5 Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 29 януари 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 952/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия У. Ф. К. срещу въззивно решение № 226/ 01.10.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 818/2020 год., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се прави искане за намаляване на размера на санкцията „лишаване от свобода“, наложена на подсъдимия за деянието по чл. 211 от НК от три години на две години и осем месеца. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и претендира за уважаването й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Частният обвинител и граждански ищец Г. С., редовно призована, не се явява в съдебното заседание. Подсъдимият моли съда да намали размера на наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 8 от 24.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 151/2020 г., ОС - Кюстендил, подсъдимият У. Ф. К. е признат за виновен в това, че на 17.10.2019 г. в [населено място], обл. Кюстендил, в шивашко ателие, находящо се на [улица], №24 прокарал в обръщение паричен знак – банкнота от 100 евро, със серия №26428515309, след като е знаел, че същата е подправена, поради което и на основание чл. 244, ал.1, вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Г. И. С. заблуждение, че плаща с истинска банкнота с номинал 100 евро, със серия №26428515309, продажната цена на дамска рокля и с това е причинил на същата имотна вреда в размер на 195.00 лева, като измамата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211, изр.1, пр. 2, вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване, като е приспаднато времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение. Окръжният съд е осъдил подс. К. да заплати на гражданския ищец Г. С. сумата от 195 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от деянието по чл. 211 от НК. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските и веществените доказателства по делото. Подсъдимият и неговият защитник останали недоволни от постановената присъда и я обжалвали пред Софийски апелативен съд с искане за намаляване на размера на наложените наказания. С въззивно решение № 226/ 01.10.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 818/2020 г., САС изменил обжалваната присъда като намалил размера на наказанието „лишаване от свобода“, наложено за престъплението по чл. 211 от НК от четири на три години, както и общото наказание определено на основание чл. 23 от НК от четири на три години, като намалил и размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди от 195 на 163 лева. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Единственият аргумент, посочен от касатора, в подкрепа на твърдението за несправедливост на наказанието, наложено за престъплението по чл. 211 от НК е, че то е определено при отчитане на същите обстоятелства, които контролираният съд е взел предвид при налагането на санкцията за деянието по чл. 244 от НК. При това положение не било справедливо за деянието по чл. 211 от НК да бъде наложено по – тежко наказание, само поради факта, че за него в НК е предвиден по – висок минимален размер на санкцията. Това твърдение не се споделя от настоящия съдебен състав. На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционното производство е протекло по предвидената в чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК процедура, при която подсъдимият изрично признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си при постановяване на присъдата да се ползват всички доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство. Съобразявайки се с естеството на посочената процедура, предходните съдилища са определили за двете престъпления наказания при условията на чл. 54 от НК, които впоследствие са редуцирали с една трета. Първоинстанционният съд е отчел превес на отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение и на двете престъпления, като е взел предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и факта, че същият е осъществил деянията само шест месеца след като е освободен от затвора, поради изтърпяване на поредното му наложено наказание „лишаване от свобода“, индикация за това, че санкционирането му не е постигнало поправителен ефект. При определяне на санкцията за деянието по чл. 244 от НК първостепенният съд е преценил като смекчаващо отговорността обстоятелството, че подсъдимият е вкарал в обръщение само една банкнота. Въззивният съд е ревизирал санкционната дейност на окръжния съд и е намерил същата за правилна що се отнася до санкцията, наложена за деянието по чл. 244 от НК. Едновременно с това преценил, че при определяне на наказанието за престъплението по чл. 211 от НК първостепенният съд не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство влошеното здравословно състояние на подсъдимия / ИБС, нестабилна ангина пекторис, микроваскуларна болест, артериална хипертония ІІ ст., дислипидемия/, напредналата му възраст / 64 г./ и ниската стойност на причинената имотна вреда / 195 лв. – 1/3 от минималната работна заплата за страната/. Съобразявайки тези обстоятелства, контролираният съд основателно е счел за справедливо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, което е редуцирал на основание чл. 58а, ал.1 от НК с една трета / с 18 месеца/ на три години. Така определената от контролирания съд санкция, преди редукцията, е малко над минималния и значително под средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 211 от НК наказание „лишаване от свобода“ и се явява изцяло съобразена с всички обстоятелства определящи обществената опасност на деянието и на дееца и с принципа за справедливост. При наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства като завишена степен на обществена опасност на дееца, предвид многобройните му осъждания / 14 на брой/ за които са му налагани различни по размер наказания „лишаване от свобода“, всички от които изтърпени ефективно, користните мотиви за извършване на деянието и осъществяване на престъплението само шест месеца след освобождаването на подсъдимия от затвора, правилно и законосъобразно въззивният съд не е уважил претенцията на защитата за определяне на санкция в минималния предвиден от законодателя размер, която да бъде редуцирана с една трета. Настоящият съдебен състав също не намира основания за намаляване на наложеното наказание за деянието по чл. 211 от НК, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 226/01.10.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 818/2020 год., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.