Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр. София, 15.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 2313/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – гр. София, чрез пълномощника й гл. юрисконсулт Г. Н. от Областно пътно управление – гр. София, срещу решение № 1658/08.03.2019 г. по гр. д. № 2719/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІІ-Д въззивен състав.
Ответникът К. И. А. в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Третото лице – помагач Консорциум „ХПВС-ССТ“ със седалище гр. Варна и ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК] не е изразило становище по жалбата.
Предмет на разглеждане е касационната жалба срещу горното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение (№ 297812/19.12.2017 г. по гр. д. № 5911/2017 г. на Софийски районен съд, I ГО, 32 състав) за отхвърляне на обратния иск по чл. 54 ЗЗД, предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място] против подпомагащата страна Консорциум „ХПВС-ССТ“ със седалище [населено място] за сумата от 3 000 лв. – платено от възложителя на работата, на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение на неимуществени вреди на пострадал от ПТП, настъпило на 27.11.2016 г., около 19.00 ч. в [населено място], Северна скоростна тангента (част от републиканската пътна мрежа), при управление на МПС – лек автомобил „Опел“ с ДК СВ 9078 АТ и сблъсък с необозначен насип на пътя.
За да отхвърли предявената при условията на евентуалност претенция по чл. 54 ЗЗД въззивният съд е приел, че не се установява към момента на настъпване на процесното ПТП изпълнителят на строително – монтажните работи да е имал задължение за обезопасяване на пътното платно, а това е било задължение на ответната пътна агенция. Установено е наличието на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната агенция за обезщетяване на търпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Изтъкнато е, че източник на данни за релевантните обстоятелства по настъпване на събитието е протоколът за ПТП, чиято материална доказателства сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Съдът се е позовал на чл. 30 от Закона за пътищата, установяващ задължение на ответната агенция да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, което в случая не е изпълнено и е приел правомерност в поведението на пострадалия, движещ се по скоростния път с разрешената от закона - чл. 21 ЗДвП, скорост при управление на лекия автомобил, от 90 км/ч. По споделени съображения с тези в първоинстанционното решение СГС е определил размера на дължимото от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД и е намерил, че сумата от 3 000 лв. е необходим и достатъчен паричен еквивалент на обезвредата.
С определение № 838 от 04.12.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му по-горе част, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, поради наличие на данни, създаващи вероятност въззивният съдебен акт в тази част да е недопустим, като постановен по нередовна искова молба и срещу ненадлежен ответник.
Съгласно установената съдебна практика (Решение № 41/02.02.2012 г. по гр. д. № 1540/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 13/30.01.2019 г. по гр. д. № 2081/2018 г. на ВКС, I г. о., Решение № 117/01.07.2019 г. по гр. д. № 3692/2018 г. на ВКС, III г. о., Решение № 4/13.04.2020г. по гр. д. № 1885/2019 г. на ВКС, II г. о.) решението е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск (липса на съответния процесуален ред за защита на права) или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните и др. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при тази проверка съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституирането на надлежния ответник, като процесуалната легитимация е относима към допустимостта на съдебното исково производство.
Въззивното решение в посочената по - горе част е недопустимо.
Ответникът – АПИ е предявил обратен иск за реализиране на регресното си притезание срещу подпомагащата страна при евентуалното му осъждане за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от деликт, произтекъл от възложена от него работа.
В исковата молба, с което това е сторено (инкорпорирана в отговора на исковата молба по иска по чл. 49 ЗЗД, л. 32 – л. 38 от първоинстанционното дело), са изложени подробно обстоятелствата, от които се извежда претендираното от АПИ субективно регресно право, като е заявено, че строителството на въпросната част от републиканската пътна мрежа – Северна скоростна тангента на [населено място] е осъществено по възлагане на агенцията и въз основа на проведена обществена поръчка от консорциум „ХПВС-ССТ“, образуван от няколко търговски дружества, сред които и „Хидрострой“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 117, което е дружеството, извършващо именно дейността, от която е произтекла вредата, претендирана за обезщетяване и респ. носи имуществена отговорност за това. При тези фактически твърдения е поискано от съда именно въпросното търговско дружество да бъде, на първо място, привлечено като трето – лице помагач при условията на чл. 219 ГПК на страната на ответника и на второ място – да бъде конституирано като надлежен ответник по обратния иск. Размер на претенцията по обратния иск не е посочена, а ищцовата страна се е задоволила да претендира присъждането на сума, която съответства на тази, претендираната от първоначалния ищец (пострадалото от деликта лице).
С определение от 30.03.2017 г. първостепенният районен съд е приел обратния иск за разглеждане в производството без да установи нередовност на сезирането (произтичаща от липсата на цена на иска, който е оценяем – чл.127, ал. 1 т. 3 ГПК), а в последствие - с определение от 13.04.2017 г. - е конституирал консорциума като подпомагаща страна на ответната пътна агенция (л. 137) и е постановил решение против него, а въззивният съд го е потвърдил без на свой ред да установи горната нередовност на претенцията (по обратния иск), както и произнасянето по нея спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, не е правосубектно и респ. не е активно и пасивно легитимирано да участва в процеса. Консорциумът представлява обединение на търговски дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество - чл. 276 ТЗ. Намерението за развиването на съвместна дейност от участниците в това обединение, които са търговци (т.е. правни субекти), без самото то да е юридическо лице, се материализира чрез договор по чл. 357 ЗЗД или чл. 275 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум под формата на гражданско дружество, спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД. Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице и е лишено от правосубектност.
Предвид постановките по т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС при постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Това, както се посочи, не е направено от въззивния съд. Когато порокът се констатира от ВКС, каквато е разглежданата хипотеза, според посочения тълкувателен акт се обезсилва и въззивното и първоинстанционното решение, а делото се връща на първоинстанционния съд, който да конституира надлежния ответник и разгледа иска с негово участие.
С оглед на изложеното, в частта на произнасянето по обратния иск въззивното решение и решението на първоинстанционния съд следва да се обезсилят. Поради естеството на порока, делото в тази част следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия по конституиране на надлежния ответник и разглеждане на иска с негово участие, предпоставени в случая обаче от посочване цената на обратния иск (чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК), за което на ищеца по него – АПИ, се дадат изрични указания за изправяне нередовността на исковата молба.
По исканията за разноски пред касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1658/08.03.2019 г. по гр. д. № 2719/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав и потвърденото с него решение № 297812/19.12.2017 г. по гр. д. №5911/2017 г. на Софийски районен съд, I ГО, 32 състав, в частта на произнасянето с въззивния и първоинстанционния съдебен акт по предявеният от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София обратен иск по чл. 54 ЗЗД.
ВРЪЩА делото в обезсилената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, който да съобрази и съществуващата нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК на исковата молба по обратния иск, като укаже на ищеца да я отстрани.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.