Ключови фрази


19
Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

гр. София, 23.04.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 10 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 1421 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Общинска банка” АД [населено място], чрез юрисконсулт М. Р. срещу решение № 8694/18.12.2019 г. по в.гр.дело № 10785/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 560685/12.12.2018 г. по гр.дело № 21694/2018 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ от Н. Л. С. срещу „Общинска банка” АД [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо, поради липса на интерес от търсената с исковете защита, че правото на искова защита е погасено по давност. Поддържат се основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.
Ответницата по касационната жалба Н. Л. С., чрез адв.Д. К. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 507/03.07.2020 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл.6,ал.2 от НМЕ да се тълкува разширително.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
За да уважи предявените искове съдът е приел за безспорно и установено от събраните доказателства, че нарушението, за което е наложено наказанието на ищцата Н. С. е неявяване на работа в два последователни дни 11.01.2018г. и 12.01.2018г., че за същото работодателят е уведомен на 12.01.2018г. Прието е за безспорно, че наказанието е наложено в срок и при съобразяване на установения по делото отпуск поради временна нетрудоспособност на ищцата.
Прието е за установено от приложените по делото уволнителна заповед, писмо от 18.01.2018г., обяснения от 22.01.2018г., че наказанието на ищцата е наложено за нарушения, за които на 19.01.2018г. на ищцата е дадена възможност да изложи обяснения пред работодателя. Приел е, че заповедта е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищцата да обясни поведението си. Приел е също за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган – изпълнителните директори на банката, които представляват работодателя.
Съдът е приел за безспорно, че ищцата Н. С. не се е явила на работа на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г., като не е уведомила за същото прекия си ръководител своевременно, не е представила и в срок от 2 дни оригинал на болничен лист, нито е уведомила за причини за непредставянето му веднага. Посочил е, че тези обстоятелства са признати както с обясненията на ищеца дадени пред работодателя, така и с исковата молба.
Приет е за спорен въпрос по делото дали това поведение на ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина и дали тежестта на същото съответства на наложеното наказание, както и дали освен тези нарушения ищцата е имала уважителна причина да не се яви на работа през тези два дни.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищцата да е извършила нарушението по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване без уважителна причина два последователни дни на работа. Приел е също за установено от приложените по делото болнични листове, амбулаторни листове, лична амбулаторна карта, че ищцата е била нетрудоспособна от 12.12.2017г. до 15.01.2018г. включително, както и от 24.01.2018г. до 30.03.2018г. Посочил е, че за периода от 11.01.2018г. до 15.01.2018г. на ищцата не е бил издаден болничен лист, за разлика от останалите дни. Прието е, че за този период по делото е установено, че ищцата е била нетрудоспособна. Според въззивния съд приетият по делото неоспорен от страните амбулаторния лист, издаден на 10.01.2018г., установява, че ищцата е нетрудоспособна поради „нарушение на вестибуларна функция“, както и „главоболие от тензионен тип“, че следва да направи допълнителни изследвания, като не е в състояние да работи за период от 5 дни. Приел е, че нетрудоспособността може да се установи с амбулаторен лист, че това е достатъчно, за да се приеме, че уважителна причина за неявяването на работа ищцата е имала. Според съда дали за този период ищцата може да получи обезщетение от НОИ е без значение за извода за състоянието на нетрудоспособност. Прието е, че в случая е приложима Наредбата за медицинската експертиза, с нормите на чл. 6 и чл. 7 на която се урежда нетрудоспособността и основанието за издаване на болничен лист. Приел е, че нетрудоспособност според чл. 6 от НМЕ е състояние, в което лицето не може или е възпрепятствано да работи поради конкретно посочени причини, една от които е общо заболяване. Приел е също, че в случая неоспореният от страните амбулаторен лист установява, че състоянието на ищцата към 10.01.2018г. не е позволявало да работи поради общо заболяване, че документът е издаден от компетентен орган и удостоверява здравословно състояние, непозволяващо полагане на труд. С оглед на посоченото е формиран извод, че за процесния период по делото е установено, че ищцата е била нетрудоспособна. Приел е, че по делото не е установено изключението по чл. 9 и чл. 12 от НМЕ, в които не се издава болничен лист, поради което е изведен извод, че неправилно на ищцата не е издаден болничен лист за периода от 11.01.2018г.-12.01.2018г. Посочено е, че за този амбулаторен лист работодателят е бил своевременно уведомен от ищеца и неправилно той не е бил зачетен като удостоверяващ уважителна причина за неявяването на работа. Преценен е за правилен извода на районния съд, че при такива хипотези съобразно правилата на чл. 6 НМЕ при временна нетрудоспособност на ищцата е следвало да се издаде болничен лист, независимо дали това е следвало да се направи от личен лекар, ЛКК или ТЕЛК. Според съда установената по делото временна нетрудоспособност на ищцата за процесния период не позволява да се обоснове извод, че за ищцата не е имало уважителна причина да не се яви на работа. Посочил е, че извода за нетрудоспособност на ищцата и през процесния период се подкрепя и от приети болнични листове, амбулаторна карта, установяващи трайно състояние на нетрудоспособност поради общо заболяване на ищцата от неврологичен произход, установено от 12.12.2017г. до 30.03.2018г., освен за периода от 16.01.2018г. до 23.01.2018г.
Съдът е приел за установено, че поведението на ищцата, представляващо неуведомяване своевременно за нетрудоспособност и непредставяне на документ за същото е нарушение на трудовите й задължения и като такива представляват нарушение на трудовата дисциплина. Посочил е, че правилата на чл. 9 от НМЕ и на чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Общинска банка”АД изискват при нетрудоспособност служителят да уведоми незабавно прекия си ръководител и представи оригинал на болничния лист до 2 дни от издаването му, а при невъзможност за последното – да уведоми за тази невъзможност прекия си ръководител. Изведен е извод, че в случая по делото е установено, че тези задължения ищцата не е изпълнила и, че това е нарушение на трудовата дисциплина.
Прието е, че нарушенията на ищцата, за които може да се ангажира дисциплинарната й отговорност са само несвоевременно изпълнение на задълженията по чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника и чл. 9 от НМЕ за уведомяване за възникналата нетрудоспособност и представяне до 2 дни на документ за същото. Прието е, че наложеното наказание на ищцата не съответства на тежестта на тези нарушения, на обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на работника/ служителя. Според съда в случая ищцата не е нарушила основно свое задължения по длъжностната си характеристика, че то е еднократно, че доколкото е свързано само с уведомяване за причини за неявяване на работа и представяне на документ за същото поведението не предпоставя настъпване на значителна вреда за работодателя и нарушението не е тежко. Приел е, че евентуалната вреда от това поведение е свързана с възможността за организационни затруднения на ответника, че същото е наведено като довод едва с въззивната жалба и доказателства за такива затруднения не са установени по делото. Посочено е, че по делото не са установени обстоятелства при извършване на нарушението, които да обосноват по-висока тежест на същото. С оглед на приетото за установено е формиран извод, че нарушението, извършено от ищцата не е тежко. Приел е, че цялостното поведение на ищцата по правоотношението с ответника не може да обоснове извод, че нарушението й предпоставя налагане на наказанието по чл. 188, т.3 от КТ, че доказателства за поведение на ищцата, което да обоснове такъв извод не са ангажирани по делото.
При тези съображения е преценен за правилен извода на районния съд, че наказанието, наложено на ищцата не съответства на тежестта на нарушението и на останалите критерии по чл. 189 от КТ
Преценени са за неоснователни доводите на ответника че искът е погасен по давност. Приел е, че срока на погасителната давност съгласно чл. 358 от КТ е 2 месеца и започва да тече от връчването на заповедта за уволнение. Приел е още, че в случая по делото не е установено, че преди 26.01.2018г. на ищцата е връчена уволнителната заповед, поради което и предявяването на исковете на 26.03.2018г. е преди да изтече погасителната давност за тях. Според съда от събраните по делото доказателства е установено, че оформеното като връчена при отказ на уволнителната заповед на 24.01.2018г. не е валидно връчване на заповедта. Посочил е, че според заключението по съдебно-почерковата експертиза е установена автентичността на подписите на тримата служители на банката, положени след текст, че на 24.01.2018г. на ищцата е връчена заповедта на налагане на дисциплинарно уволнение и заповедта за прекратяване на правоотношението, но тя е отказала получаването й. Отчетено е, че верността на тези изявления са оспорени от ищцата, че в тежест на ответника е било да установи по несъмнен начин верността им. Според съда събраните по делото доказателства не налагат такъв извод. Отчетено е, че съобразно показанията на свидетеля М., същият положил подпис за удостоверяване на отказа на ищцата от 24.01.2018г., като е посочил, че не е присъствал на връчването на заповедите, а е положил подпис, за да удостовери разказаното му от св. И. и св. К.. С оглед на това е изведен извод, че по делото е установено, че С. М. не е присъствал на отказа и на ищцата, че изявленията му от 24.01.2018г. удостоверяващи такъв отказ не са верни, че самите показания не установяват отказ на ищцата от 24.01.2018г. да получи заповедите. Приел е, че разпитаната по делото св. К. е посочила, че не е присъствала на връчването на заповедта, че св. И. й разказала за отказа на ищцата да получи заповедите, поради което е формиран извод, че по делото е установено, че И. К. не е присъствала на отказа и на ищцата, че изявленията на й от 24.01.2018г., удостоверяващи такъв отказ не са верни, че самите показания не установяват отказ на ищцата от 24.01.2018г. да получи заповедите.
Въззивният съд не е кредитирал показанията на св. И., заявила, че е връчила на ищцата двете заповеди от 23.01.2018г., но ищцата е отказала да ги получи. Според съда тези показания са опровергани от приетия по делото протокол от 24.01.2018г. на служители на ответника, както и от показанията на св. Т., присъствал на срещата от 24.01.2018г. между ищцата и св. И.. Съдът не е кредитирал показанията на св. И. и като дадени от заинтересован от изхода на делото свидетел – служител на ответника, които показания остават изолирани от другите събрани по делото доказателства и са опровергани от тях. Кредитирани са показанията на св. Т. заявил, че на тази среща не е правен опит да се връчи на ищцата уволнителна заповед. Посочено е, че тези показания са резултат от личните впечатления на св. Т., че са логични, последователни и са дадени от незаинтересован от изхода на делото свидетел, и са подкрепени от приетия по делото протокол от 24.01.2018г., носещ подпис на св. И., св.М. и св. К., всички служители на ответника. Отчетено е обстоятелството, че в този протокол изрично е записано от служителите на ответника, че на срещата от 24.01.2018г. ищцата е отказала да подпише декларацията по чл. 333 от КТ, което създава предпоставки за опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и че не е извършено връчване на заповедите от 23.01.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на правоотношението, а такова връчване ще се осъществи тепърва по способи на КТ. Като е обсъдил събраните доказателства въззивният съд е извел извод, че по делото не е установено на 24.01.2018г. на ищцата да е връчена надлежно уволнителната заповед. Посочено е, че по делото не са наведени твърдения и ангажирани доказателства, че преди 26.01.2018г. на ищцата е връчена уволнителната заповед, поради което е направил извод, че предявеният на 26.03.2018г. иск не е погасен по давност.
С оглед на тези съображения е изведен извод, че решението на СРС по предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е правилно и следва да се потвърди.
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ съдът е приел, че с оглед изхода на спора по иска по чл. 344, ал.1, т.1 т КТ е основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Прието е, че са налице предпоставките за уважаването му: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и наличие на трудово правоотношение за неопределен срок, което прави възможно възстановяване на трудово-правната връзка между страните.
По правния въпрос:
Легално определение на понятието временна неработоспособност е дадено в пар.1,т.34 от ДР на Закона за здравето/ЗЗ/. Съгласно пар.1,т.34 от ЗЗ "временна неработоспособност" е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.
Текстът на пар.1,т.34 от ДР на ЗЗ е възпроизведен в чл.6,ал.1 от Наредба за медицинската експертиза/в сила от 27.06.2017 г.//НМЕ/. Съгласно чл.6,ал.1 НМЕ временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.
И двата текста определят временната неработоспособност като състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, като са посочени изчерпателно различни хипотези, а именно, поради остро или подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест и др. В част от хипотезите причините за временната неработоспособност не са свързани със здравословното състояние на лицето, а с други обстоятелства, които го възпрепятстват да работи, но по силата на правната норма тези обстоятелства са приравнени на неработоспособност по правните си последици.
Според чл.6,ал.2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. В ал.3-та на чл.6 от НМЕ е предвидено, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4.
Съгласно чл.162,ал.1 КТ работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи – чл.162,ал.2 КТ.
Законодателят е предвидил установяването на неработоспособността да се извършва от компетентни органи на медицинската експертиза. Според чл.101,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.
Съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗ медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. Според ал.2 р-а експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.
Подзаконовата уредба на медицинската експертиза на неработоспособността е в Наредба за медицинската експертиза/НМЕ/ в сила от 27.06.2017 г. В тази наредба са определени принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване. В същата се съдържат правила за издаване на болнични листове при всяка от хипотезите на чл.6,ал.1-ва от наредбата. Подзаконова уредба, касаеща медицинската експертиза се съдържа и в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза/ПУОРОМЕРКМЕ/, който урежда устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ).
В разпоредбите на чл.103,ал.2 от ЗЗ, чл.3,ал.1 от НМЕ и чл. 3,ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ са определени компетентните органи, които извършват медицинската експертиза на временната неработоспособност. Това са лекуващ лекар, лекар по дентална медицина, Лекарските консултативни комисии/ЛКК/ Териториалните експертни лекарски комисии/ТЕЛК/ и Националната експертна лекарска комисия/НЕЛК/.
От посочените органи, които извършват експертиза на временната неработоспособност на осигурени лица съгласно чл.7,ал.1 от НМЕ в актуалната редакция на текста, обнародван в Д.в.бр.84/2019 г. в сила от 01.01.2020 г. болнични листове могат да издават лекуващите лекари, лекари по дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични листове само за заболявания по тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в АЛ, съответно в медицинския протокол на ЛКК или във Фиша за медицинско обслужване от спешен екип. Според редакцията на чл.7,ал.1,изречение последно от НМЕ до изменението, обнародвано в Д.в.бр.84/2019 г. в сила от 01.01.2020 г. клиничният преглед и становището за временна неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта/ЛАК/ на лицето. Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота – чл.7,ал.2 НМЕ.
Анализа на посочената законова и подзаконова уредба налага извод, че временната неработоспособност, като състояние на осигурено лице се установява от компетентни органи на медицинската експертиза – лекуващ лекар, лекар по дентална медицина, лекарски консултативни комисии, Териториални експертни лекарски комисии и Национална експертна лекарска комисия и по определен ред – чл.101-113 от ЗЗ, Наредба за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ.
Актът с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният е административен акт. Издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото на отпуск за временна неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, чрез болничния лист – чл.6,ал.2 НМЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 218,ал.1,т.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 -2022 г. амбулаторният лист е първичен медицински документ, в който се отразява оказаната извънболнична медицинска помощ. Редакцията на текста е същата и в Националния раков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2018 г.
В текста на чл.23,ал.1,т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено при извършване на медицинската експертиза на временната неработоспособност лекуващият лекар/лекар по дентална медицина/ да прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния. В т.2-ра на чл.23,ал.1 от правилника са посочени реквизитите, които лекуващият лекар/лекар по дентална медицина/ вписва в амбулаторния лист/АЛ/ на болния при всеки преглед. Това са: данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата, както и процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане в случаите на определена такава с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК; епикризите от болничното лечение и талоните с изследванията и консултативните мнения на специалистите се прилагат към АЛ;своята преценка за работоспособността на болния ("работоспособен" или "неработоспособен");номера и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност; да се подпише под посочените данни и поставя личния си печат. В редакцията на текста на чл.23,ал.1,т.2 към 2018 г. – преди изменението, обнародвано в Д.в.бр.84/2019 г. в сила от 01.01.2020 г. е предвидено лекуващия лекар/лекар по дентална медицина да вписва посочените реквизити, които са същите и в настоящата редакция на текста в личната амбулаторна карта/ЛАК/ на болния и/или в амбулаторния лист при всеки преглед.
Тълкуването на цитираните текстове в актуалната им редакция, както и в редакцията към 2018 г. води до извод, че амбулаторният лист е само първичен медицински документ, който няма правните характеристики на административен акт, установяващ временна неработоспособност на осигурено лице по смисъла на чл.6,ал.1 от НМЕ.
Като взема предвид изложеното в отговор на поставения правен въпрос съдът приема, че с амбулаторен лист, издаден от лекуващ лекар при извършен преглед не се установява състояние на временна неработоспособност на осигурено лице по смисъла на чл.6,ал.1 от НМЕ. Нормата на чл.6,ал.2 от НМЕ е императивна и не следва да се тълкува разширително.
Съобразявайки разрешението на правния въпрос, събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът намира касационната жалба за основателна.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ищцата Н. Л. С. към 24.01.2018 г. е заемала длъжността „Главен експерт продажби” /Главен експерт корпоративно банкиране” при ответника „Общинска банка” АД [населено място] на основание сключен трудов договор № 043/23.03.2017 г.
От приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред на ответника – чл.17,ал.11 и ал.12 се установява, че при отпуск, поради болест служителят е длъжен да уведоми незабавно прекия си ръководител и представи оригинал на болничния лист до два дни от датата на издаването му, а при невъзможност за това да уведоми за тази невъзможност прекия си ръководител.
Видно от приложения болничен лист /№//13.12.2017 г., издаден от ЛКК при МЦ”Г.-ЛЗ – Симп” ЕООД ищцата Н. С. е била временно неработоспособна за периода от 12.12.2017 г. до 10.01.2018 г. с диагноза”главоболие”.
От приложения амбулаторен лист, издаден на 10.01.2018 г. се установява, че на 10.01.2018 г. ищцата е била прегледана от д-р Й. П. и е поставена водеща диагноза „нарушение на вестибуларна функция”, придружаващи заболявания: „главоболие от тензионен тип”. Констатирано е обективно състояние: палпаторна болка в шийната област, напрегната паравертебрална мускулатура, нестабилна координация. Насочена е към консултация с офталмолог, за ренгенография на шийни прешлени и ЯМР на глава. В амбулаторния лист е отразено, че се препоръчва временна нетрудоспособност за 5 дни, но не може да се издаде болничен лист, защото ищцата е била в болничен до 10.01.2018г. с друга водеща диагноза.
Видно от приложения амбулаторен лист от 24.01.2018г. издаден от д-р Е. С. на 24.01.2018г. ищцата е била прегледана и е поставена основна диагноза главоболие, като е насочена към консултация с интернист за издаване на болничен лист. Отразена е анамнеза силно главоболие и кръвоизлив в десния клепач от 24.01.2018г.
От приложените лична амбулаторна карта, болничен лист № Е 20176473900/25.01.2018 г., № Е 20176473967/13.02.2018г. се установява, че ищцата е била на преглед при невролог на 25.01.2018г. и от ЛКК № 97 при МЦ”Санус 2000” ООД е издаден болничен лист № 20176473900 за 20 дни, считано от 24.01.2018г., поради временна неработоспособност с диагноза „световъртеж централен произход”. Болничен лист № Е 20176473967 от 13.02.2018 г. е издаден на ищцата за 10 дни, поради временна неработоспособност с диагноза световъртеж от централен произход. Видно от отбелязването в ЛАК на ищцата на същата е издаден болничен лист, поради временна неработоспособност за 36 дни от 23.02.2018 г. до 30.03.2018 г. Болничният лист не е приложен по делото.
Със заповед от 10.01.2018г. ответникът назначил комисия в състав: И. И., С. М. и М. М. със задачи да провери нормалното протичане на работния процес и изпълнението на трудовите задължения от служители в офис в „Красно село” на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г.
Съгласно приложения протокол от 12.01.2018г. от назначената със заповед от 10.01.2018г. комисия е установено, че ищцата не се е явила на работа на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г., не е уведомила прекия си ръководител за отсъствието и за причините за същото, не е представила документ, оправдаващ отсъствието.
С писмо изх. № 480/18.01.2018г. от двамата изпълнителни директори на ответника до ищцата от последната е поискано обяснение за отсъствието й на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г., както и за причините, поради които не е уведомила прекия си ръководител за това отсъствие, не е представила оправдателен документ за отсъствието. В писмото е отразено, че обяснението се иска във връзка със започналото производство по налагане на дисциплинарно наказание за това й поведение. Видно от отбелязването върху писмото същото е връчено на ищцата на 19.01.2018 г.
На 22.01.2018 г. при работодателя са постъпили писмени обяснения от ищцата, според които на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г. не е била на работа, не е информирала прекия ръководител за същото и не е представила документ, оправдаващ отсъствието, че нямало практика, служителите, които са в отпуск по болест да уведомяват Дирекция „Управление на човешките ресурси”, че неявяването й на работа на посочените дати се дължи на обстоятелството, че при медицински преглед на 10.01.2018г. било констатирано обективно състояние на временна неработоспособност. В приложеното по делото писмено обяснение е отразено от ищцата, че е приложен амбулаторен лист.
Със Заповед № РД-04-23/23.01.2018г. на Изпълнителните директори на „Общинска банка” АД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.1, т. 7, т.10 от КТ – неявяване на работа на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г. без да предупреди прекия си ръководител, че ще отсъства и без да е посочила обективна причина за същото, не е представила и болничен лист - документ по чл. 17, ал.10 и ал. 11 от Правилника за вътрешния трудов ред, като така е нарушила и чл. 17, ал.1 и ал. 2 от Правилника, представения амбулаторен лист бил само с препоръка за издаване на болничен лист. В заповедта е посочено, че депозираните обяснения от 22.01.2018г. не оборват констатациите по заповедта, че нарушението е тежко и е извършено виновно, като основание за налагане на наказанието са цитирани чл. 189, чл. 187, т. 1 , т. 7 , т. 10 , чл. 190, ал.1, т. 2 чл. 192, чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 от КТ.
В заповедта е изписан ръкописен текст, според който на 24.01.2018г. в 11,00ч. същата е връчена на Н. С., за да се запознае и подпише в присъствието на С. М.,И. И., И. К., че Н. С. се е запознала със Заповед № РД-04-23/23.01.2018г., но отказала да я подпише и получи.” Отказа е удостоверен с подписите за С. М., И. И. и И. К. с посочване на длъжностите при ответника.
Със Заповед № РД-04-22/23.01.2018г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание на чл. 330, ал.2, т. 6 вр. с чл. 335, ал.2, т. 3 от КТ поради неявяване на работа 2 последователни работни дни без да представи доказателства за уважителни причини. В заповедта е удостоверено с ръкописен текст, че на 24.01.2018г. в 11,00ч. същата е връчена на ищцата, за да се запознае и подпише в присъствието на С. М., И. И., И. К., че ищата се е запознала със заповедта, но е отказала да я подпише и получи. Отказа е удостоверен с подписи за С. М., Ив.И. и Ир.К..
От приложения по делото протокол от 24.01.2018г. се установява, че служители на ответника С. М., И. И. и И. К., назначени със заповед от 10.01.2018г., са приели, че отсъствието на ищцата на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г. е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 и т. 10 от КТ , тъй като не е уведомила прекия си ръководител и не е представила документ, оправдаващ отсъствието й, че писмените обяснения не позволяват обратен извод. В протокола е удостоверено, че на 24.01.2018г. в 11,00ч. била проведена среща с Н. С., за да й се връчи уволнителната заповед № РД-04-23/23.01.2018г. за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед № РД-04-22/23.01.2018г. за прекратяване на правоотношението, но служителката отказала да подпише декларация по чл. 333 от КТ, което създавало предпоставка за нарушаване на процедурата по дисциплинарното производство, поради което и не е извършено връчването на Заповед № РД-04-23/23.01.2018г. и Заповед № РД-04-22/23.01.2018г. В протокола е удостоверено още, че при преглед на трудовото досие на Н. С. няма данни за заболявания на служителя, които да попадат в хипотеза на чл. 333 от КТ и ще следва уволнителните заповеди да се връчат по указаната в КТ процедура.
С писмо изх. № 506/23.01.2018г. от ответника с приложена декларация е отправено искане до ищцата във връзка със Заповед № РД-04-23/23.01.2018г. и Заповед № РД-04-22/23.01.2018г да посочи дали се ползва от закрила по чл. 333 от КТ, като попълни декларация за същото. В писмото с ръкописен текст е удостоверено, че на 24.01.2018г. ищцата отказала да подпише писмото. Отказа е удостоверен с подписите на С. М., И. И., И. К. с посочени длъжности при ответника.
От приложеното писмо изх. № 584/25.01.2018г., изпратено от ответника до ищцата се установява, че със същото във връзка с прекратяване трудовото правоотношение, считано от 24.01.2018 г. работодателят е изискал от ищцата да представи трудовата си книжка за оформяне по надлежния ред. Видно от приложеното известие за доставяне на 25.01.2018г. ответникът е изпратил писмо до ищцата с обозначено съдържание документ № 584/25.01.2018г. и отбелязване, че на 26.01.2018г. е извършена доставка.
Според приложеното писмо № 620/29.01.2018г. ответникът е уведомил ищцата, че депозирания на 26.01.2018г. болничен лист № Е 20176473900 не може да бъде представен от ответника в НОИ, тъй като правоотношението между страните е прекратено, считано от 24.01.2018 г. със Заповед № РД-04-22/23.01.2018г. и е поканена да се яви за да й бъде върнат оригинала на болничния лист. Видно от приложеното известие за доставяне ответникът е изпратил на ищцата писмо на 29.01.2019г. с описано съдържание документ изх.№ 620/29.01.2018г.
Видно от приложеното писмо от 02.02.2018г. ищцата е уведомила ответника, че независимо от писмата от 26.01.2018г. и от 29.01.2018г., до 02.02.2018г. не е получила уволнителна заповед.
С писмено обяснения от ищцата до ответника от 20.03.2018г. ищцата е посочила, че на 24.01.2018г. И. И. от Човешки ресурси й обяснила, че ако не се съгласи да прекратят правоотношението по чл. 325 от КТ ще бъде дисциплинарно уволнена, че в този момент била в отпуск поради болест и отказала да подпише декларация по чл. 333 от КТ.
От приетото от първоинстанционния съд заключение по назначената съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписите положени за С. М., И. И., И. К. под ръкописния текст, изписан върху заповед № РД-04-23/23.01.2018г. и Заповед № РД-04-22/23.01.2018г са положени от тях, а ръкописния текст е изписан от И. И..
От показанията на свидетеля С. М. се установява, че същият работи при ответника от 2006г., че от 2018г. бил началник на отдел „Управление на човешки ресурси”, че на 24.01.2018г. не се бил срещал с ищцата. Тогава бил на работното си място в централния клон на банката. Посочил, че бил подписал заповедта за прекратяването на правоотношението с Н. С., за да удостовери, че другите двама служители – И. И. и И. К. са връчили заповедта. Не бил присъствал на връчването на заповедта. И. И. и И. К. му разказали за събитието по връчването – отишли в офиса на банката в „Красно село” , за да връчат на ищцата документите за прекратяване на трудовото правоотношение - декларацията по чл. 333 от КТ и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и заповедта за освобождаването й. Ищцата се запознала с тях, но отказала да подпише декларацията и затова процедурата по освобождаването й не могла да продължи, трябвало да използват други способи на КТ за връчването на документите. Ръкописният текст в заповедите и в другите документи бил съставен пред него в централния офис на банката, не помнел дали И. и К. били заедно при него или по различно време.
Според показанията на свидетеля И. Т. на 24.01.2018г. придружавал Н. С. при лекар по нейна молба от вечерта на 23.01.2018г., когато му се обадила, за да му каже че има силно главоболие и се чувства зле, лекарствата не й помагали. Сутринта на 24.01.2018г. тя го помолила да я придружи до лекар, защото не можела да шофира и имала нужда от помощ. Посетили личният й лекар и доколкото разбрал лекарят насочил ищцата към преглед при комисия. Около 09,00ч. приключили при личния лекар и по молба на ищцата свидетелят я закарал до офиса на банката в Красно село”, за да уведоми прекия си ръководител, че е болна. Посочил е, че по време на срещата между ищеца и прекия й ръководител бил в същото помещение, в което били те двете, дошла и друга служителка, която в момента чакала пред съдебната зала, за да бъде разпитана от съда като свидетел, не разбрал името й. Свидетелят, ищецът и тази друга служителка влезли в друго помещение, където служителка казала, че е дошла, за да подпише Н. С. заповед за доброволно напускане, някакво споразумение за доброволно напускане, както и декларация по чл. 333. Ищцата не била запозната с тези разпоредби, обадила се на адвокат, който пристигнал след 15-тина минути, не знаел името му. Адвокатът посъветвал ищцата да не подписва декларацията, защото в момента била болна, започнал спор със служителката и адвокатът казал, че ищцата нищо няма да подпише в момента, защото е в болничен. Служителката много се ядосала и казала, че тогава ще действат по друг начин, извикала прекия ръководител на ищцата и започнала да й обяснява как С. нищо не иска да подпише. Само за декларацията по чл. 333 ставало дума на тази среща, не било ставало въпрос за дисциплинарно наказание, никой не връчвал нищо във връзка с уволнение, не било казано че има заповед за дисциплинарно уволнение и че е уволнена, такава заповед не било направен опит да се връчи. Заявил е, че не разбрал защо на ищцата предложили прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Срещата била около 09,00-09,30ч. сутринта на 24.01.2018г., свидетелят закарал ищцата до дома й след това.
От показанията на свидетелката И. И. се установява, че същата работи при ответника като главен експерт „Човешки ресурси” от 25.02.2013 г. Работното й място било в офиса в [населено място], ул.В.” /№/. На 24.01.2018г. свидетелката посетила офиса на банката в „Красно село”, за да връчи на ищцата заповед за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване на правоотношението, в 09,00ч. Ищцата С. била на работното си място, поканила я в кабинета на търговския пълномощник , като ищцата се явила, но заедно с вече разпитания по делото свидетел Т., представил се тогава за неин адвокат. На тази среща свидетелката обяснила на ищцата защо е дошла, като й предложила прекратяване на договора по взаимно съгласие, а не поради уволнение, което ще попречи сериозно на бъдещото й намиране на работа в банковия сектор. На срещата дошъл още един господин, който също се представил за адвокат на ищцата. На тази среща свидетелката поднесла на ищцата молба за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, която ищцата отказала да подпише. Свидетелката поднесла за подпис от ищцата и декларация по чл. 333 от КТ, заповед за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване на правоотношение, които ищцата отказала да подпише. С двете заповеди се запознали ищцата и придружителите й, които се представили за нейни адвокати. В края на срещата дошла и изпълняващия длъжността търговски пълномощник на банката – И. К.. Свидетелката й разказала за случилото се. Срещата приключила след като Н. С. отказала да подпише документите. След това свидетелката отишла в Централно управление на „Общинска банка” с г-жа К. и в кабинета на „Човешки ресурси” докладвала за резултатите от срещата. Свидетелката твърди, че е оформила текста за връчване на заповедта и декларацията, и другата заповед при отказ на служителката да ги подпише и да ги получи, че ищцата не взела нищо от тях. Свидетелката подписала тези документи като свидетел на отказа на ищцата да ги получи. Освен свидетелката лицата, които подписали добавения ръкописен текст върху заповедите за уволнение и прекратяване на трудовия договор с ищцата били И. К. и С. М.. Последният положил подпис за да удостовери истинността на докладваните му факти от свидетелката и като председател на назначената Комисия от работодателя за проверката.
Според показанията на свидетелката И. К. същата работи при ответника на длъжност „специалист операции”. През януари 2018г. работното й място било в офиса в „Красно село”, като тогава изпълнявала длъжността „търговски пълномощник” на банката. На 24.01.2018г. свидетелката била на работа. На същата дата Н. С. дошла сама на работа и заела работното си място. Не я уведомила, че има здравословни проблеми и че й се налага да отсъства. Същият ден в офиса дошла и И. И., за да се срещне с Н. С.. Срещата се провела в кабинета на търговския пълномощник. Свидетелката не присъствала на тази среща, но на тази среща присъствали двама мъже по искане на ищцата. Първо бил само едни, но в последствие дошъл още един. В края на тази среща свидетелката влязла в кабинета и И. И. й казала, че на Н. С. са предоставени за подписване заповед за дисциплинарно уволнение, заповед за прекратяване на договора и декларация, но тя отказала да ги подпише. Заявила е, че пред нея ищцата не била направила такъв отказ, че ищцата и двамата й придружители присъствали на разказа на И. И. за случилото се. Един от придружителите на С. бил разпитания вече по делото св. Т.. След срещата Н. С. и двамата й придружители си тръгнали. Свидетелката сочи, че ръкописният текст върху документите бил съставен и пописан в централния офис на банката, свидетелят ги била подписала като пряк началник на ищцата. Ръкописният текст вече бил изготвен, когато свидетелката отишла в централния офис, дали й го за подпис в кабинета на С. М., като свидетелката не помнела дали свидетелят М. в този момент бил в кабинета си. Сама била отишла в централния офис по-късно, обадили й се да отиде там.
Като взема предвид установените факти по делото съдът преценява от правна страна следното:
Със Заповед № РД-04-23/23.01.2018 г., издадена от изпълнителните директори на „Общинска банка” АД [населено място] трудовото правоотношение на ищцата Н. С. е прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” – чл.330,ал.2,т.6 КТ. Издадена е и втора заповед № РД-04-22/23.01.2018 г. от Изпълнителните директори на „Общинска банка” АД [населено място], с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ.
