Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60507

гр. София, 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА


като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2195 по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2234/20.03.2017 г. на М. Л. П., чрез адв. Р. Д., против въззивно решение № 35/03.02.2017 г., постановено по възз.гр.д. №682/2016 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което след отмяна на решение № 240/16.11.2016 г. по гр.д. №678/2016 г. на Районен съд – Мездра, са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт - канцелария, правни дейности“; и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 4 260 лв. за периода от 05.04.2016 г. до 05.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е и евентуалният иск по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 710 лв. – обезщетение за оставане без работа за един месец.
В изложението си жалбоподателката сочи основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните, обобщени от състава на ВКС, въпроси : 1) приложимо ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ както при първоначална липса на изискваното за длъжността образование, така и при последващо изменение на това изискване, направено с длъжностната характеристика след сключване на трудовия договор; какво е разграничението на основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ; 2) изоставена ли е практиката, обективирана в решение по гр.д.№ 441/2009 г., ІV г.о.; 3) след постановяване на решение № 295/09.12.2014 г. по гр.д. № 979/2014 г. ІV г.о., следва ли съдилищата да се съобразяват с даденото тълкуване, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прилага само при първоначална липса на изискваното за длъжността образование и квалификация към момента на назначаването на работника/служителя, а основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – при изменение на изискванията за образование и квалификация, настъпили след сключване на трудовия договор; 4) при две или повече противоречиви решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, как следва да бъдат отстранени противоречията в практиката; 5) при въведен от работника/служителя довод за злоупотреба с право, длъжен ли е работодателят да докаже в процеса обективна необходимост за предприетата от него промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността; 6) представлява ли злоупотреба с право по чл.8, ал.1 КТ от страна на работодателя, ако последният предприема изменение в изискванията за заемане на длъжността, след като е премахнал тази длъжност от щатното разписание; 7) длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, както и тези за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, когато работникът/служителят навежда такива доводи; 8) представлява ли злоупотреба с право по чл.8, ал.1 КТ от страна на работодателя, ако новите изисквания за образование не съществуват в установената нормативна уредба.
Ответната страна по жалбата - [община] в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
С определение № 35/15.02.2021 г. производството по делото е възобновено след приемането на ТР № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК (обединено с т.д. №5/2017 г. на ОСГК), послужило за основание за спиране.
По предпоставките за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателката е дългогодишен служител в Община Мездра, работила е на различни длъжности, а от 2012 г. е назначена на длъжността „Главен експерт - Канцелария, правни дейности“, която е заемала до прекратяването на трудовия договор. Безспорно е също, че през 1999 г. М. П. е завършила висше образование по специалността „Публична администрация“. На 30.03.2016 г. й е връчено писмо рег. № 94-М-130/ 30.03.2016 г., с което е уведомена от работодателя, че със заповед №195/25.03.2016 г. е утвърдена нова длъжностна характеристика, с която се изменя изискуемото за заеманата длъжност образование и служителката е поканена да представи в срок до 01.04.2016 г. диплома за завършено висше образование, степен „магистър“ по специалността „Връзки с обществеността“ или „Право“. Със заповед № 218/04.04.2016 г. на Кмета на [община] и предизвестие №4/04.04.2016 г., връчени при условията на отказ на същата дата, трудовото правоотношение с П. е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на посоченото в нея основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ е законосъобразна. В случая, измененията в изискванията за образование са въведени от работодателя с длъжностната характеристика, което е допустимо; служителката безспорно не отговаря на новите изисквания – тя е с висше образование по специалността „Публична администрация“, а за длъжността се изисква висше образование, степен „магистър“ по специалностите – „Връзки с обществеността“ или „Право“. Посочено е, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по - високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност след възникване на трудовото правоотношение чрез промени в длъжностната характеристика, както и че в този случай основанието за уволнение е това по чл.328, ал.1, т.6 КТ, а не по чл.328, ал.1, т.11 КТ. Промяната на изискванията е в правомощията на работодателя, въпрос на целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Въпреки позоваването на установената практика на ВКС по въпроса за обхвата на съдебната проверка при довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, без обсъждане от въззивния съд са останали сочените от жалбоподателката факти и обстоятелства – че страда от онкологично заболяване и се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ; че в новото щатно разписание (в сила от 01.02.2016 г.) длъжността, която е заемала не фигурира, трансформирана е в други длъжности, за които изискването за образование е висше (без определена специалност), степен „бакалавър“; че използвайки безвиновното основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ работодателят е целял единствено прекратяването на трудовия договор с нея. При идентични трудови функции за длъжността и по двете длъжностни характеристики, съдът е основал изводите си за неоснователност на иска за отмяна на уволнението, на записаното от работодателя в писмото му до служителката от 30.03.2016 г. и в заповедта за приемане на новата длъжностна характеристика, че - промяната на изискванията за образование е свързана с „необходимост от повишаване квалификацията и подобряване обслужването на населението и предоставяне на качествени административни услуги“.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроси № 5 и № 7 - длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, включително и тези за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, когато работникът/служителят е навел такива доводи; следва ли работодателят да установи обективна необходимост за предприетата от него промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността.
Въпроси № 1 - № 4 не обуславят селектирането на жалбата. С приемането на ТР № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК (обединено с т.д. №5/2017 г. на ОСГК) се преодоляха противоречията в съдебната практика, като съгласно дадения отговор по т. 2 от тълкувателното решение, основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. Промяната на последните след сключването на трудовия договор е основание за прекратяването му на основание чл.328, ал. 1, т. 6 КТ. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което по въпроси № 1 - № 4 не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
Въпроси № 6 и № 8 са фактически, а не правни, поради което също не са обуславящи за производството по чл. 288 ГПК. Същите касаят преценката на доказателствата и обосноваността на изводите на решаващия съд, които са предмет на проверка във фазата по чл.290 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 03.02.2017 г., постановено по възз.гр.д. №682/2016 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание (жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса – чл.83, ал.1, т.1 ГПК).
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: