Р Е Ш Е Н И Е № 57 София , 04.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Надежда Трифонова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Ив. Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 171/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационни жалби от защитниците на подсъдимите Б. Б. Д. и В. В. С. против решение № 501 от 13.12.2018 г. по внохд № 1215/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата от адвокат К. К., защитник на Б. Б. Д., се сочи, че са налице касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Изтъква се, че макар да отрича отрицателни данни за личността на Д., съдът немотивирано и бланкетно е приел баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства без да съобрази изтеклия дълъг срок от датата на деянието до постановяване на присъда. Размерът на санкцията се оспорва от касатора като явно несправедлив и поради по-ниската степен на обществена опасност на подсъдимия предвид ограниченото му участие в инкриминираната престъпна дейност. С тези аргументи се отправя искане за ново разглеждане на делото или за намаляване на наказанието до три години лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК. В жалбата от адвокат И. С., защитник на В. В. С., също се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо и незаконосъобразно. Защитникът подчертава, че С. е наказан по-тежко от неговия съучастник Д. Б. К.. От тук се извежда заключение за нарушаване на чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) поради връзка на наложената санкция с пола на дееца. Наред с това основно възражение жалбоподателят обръща внимание на смекчаващи обстоятелства, подценени от съда - трудова ангажираност, полагани грижи за две деца от съжителството с Д. К. и продължителност на наказателния процес. В заключение с жалбата се настоява за намаляване на санкцията и отлагане на нейното изтърпяване по реда на чл. 66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитниците поддържат изложените позиции. Повереникът на частния обвинител Г. Н. Г. адвокат И. П. М. с писмено становище оспорва основателността на оплакванията на жалбоподателите и настоява за тяхното отхвърляне. Прокурорът пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: Софийският окръжен съд, наказателно отделение, седми състав, с присъда № 24 от 20.06.2018 г. по нохд № 785/2017 г. признал подсъдимия 1. В. В. С. за виновен в това, че: · на 18.12.2014 г., около 23.50 часа на участък от главен път II-17, в близост до [населено място], в съучастие като съизвършител с Б. Б. Д., Д. Б. К. и Е. Г. К., отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 4 358, 08 лева от владението на Г. Н. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила - издърпал Г. пред буса му и го удрял с юмруци, след което Б. Д. нанесъл на пострадалия удари с дървена бухалка, а в това време К. и К. взели движимите вещи, като грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се нараняване, проникващо в черепната кухина, хеморагична мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив на мозъчни обвивки, счупване на лявата лакътна кост, усложнение на черепномозъчната травма, изразяващо се в намаление на обонянието и отслабен вкус в лявата половина на езика, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим · на същото място и по същото време, с цел да набави за другиго - за Д. Б. К. и за Е. Г. К. имотна облага - 100 евро, принудил Г. Н. Г. чрез заплашване с думите: „ Давай парите иначе ще ядеш бой”, да извърши нещо противно на волята му–да даде 100 евро на К. и с това му причинил имотна вреда в същия размер,като деянието е извършено от две лица, заедно с Д. К., поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1 във вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4, пр.1 от НК, вр. с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а,ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер 4 000 лева · на същото място и по същото време, с цел да набави за другиго - за Е. Г. К. и Д. Б. К. имотна облага от 100 евро направил опит да принуди Г. Н. Г., чрез заплашване с думите:”Ти какво си мислиш бе, че се бъзикаме с тебе? Ей сега ще се обадя и ще дойдат да ти нарежат буса на парчета. Ако не дадеш парите ще ядеш бой”, да извърши нещо противно на волята му, като деянието е извършено от две лица – заедно с Д. К. , поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 и чл. 213, ал.2, т.4 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил подсъдимият В. В. С. да изтърпи най-тежкото от така наложените наказание - три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, към което присъединил наказанието глоба в размер на 4000 лева, като приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение в рамките на настоящия процес. 2. Б. Б. Д. за виновен в това, че на 18.12.2014 г., около 23.50 часа на главен път II-17, в близост до [населено място], в съучастие като съизвършител с В. В. С., Д. Б. К. и Е. Г. К., отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 4 358,08 лева от владението на Г. Н. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – нанесъл на пострадалия удари с дървена бухалка след като В. В. С. издърпал насилствено Г. Н. Г. пред буса му и го удрял с юмруци, а в това време Е. Г. К. и Д. Б. К. фактически взели движимите вещи и пари, като грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2,от НК и вр. с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като зачел времето на задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение в настоящия процес. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав, с решение № 501 от 13.12.2018 г. по внохд № 1215/2018 г. изменил първоинстанционната присъда, като · увеличил наказанието на подсъдимия В. В. С. за престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и определеното по чл.23, ал.1 от НК наказание от три години и четири месеца на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, към което присъединил наказанието глоба в размер на 4000 лева и · увеличил наказанието на подсъдимия Б. Б. Д. за престъплението по чл.199, ал.1 ,т.3, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК от три години и четири месеца на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. В останалата част присъдата била потвърдена. По жалбата от защитника на подсъдимия Б. Б. Д. Жалбата е неоснователна. Оплакването за липса на мотиви относно наказанието на подсъдимия е напълно несъстоятелно, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Въззивният съд, видно от стр.13 - стр.15 на постановеното решение, най - напред е извършил критичен преглед на съображенията на първата инстанция, залегнали при индивидуализация на определената санкция. По този начин е отстранено неправилното съждение, че възстановяването на имуществените вреди от престъплението е смекчаващо отговорността обстоятелство с изключителен характер. Настоящият съдебен