В Заповед № РД-04-23/23.01.2018 г. са описани нарушенията – ищцата не се е явила на работа в течение на два последователни работни дни. В мотивите на заповедта е отразено, че на ищцата е осигурен двудневен срок от датата на връчване на искането за писмени обяснения, за да предостави в дирекция „Управление на човешките ресурси” в „Общинска банка” АД документ в оригинал, удостоверяващ причината и оправдаващ отсъствието от работа в течение на два последователни работни дни. Отразено е още, че след изтичане на определения двудневен срок ищцата не е представила в дирекция”Управление на човешките ресурси” писмени обяснения. Посочено е, че ищцата не е представила документ, оправдаващ отсъствието от работа, а обясненията й не оборват констатираното виновно неизпълнение на трудовите задължения на основание чл.190,ал.1,т.2 КТ. Съдът приема, че с тази заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищцата. Същата е издадена от работодателя при спазване императивните разпоредби на чл. 193,ал.1 и чл.195,ал.1 КТ
Ищцата е оспорила законността на уволнението с твърденията: заповедта за прекратяване на трудовия договор не й е връчена, нито на 24.01.2018 г., нито на последваща дата. Изложени са твърдения, че ищцата узнала за заповедта с получаване на писма изх. № 584/25.01.2018 г. и изх. № 620/29.01.2018 г. Твърди, че на 24.01.2018 г. е била в законоустановен отпуск по болест, за което е уведомила работодателя, че работодателят не е спазил изискването на чл.333,ал.4 КТ преди прекратяване на трудовия договор да получи предварително разрешение на Инспекцията по труда. Ищцата твърди, че не е налице извършено виновно неизпълнение на трудови задължения, тъй като неявяването на работа два последователни работни дни – на 11.01.2018 г. и на 12.01. 2018 г. е поради обективни причини, а именно на 10.01.2018 г. ищцата посетила лекуващия си лекар поради силно неразположение – световъртеж, парене и сълзене на очите, силни болки в главата. Лекуващият лекар назначил лечение, с препоръка ищцата да си остане в къщи няколко дни. Лекарят не издал нов болничен лист, тъй като ищцата имала текущ за друго заболяване и системата не го позволявала. Здравословното състояние било удостоверено с амбулаторен лист, който ищцата представила на работодателя. Сочи, че въпреки липсата на болничен лист на работодателя са били представени достатъчно доказателства, удостоверяващи обективна невъзможност на ищцата за явяването й на работа.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява Заповед № РД-04-23/23.01.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищцата Н. С. и Заповед № РД-04-22/23.01.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ да са връчени на 24.01.2018 г. при отказ, удостоверен с подписите на посочените в заповедите лица С. М., И. И. и И. К., които са разпитани като свидетели от първоинстанционния съд. Правилно въззивният съд е приел за установено по делото, че свидетелите М. и К. не са присъствали на връчването на заповедта на ищцата и на отказа за получаването й, че от показанията на тези свидетели не се установява отказ на ищцата на 24.01.2018 г. да получи заповедите от 23.01.2018 г. Правилно съдът не е възприел показанията на св. И. И., като в тази насока е съобразил обстоятелството, че свидетелката е служител при ответника и в това си качество е заинтересована от изхода на делото, че освен това същите са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетеля Т., които са ясни, последователни и подробни са установява, че на 24.01.2018 г. не е правен опит на ищцата да се връчат процесните заповеди. В съответствие с тези показания е приложения протокол по делото от 24.01.2018 г., подписан от св. И. И., св. С. М. и св. И. К., в който е удостоверено, че на срещата на 24.01.2018 г. ищцата е отказала да подпише декларацията по чл.333,ал.1 КТ, което създава предпоставки за опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и че не е извършено връчване на заповед № РД-04-23/23.01.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и Заповед № РД-04-22/23.01.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, че такова връчване ще се извършва по указаната в КТ процедура. С оглед на тези данни съдът приема, че на 24.01.2018 г. не е извършено връчване на посочените заповеди на ищцата при отказ, удостоверен с подпис на трима свидетели.
Като преценява събраните по делото писмени доказателства – приложените писма изх. № 584/25.01.2018 г., изх. № 620/29.01.2018 г., писмо на ищцата от 02.02.2018 г. до ответника-работодател, писмено обяснение от ищцата до работодателя от 20.03.2018 г., както и становището на ищцата, изразено,чрез адв.И. в открито съдебно заседание от 29.06.2018 г. пред Софийски районен съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са получени с преписите от писмения отговор на исковата молба и приложенията към него, част от които са описаните заповеди съдът намира, че процесните заповеди за връчени на ищцата на 11.06.2018 г. На посочената дата на ищцата е редовно връчена призовка за насрочено открито съдебно заседание пред Софийски районен съд за 29.06.2018 г. с приложен препис от отговора на исковата молба и приложенията към него. Следователно трудовият договор между страните по делото е прекратен със заповед № РД-04-00-23/23.01.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, считано от 11.06.2018 г. Втората заповед № РД-04-22/23.01.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, връчена на ищцата на 11.06.2018 г. има само констативен ефект. С оглед на тези съображения са неоснователни доводите на ответника, че исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ са предявени след изтичане на двумесечния срок по чл.358,ал.1,т.2 КТ.
От събраните по делото доказателства се установи, а е и безспорно между страните, че ищцата Н. С. не се е явила на работа на 11.01.2018 г. и на 12.01.2018 г., като не е уведомила за неявяването прекия си ръководител и не е представила в срок от два дни оригинал на болничен лист, съответно не е уведомила за причините за непредставянето му веднага.
