 000 лв, е недопустимо касационно обжалване.
По отношение на изразения довод в частната жалба за приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в редакцията преди изменението на ГПК със ЗИДГПК (ДВ бр. 50/2015 г.), следва да се посочи, че законодателят с § 14 от ПЗР на този закон , е предвидил, че от значение за приложението на процесуалните норми за касационно обжалване е подаване на касационната жалба, което в случая е станало на 24.04.2018 г., т.е. след изменението на закона с ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. От значение за определяне допустимостта на касационното обжалване не е подаване на иска. Поради това е неприложима нормата в редакцията преди изменението. Недопустима е частна касационна жалба, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, по дело, по което решението не би подлежало на касационно обжалване пред ВКС поради приложението на чл. 280, ал. 3 ,т. 1 от ГПК. По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното разпорежданена Софийски градски съд от 21.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И

ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл. 230 от ГПК, производството по ч.т.д. 1236/19 г. по описа на ВКС, ТК.

ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 22.03.2019 г. по ч.т.д. 4611/18 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е върната частната касационна жалба на „Бетонинтелект 94“ ЕООД срещу определение № 3221 от 22.10.2018 г. по ч.т.д. 4611/18 г.

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3221 от 22.10.201 г. по ч.т.д. 4611/18 г. по описа на САС, ТО, 13 състав.

ОБЕЗСИЛВА определение № 3221 от 22.10.201 г. по ч.т.д. 4611/18 г. по описа на САС, ТО, 13 състав.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21094/21.06.2018 г. по ч.гр.д. 3156/18 г., СГС, II Г състав, с което е върната частна касационна жалба срещу определение № 8046 /10.04.2018 г. по ч.гр.д. 3156/18 г. на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: