Р Е Ш Е Н И Е № 381 гр. София, 08 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 981 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Г. М. против решение № 9 от 17.04.2012 г.,постановено от Военно-апелативния съд по нохд № 10/2012 г. В жалбата се твърди наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Изтъква се съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в превратна и необективна оценка на свидетелските показания, което завършило с опорочаване на съдийското убеждение по фактите и неправилно приложение на материалния закон. Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с аргументи за подценяване на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, изводими от данните за липсата на минали осъждания, здравословно състояние, млада възраст и позитивна характеристика. В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваното въззивно решение с алтернативно изброяване на няколко възможни последици - оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието, връщане на отнетия на основание чл. 354а, ал.6 от НК лек автомобил. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият лично поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът оспорва жалбата, като се съгласява с жалбоподателя единствено за незаконобразността на приложението на чл. 354а, ал.6 от НК по отношение на отнетия автомобил. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският военен съд с присъда № 192 от 12.01.2012 г. по нохд № 192/2011 г. признал подсъдимия редник Р. Г. М. за виновен в това, че на неустановена дата и място без надлежно разрешително придобил високорискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло 130,14 гр. на стойност 780,90 лева и ги държал в собствения си лек автомобил марка „Сеат”, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 и чл. 54 от НК му определил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 3 500 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл. 354а, ал.6 във вр. с ал.3, т.1 от НК отнел в полза на държавата намереното наркотично вещество и „средството на престъплението- лек автомобил марка „Сеат”, модел „К.”, собственост на подсъдимия Р. М..” В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Военно-апелативният съд с решение № 9 от 17.04.2012 г. по внход№192/2011 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна относно признаването на подсъдимия за виновен в придобиване на високорисково вещество и относно отнемането на лекия му автомобил. Незаконосъобразно подсъдимият бил признат за виновен за това, че „на неустановена дата и място” придобил високорисково наркотично вещество, което на 16.12.2010 г.”държал”. Двете предходни инстанции са възприели буквално редакцията на обвинителния акт без да държат сметка,че тя не съдържа основните характеристики на инкриминираното деяние ,безусловно наложени от чл.246,ал.2 от НПК, а именно – време, място и начин на извършване. Настоящият състав намира за ненужно да аргументира разликата между придобиване и държане поради нейната ноторност.Съдът не е бил сезиран с надлежно обвинение поради което незаконосъобразно осъдил касатора по чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 от НК /хипотезата на изпълнително деяние „който придобие”/.В тази част въззивното решение следва да претърпи ревизия на основание чл.354, ал.1, т.2 от НПК и подсъдимия бъде оправдан по повдигнатото обвинение да е придобил високорисково наркотично вещество. На следващо място неоснователно предходните инстанции са постановили отнемане на лекия автомобил на подсъдимия , тъй като наркотикът бил открит в него. Държането на една вещ се установява чрез манифестиране на фактическа власт върху нея. Връзката между държателя и вещта не е в определяща зависимост от мястото на намирането й. Колата в разглеждания случай, както и личните вещи, собствените или чужди сгради или пространства на съхранение при други казуистични варианти, няма статута на предмет, послужил или предназначен за извършване на престъплението, поради което не подлежи на отнемане по силата на чл. 354а, ал.6 от НК.Допуснато е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, предпоставящо отмяна на обжалвания съдебен акт в частта за отнемането на лекия автомобил на подсъдимия. Останалите оплаквания, изложени в жалбата, следва да се отхвърлят по следните съображения: Касаторът чрез своя защитник оспорва достоверността на показанията на св.А. по начин, който следва да покаже нарушаване на правилото на чл.107,ал.5 от НПК за внимателна проверка на събраните по делото доказателства.Парадоксално обаче е пълното съвпадение на твърденията на подсъдимия и първостепенния съдебен състав / въззивната инстанция не е направила самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, а се е ограничила с най-общи фрази за нейната пълнота и процесуална допустимост/. Съдът, също както и подсъдимият, забелязал противоречивия и непоследователен характер на показанията на свидетеля А. и отказал да ги кредитира, изграждайки фактически изводи на базата на останалите елементи от доказателствения материал. В него правилно не е включена информацията, съобщена от свидетелката И. И., която касаторът противопоставя на обвинителната теза. Още първата инстанция положила възможните и необходими усилия да провери надеждността на показанията на свидетелката. В мотивите на присъдата подробно са описани детайли от показанията на И., които, освен че трудно се съотнасят към обичайни логични схеми, категорично противоречат на обективните доказателства, закрепени чрез протоколите за оглед, претърсване и изземване и експертиза на иззетите вещества и показанията на свидетелите от дежурния полицейски патрул Б. и П.. Ето защо настоящата инстанция не съзира елементи на избирателност или превратност в анализа на доказателствения материал, формирал вътрешното убеждение на решаващите състави по фактите. Последните са получили точна правна квалификация като престъпление по чл. 354 а, ал.3,т.1, пр.2 от НК с форма на изпълнителното деяние „държал”. Несподелими са и разсъжденията на касатора за явна несправедливост на наказателната санкция. При определяне на всяко от двете наложени наказания – лишаване от свобода и глоба предходните инстанции са останали в рамките на санкционата част на чл. 354 а, ал.3 от НК при адекватно отчитане на обществената опасност на деянието и дееца и всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително повторените в касационната жалба.Тук е мястото да се отбележи , че първата инстанция,макар и в контекста на индивидуализация на наказанието , неправилно е цитирала специална цел на държането – за разпространение, без да има повдигнато подобно обвинение, срещу което подсъдимият би могъл да се защити. Този пропуск е останал извън вниманието на въззивната инстанция, но въпреки това, крайният извод за превес на смекчаващите обстоятелства е правилен, а отмереният обем наказателна принуда като размер и начин на изтърпяване– съответен на целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 , т.1 и т.2 във вр. с чл. 348 , ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 9 от 17.04.2012 г.,постановено от Военно-апелативния съд по нохд № 10/2012 г 1..в частта му, потвърждаваща присъда № 192 от 12.01.2012 г. на Софийския военен съд по нохд № 192/2011 г.,с която подсъдимия редник Р. Г. М. е признат за виновен в това, че на неустановена дата и място без надлежно разрешително придобил високорискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло 130,14 гр. на стойност 780,90 лева,като ОПРАВДАВА подсъдимия по така повдигнатото обвинение 2.в частта му, потвърждаваща присъда № 192 от 12.01.2012 г. на Софийския военен съд по нохд № 192/2011 г.относно приложението на чл. 354а , ал.6 вр с ал.3, т.1 от НК, като отменя постановеното отнемане е на лек автомобил марка „Сеат” , модел „К.” с рег. [рег.номер на МПС] ,собственост на подсъдимия Р. Г. М.,. Потвърждава решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.