Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 21.04.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като изслуша докладваното от съдия Шишкова НД № 1199/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на гл.ХХХІІІ от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от осъдения Б. Н. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 347/2015г. на Районен съд–гр. Петрич. Като основание се сочи постановяването на задочна присъда срещу него. Молителят разяснява, че е бил оправдан от първоинстанционния съд, след което окръжният съд го е осъдил на две години лишаване от свобода, без да е получил мотиви към присъдата и да е редовно призован. В съдебно заседание защитникът моли искането да бъде уважено, тъй като касационният съд не е призовал С. от посочените пред въззивната инстанция адрес и телефон, нито в съдебно заседание защитникът е заявил, че го е уведомил. Представителят на прокуратурата счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Осъденият желае възобновяване на делото, като поддържа, че адвокатът и кметът са знаели къде се намира, но не са го уведомили. Върховният Касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намери следното: С оглед заявеното в саморъчно изготвената „жалба“, правното основание за разглеждането й е чл.423, ал.1 от НПК. При липса на данни за по-ранна дата на уведомяване, следва да се приеме, че молителят е узнал за влязлата в сила присъда, когато е задържан за изтърпяването й на 11.10.2019г. Приложим е общият шестмесечен срок от узнаването. Искането е отправено чрез администрацията на затвора в гр. Бобов дол на 04.11.2019г. С оглед изложеното, искането е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.423 и сл. от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Б. Н. С. е бил обвинен в това, че на 13.12.2014г. в [населено място] е осъществил престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Участвал е лично в първоинстанционното производство и постановената на 19.04.2017г. оправдателна присъда е обявена в негово присъствие. По протест на прокурора пред Благоевградския окръжен съд е образувано ВНОХД № 282/17г. Поради това, че С. е напуснал известния по делото адрес в [населено място] без да уведоми съда за нов, не е намерен на посочения от съседите евентуален нов адрес, нито на постоянния адрес в [населено място], е бил обявен за общодържавно издирване. Органите на МВР са установили актуалното му местоживеене в [населено място]. Въззивното дело е приключило с присъда, с която е отменен първоинстанционният акт, подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение и е осъден на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „строг“ режим. Приведено е в изпълнение предходно наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Присъдата е постановена в съдебно заседание на 13.04.2018г., в което са участвали лично Б. С. и упълномощеният адв.П.. Защитникът е депозирал жалба срещу присъдата. Касационният съд е изпратил призовки до известните адреси на С., включително и до последния в [населено място], от където разписката се е върнала с отбелязване на кмета, че преди около два месеца и половина е заминал за [населено място]. Призовката за подсъдимия е връчена на адвокат П., който я е приел и в съдебното заседание пред ВКС е взел становище за даване ход на делото. С решение № 160/26.10.2018г. на ІІІ н.о. въззивната присъда е оставена в сила. При горното от правна страна се налага изводът, че не са налице основания за възобновяване на производството по делото. Правото на лично участие не е накърнено. Няма съмнение, че осъденият С. е бил наясно с наказателното преследване срещу него, присъствал е по време на проведените заседания и е бил запознат още в съдебната зала с присъдите на първите две съдебни инстанции. Мотивите към въззивната присъда са връчени на адвоката му, след няколко неуспешни опита за лично уведомление поради напуснат адрес. Отсъствието му при провеждане на съдебното заседание във ВКС не му придава качеството „задочно осъден“. След като е бил уведомен от Благоевградския окръжен съд, че е признат за виновен и осъден, както и че присъдата не е окончателна, той е напуснал за продължителен период от време и последния установен /след ОДИ/ по делото адрес, без да посочи нов. Бил е редовно призован, тъй като призоваването чрез защитника с негово съгласие е напълно допустимо в съответствие с чл.180, ал.3 от НПК. Производството пред ВКС е инициирано с жалба от негово име. Липсвали са данни за преустановена комуникация между упълномощения адвокат и клиента му. Присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително съобразно разпоредбата на чл.353, ал.3 от НПК. Правото на непосредствено участие не е абсолютно, нормите на вътрешното и европейското законодателство, както и практиката на ЕСПЧ предвиждат изключение от него, в случаите когато възможността за упражняването му е гарантирана, подсъдимият е наясно с водения съдебен процес и е представляван от адвокат. Личното явяване пред касационната инстанция е предоставено на неговата воля. В случая С. съзнателно се е поставил в ситуация, при която е било невъзможно призовката да му бъде връчена лично и това е наложило ползването на друг законосъобразен способ за уведомяване. След като защитникът му се е съгласил да приеме призовката, за съда не е съществувало задължение да продължи да го издирва. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 347/2015г. на Районен съд–гр. Петрич. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.