Като съобразява отговора на поставения правен въпрос съдът приема, че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190,ал.1,т.2 КТ, тъй като на 11.01.2018 г. и на 12.01.2018 г. не се е явила на работа без уважителна причина. Установи се по делото, че за периода от време от 12.12.2017 г. до 10.01.2018 г. ищцата е била временно неработоспособна, поради общо заболяване - главоболие и е ползвала болничен отпуск възоснова на болничен лист /№/, издаден от Медицински център „Г. – ЛЗ СИМП” ЕООД. За периода от време от 24.01.2018 г. до 12.02.2018 г. ищцата също е била временно неработоспособна, поради общо заболяване с диагноза световъртеж от централен произход, което е удостоверено в издаден болничен лист/ №/ от МЦ”Санус-2000” ООД. Състояние на неработоспособност е констатирано и за времето от 13.02.2018 г. до 22.02.2018 г. според болничен лист /№/. В личната амбулаторна карта на ищцата е отразено, че същата е ползвала болничен отпуск за 36 дни от 23.02.2018 г. до 30.03.2018 г., като болничен лист за този период не е представен.
За периода от време от 11.01.2018 г. до 15.01.2018 г. на ищцата не е издаден болничен лист. Съдът намира, че за този период ищцата не е била временно неработоспособна – т.е. в състояние при което не може да работи, поради общо заболяване, тъй като временната неработоспособност не е установена с болничен лист. Болничният лист е индивидуален административен акт на съответния компетентен орган на медицинската експертиза – в случая на лекуващия лекар, с който се доказва състояние на временната неработоспособност и се оформя отпускът, поради такава неработоспособност – чл.6,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, чл.162,ал.2 КТ. Болничният лист доказва освен временната неработоспособност, причината за същата и продължителността й, но и правото на отпуск за временна неработоспособност, когато осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи по причините, посочени в чл.6,ал.1 от НМЕ.
Болничният лист като индивидуален административен акт обвързва работодателя да приеме, че работника/служителя е временно неработоспособен, причината за тази неработоспособност, както и, че е разрешен от компетентните органи на медицинската експертиза отпуск, поради временна неработоспособност за съответен период от време. При несъгласие на работодателя с констатациите в болничния лист – т.е. с решението на лекуващия лекар същият може да го обжалва по реда предвиден в чл.112 от ЗЗ. След като на ищцата не е издаден болничен лист за 11.01.2018 г. и 12.01.2018 г., в които дни не се е явила на работа съдът приема, че е налице хипотезата на чл.190,ал.1,т.2 КТ – не се е явила на работа в течение на два последователни работни дни без уважителна причина. В настоящият случай на ищцата е издаден амбулаторен лист след извършен преглед от лекар на 10.01.2018 г., в който е удостоверено здравословното й състояние – посочена е основната диагноза и е удостоверена препоръка за временна неработоспособност от 5 дни, с отбелязване, че болничен лист не може да бъде издаден, тъй като до 10.01.2018 г. е била в болничен отпуск с различна водеща диагноза. Констатацията на лекуващия лекар в първичния медицински документ, какъвто е амбулаторния лист от 10.01.2018 г. за здравословното състояние на ищцата не дава основание да се приеме, че неявяването й работа на 11.01.2018 г. и на 12.01.2018 г. е поради уважителна причина – временна неработоспособност. Освен това по делото не е установено да са налице изключенията по чл.9 и чл.12 от НМЕ при които не се издава болничен лист. За времето 11.01.2018 г. и 12.01.2018 г., а и след това до 15.01.2018 г., за който период на ищцата не е издаден болничен лист, същата е имала възможност да ползва друг вид отпуск. Изводите на въззивния съд, че за времето 11.01.2018 г. и 12.01.2018 г. ищцата е била неработоспособна и че това състояние е установено от приложения по делото амбулаторен лист, издаден от лекуващия лекар са неправилни – формирани са в нарушение разпоредбите на чл.6,ал.1 и 2 от НМЕ.
От събраните по делото доказателства се установи и описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение дисциплинарно нарушение, а именно ищцата не е изпълнила задълженията по чл.17 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника и чл.9,ал.2 от НМЕ – не е уведомила прекия си ръководител своевременно, за причините, поради които не се явява на работа, не е представила в срок от 2 дни болничен лист, съответно не е уведомила за причини за непредставянето му веднага.
С оглед на установените дисциплинарни нарушения, извършени от ищцата съдът преценява, че работодателят надлежно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение със заповед № РД-04-23/23.01.2018 г.. Дисциплинарното нарушение – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни самият законодател е определил като тежко, тъй като разстройва в голяма степен създадената организация на труда. Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е съответно на извършените дисциплинарни нарушения по критериите на чл.189 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му следва да се отхвърли, като неоснователен. Като неоснователен следва да се отхвърли и обусловеният иск за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ се отхвърлят.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 790 лв. разноски по делото за всички инстанции, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло решение № 8694/18.12.2019 г. по в.гр.дело № 10785/2019 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява
Отхвърля предявените искове от Н. Л. С. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу „Общинска банка” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район Оборище, [улица] правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Н. Л. С. извършено със заповед № РД-04-23/23.01.2018 г. на Изпълнителните директори на Общинска банка” АД и констатирано със Заповед № РД-04-22/23.01.2018 г. на Изпълнителните директори на „Общинска банка” АД на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание уволнение и за възстановяване на Н. Л. С. на длъжността, заемана преди уволнението – „Главен експерт продажби/Главен експерт корпоративно банкиране” при Общинска банка АД [населено място].
Осъжда Н. Л. С. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Общинска банка” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район Оборище, [улица] сумата 790 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: