3 Р Е Ш Е Н И Е № 358 София,06.01.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2026 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 872 от 03.07.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 222 от 11.02.2014 г. по гр.д. № 2766/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което предявеният от В. М. Б. от [населено място] против П.., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 10000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му. Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВС № 4 от 23.12.1968 г.); с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, Софийски апелативен съд е приел, че с постановление от 10.12.2008 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на умишлено престъпление по чл. 209, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 26, ал.1 НК – с цел да набави за себе си имотна облага, многократно през непродължителни периоди от време, е възбудил и е поддържал заблуждение в трети лица, че ще им намери работа в Кралство Испания, осигурявайки им и необходимата работна виза. Взета е била мярка за неотклонение „подписка”, непроменена до завършване на наказателното производство. С присъда по н.о.х.д. № 8684/2009 г. на Софийски районен съд, потвърдена с решение № 690 от 23.05.2012 г. по н.о.х.д. № 1149/2012 г. на Софийски градски съд, ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е търпял негативни изживявания, за обезвъзмездяване на които му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10000 лева. При определяне размера на обезщетението, съдът е взел предвид тежестта на обвинението по чл. 209, ал.1 НК и претърпените от пострадалия лични негативни изживявания. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от П. се поддържа, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, каквито са разумният срок на проведеното наказателно преследване във всичките му фази, броя и интензитета на извършените с участие на пострадалия процесуално-следствени действия, взетата най-лека мярка на процесуална принуда и социално-икономическите условия в страната през периода на увреждането. Ответникът по касационната жалба В. М. Б. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Наред с фактите, сочещи за предявено тежко обвинение по смисъла на чл. 93, т.7 НК, съдът е следвало да прецени относително разумния срок, през който е протекло наказателното преследване и сравнително ниския обем на извършените с участие на пострадалия процесуални действия (при разследване за тежко престъпление срещу двама обвиняеми за множество деяния срещу различни лица), както и взетата най-лека мярка на процесуална принуда. Съдът не е взел предвид и всички обстоятелства, касаещи личната емоционална сфера на пострадалия доколкото по делото не е доказано, че обвинението е рефлектирало върху социалния му живот и професионална реализация. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическо благосъстояние в страната, обуславя извод, че за обезщетяване на търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение от по 4000 лева.. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над размер от 4000 лева, като за разликата до размер от 10000 лева искът се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 222 от 11.02.2014 г. по гр.д. № 2766/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от В. М. Б. от [населено място] против П., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над размер от 4000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. Б. от [населено място] против П.., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за разликата от 4000 лева до 10000 лева. Оставя в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: