Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 16.04.2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 435/2014 г. Производствато по делото е образувано на основание чл.423,ал.1 от НПК по искане на осъдения М. Т. Д. за възобновяване на нохд № 273/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Кубрат . Пред касационната инстанция осъденият и защитата му поддържат искането с твърдения за опорочена задочна съдебна процедура, към които прибавят и оплакване за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Кубрат с присъда № 15 от 16.05.2012 г. по нохд № 273/2011 г. признал М. Т. Д. за виновен в това, че на 29.06.2010 г. в гр. З., при повторност, след предварителен сговор с Ф. С. Ш., отнел чужда движима вещ – акумулатор на стойност 284,40 лева, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал.1 ,т.5 и т.7 и чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор. Присъдата влязла в сила на 01.06. 2012 г. По делото не се съдържат данни осъденото лице да е информирано за така постановения съдебен акт преди задържането на 24.12.2013 г. в гр. Фр., ФР Германия, в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от Районната прокуратура в гр. Кубрат. Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт,подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за ново разглеждане на делото по искане на задочно осъдено лице поради неучастие в наказателното производство. Настоящият съдебен състав постулира разбирането ,че правото на обвиняемия на лично участие в процедура за наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време обаче не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да избере начина, по който да го упражни. Искателят М. Т. Д. бил издирен в образуваното досъдебно производство и привлечен като обвиняем с постановление от 22.08.2011 г., което му било предявено на 24.08.2011 г. Обвиняемият бил разпитан и непосредствено след това му били предявени всички събрани по делото доказателствени материали. На 21.09.2011 г. Районната прокуратура внесла обвинителен акт с обвинение срещу Д. и съучастника му Ш.. Било образувано наказателно дело и на 29.09.2011 г.съдията –докладчик насрочил заседание за 03.11.2011 г. , за което искателят не бил призован, тъй като не се намирал на посочения по делото адрес. Съдът постановил общодържавното му издирване и на 23.03.2012 г. Д. получил лично препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията. Последното съдържало изричен текст /вж. приложената на стр.28 от досието на делото призовка/ , с който му се указвало , че ако не се яви делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. На определената с призовката дата – 26.04.2012 г. подсъдимият отново не се явил и съдът постановил принудителното му довеждане. Разпореждането не било изпълнено, тъй като Д. за пореден път не бил открит от съдебните служители, а и по данни на роднините му заминал за чужбина без да остави адрес за контакт. Направената справка в Районното полицейско управление в гр. Кубрат показала, че М. Д. напуснал страната на 15.04.2012 г. през ГКПП „Дунав мост” и няма данни за ново влизане към 10.05.2012 г. Тези данни категорично опровергават твърдението на осъдения, че не е знаел за привличането като обвиняем и за повдигнатото обвинение, както и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Подсъдимият бил информиран за започналото срещу него съдебно производство, но предпочел да не участва лично, а да замине за чужбина. В искането, с което се претендира възобновяване на делото, не е изтъкната нито една уважителна причина, елиминираща реализацията на правото на подсъдимия на участие в процеса. Той предприел действия по упражняването му според личната си преценка - подписал връчените му съдебни книжа, информирал се за същността на обвинението, както и за датата и часа на съдебното заседание, но не намерил за необходимо да участва лично.Това процесуално поведение го лишава от основание да претендира повторно разглеждане на делото, тъй като не са налице предпоставките по чл.423, ал.1, пр.1 от НПК. За пълнота на изложението и в отговор на защитата на осъдения следва да се отбележи, че няма данни предаването на осъдения Д. от ФР Германия да е извършено при предоставени гаранции за възобновяване на делото. Напротив, съгласно писмо от 19.03.2014 г. на ВКП с немските власти не е водена кореспонденция във връзка с предоставяне на гаранции. Заявеното от осъдения чрез правото на последна дума искане за намаляване на наказанието не подлежи на разглеждане в настоящата процедура за възобновяване на делото, тъй като е направено след изтичане на срока за иницииране на проверка на влязлата в сила присъда на основание чл.422, ал., т.5 от НПК. Водим от горното и на основание чл.424 от НПК, Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Т. Д. за възобновяване на нохд № 273/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Кубрат. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.