състав споделя изразеното разбиране, че грабежът засяга не само патримониума на жертвата, но уязвява и нейната правнозащитената неимуществена сфера, включваща правото свободно да формира воля и да избира поведението си. Ето защо възстановяването на отнетите вещи и пари не е равнозначно на пълно възмездяване на причинените от престъплението вреди, поради което относителната му тежест сред смекчаващите отговорността обстоятелства не следва да бъде надценявана. На следващо място апелативният съдебен състав се е спрял на останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е дал подробен и убедително аргументиран отговор както на възраженията на прокурора, така и на оплакванията на защитата. Изложените мотиви са далеч от упрека за бланкетност, тъй като дават възможност да се проследи формирането на вътрешното убеждение на съда и да се установи конкретното му съдържание. Изразеното от касатора несъгласие с извода за баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства отразява едностранчиво изброяване само на първите от тях. За разлика от този необективен подход въззивната инстанция е съобразила целия комплекс от фактори, влияещи върху индивидуализацията на наказанието. Обществената опасност на дееца е обсъдена с оглед каузалния му принос в инкриминираната дейност, предпоставен от нанасяне на най-тежките телесни увреждания на пострадалия. Изтъкнатите от защитника данни за личността на подсъдимия са ценени по най-благоприятен за него начин. В частност въззивният съд е отказал да приеме представените по делото характеристики, изготвени от полицейски инспектори, както и данните за предходни осъждания за престъпления по чл.343в от НК като източници на негативна за подсъдимия информация, водещи до извод за висока степен на обществена опасност. Не е останало без отговор и повтореното пред касационната инстанция искане продължителността на наказателния процес да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Въззивният съд се противопоставил на тази претенция със съображения, които касационната инстанция споделя. Срокът, разделящ извършването на престъплението от постановяване на първоинстанционната присъда - три години и половина, не е неразумно дълъг предвид фактическата сложност на делото, обусловена от броя на подсъдимите и извършените от тях престъпления. Много точно в атакувания съдебен акт е акцентирано върху констатацията, че не са допуснати периоди на бездействие на компетентните органи, нито непропорционално засягане на права на подсъдимия. Обобщено, не се установява и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, ангажирано в разглежданата жалба. Наказанието лишаване от свобода за срок от шест години, редуцирано поради следваната процедура на съкратено съдебно следствие съгласно чл. 58а, ал.1 от НК до четири години не показва очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В този размер то притежава потенциал за превъзпитателно и предупредително въздействие върху подсъдимия и постигане на легитимните цели на наказателната репресия съгласно чл.36 от НК. По жалбата от защитника на В. В. С. Жалбата е неоснователна. Основното оплакване на касатора се свежда до подозрението, че съдът го е наказал по-тежко в сравнение със съучастниците жени – Е. К. и Д. К., единствено поради пола му, поради което е станал жертва на дискриминация по смисъла на чл. 14 от ЕСПЧ.. Касационната проверка категорично отхвърля тази оценка на съображенията на въззивния съд относно на наложената на В. С. санкция. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип за фиксиране на съдържанието на наказателната отговорност при съобразяване на специфичните особености на всеки случай. Както е добре известно, при определяне на наказанието се вземат предвид очертаните от чл.54, ал.1 от НК обстоятелства. Съучастническата престъпна дейност не задължава наказващия съд да наложи напълно еднакви по тежест наказания на извършителите, без да съобрази всички данни, относими към степента на обществена опасност на всеки от тях. Няма каквито и да било признаци, че въззивният съд не е съобразил очертаните от закона критерии, прилагайки повече суровост към касатора поради това, че е мъж. Наказанията на Е. К. и Д. К. - две години и седем месеца и три години лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК са определени от друг съдебен състав в отделна процедура по глава двадесет и девета от НПК, след постигане на споразумение с прокуратурата. Този процесуален ред е дал възможност да се приложи чл.55, ал.1 от НК и санкциите им да са под най-ниския предел. Подсъдимият С. също се е възползвал от възможността за намаляване на срока на лишаване от свобода с една трета, тъй като се е съгласил с разглеждане на обвинението в съкратено съдебно следствие. Неговото наказание е отмерено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, но по-близо до легалния минимум от пет години. Много точно съдът е оценил каузалния принос на С. към настъпилия престъпен резултат поради водещата му роля в ограбването на пострадалия Г.. Признатите от касатора обстоятелства от обвинителния акт показват, че двете жени са предложили сексуални услуги на пострадалия и са взели инкриминираните вещи, но С. е бил този, който е започнал да го заплашва, да го принуждава да дава пари и най-сетне – да го удря. Съдът не се е водил от пола на подсъдимия, а от конкретните данни, установяващи степента на неговата обществена опасност, проявена чрез извършените престъпления. Неоснователно е и вметнато in fine оплакване, че не са оценени смекчаващите обстоятелства – трудова ангажираност и семейни ангажименти към две деца. Точно обратното личи от мотивите на проверяваното решение. Също както и по отношение на подсъдимия Д. съдът е отказал да цени негативната информация от представените характеристики, изготвени от полицейски инспектор. На л.15 от мотивите посочените смекчаващи обстоятелства са коректно анализирани, наред с факта на възстановяване на имуществените вреди от деянието. Именно те са балансирали отегчаващите обстоятелства–активността на С. като инициатор на престъпната дейност и множеството наранявания на жертвата, и са дали основание срокът на наказанието лишаване от свобода да бъде отмерен близо до минималния. Касационният съдебен състав не споделя разбирането на защитата, че липсата на данни за престъпна дейност след инкриминираната е смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния казус. Процесът е протекъл в разумен срок, през част от който, поради приложени мерки за процесуална принуда, касаторът е бил лишен от възможност да върши други престъпления. Най-сетне наведените от защитника твърдения не могат да се свържат логично с постигнат превъзпитателен и предупредителен ефект от още неналожена санкция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 501 от 13.12.2018 г. по внохд № 1215/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.