5 Р Е Ш Е Н И Е №625 гр. София, 13 декември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2716/2011г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения АСЕН Н. за възобновяване на нохд №2170/2008г., по описа на Пазарджишки районен съд /РС/ и за отмяна на обявената присъда №3 от 08.01.2009г., на основание чл.425, ал.1,вр.чл.423, ал.1 от НПК. В открито съдебно заседание на 06.12.2011г. осъденото лице и служебният му защитник поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на А. Н. за проведения срещу него наказателния процес и за постановения осъдителен акт. Конституираните в качеството на частни обвинители - М. В., С. К., Т. П. и наследникът на починалия пострадал Д. Г. - Й. Й. се явяват лично и пледират за правилност на атакуваната присъда. Останалите представители на частното обвинение - И. И. и П. Г. /наследник на Д. Г./, редовно призовани, не участват в извънредната процедура . Прокурор от ВКП аргументира основателност на подаденото искане, като се позовава на предписанията на чл.423, ал.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №3 от 08.01.2009г., по нохд №2170/2008г., РС - Пазарджик е признал А. А. Н., за виновен в осъществено през периода 25.05.2008г. - 02.06.2008г., в с.Хаджиево престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, вр. чл.29, вр. чл.26 от НК, и го осъдил, налагайки му наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на С. М. С. по чл. 195, ал.1, т.т.4, 5 и 7, вр.чл.194, вр. чл.28, вр.чл.26, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и на Й. Н. К. по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, вр. чл.29, вр. чл.26 от НК, със съответните санкционни последици – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК /за С./ и лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален „строг” режим на изтърпяване /за К./. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязъл в сила, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд №2170/2008г. на Пазарджишки РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл.423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./ Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия съд. Правната разпоредба на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и за приложението на материалния закон. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият Н. не е участвал лично при досъдебното и съдебно разследване. С постановление от 03.07.2008г. е образувано дознание №822/2008г., по описа на РПУ-гр.Пазарджик срещу А. Н., С. С. и Й. К., за извършена за времето от края на месец май до 02.06.2008г. продължавана престъпна дейност по чл.196 от НК за Н. и К., и по чл.195 от НК за С.. В рамките на реализираната процесуално-следствена дейност е постъпила информация, че в системата граничен контрол ИИС - „СПРАВКИ” е регистрирано пътуване за А. Н. на 22.06.2008г. /преди иницииране на досъдебното разследване/ до Франция, като няма данни за последващо влизане на лицето в страната. Констатираната обективна невъзможност за издирване на Н. в чужбина е мотивирало компетентните органи, на 15.09.2008г. да го привлекат в качеството на обвиняем, при условията на задочна процедура по чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.3 от НПК, финализирала с неприсъствено предявяване на разследването на същата дата. На 09.10.2008г., по внесен от Районна прокуратура - Пазарджик обвинителен акт срещу А. Н., С. С. и Й. К. е образувано нохд №2170/2008г., на Пазарджишки РС. В съдебната фаза на наказателния процес решаващият орган е положил усилия за установяване местонахождението на А. Н. и за надлежното му уведомяване за предстоящото производство, обективирани в изискани и предоставени официални справки от Областна дирекция на МВР - Пазарджик, съдържащи доказателства, че лицето А. Н. е напуснало пределите на Република България на 22.06.2008г. и отсъства регистрация за завръщането му. Последица от осъществените процесуални действия е назначаването на служебен защитник на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 08.01.2009г., при съблюдаване предписанията на чл.269, ал.3 от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда, влязла в сила на 24.01.2009г. В изпълнение на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, А. Н. е задържан със заповед за арест на 29.08.2011г. в Кралство Испания и екстрадиран в Р България. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл.423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на А. Н., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното и съдебно производство, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание на осъдения за лично участие в наказателния процес. В обсега на проведеното досъдебно разследване, чиито времеви измерения сочат на следващ заминаването на А. Н. в чужбина период, срещу лицето не е повдигнато и предявено обвинение, лимитиращо с изискуемата се от закона конкретика инкриминираното престъпно посегателство, и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи неговия наказателноправен статус, с произтичащите от това права, задължения и ограничения. Правната норма на чл.6 от КЗПЧОС и константна практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза и при доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се установяват в казуса,предмет на разглеждане по н.д.№2716/2011г. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем, яснота и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр.109/23.12.2008г., в сила от 27.12.2008г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита – гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл.254, ал.4 от НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на касационния съд за прилагане на извънредния способ за контрол по чл.423 от НПК, чрез възобновяване на нохд №2170/2008г., отмяна на постановената по него присъда по отношение на А. Н. и връщане делото на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и при осигурени реални параметри за упражняване на процесуалните му права. При съблюдаване изискванията на чл.423, ал.4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдения в чужбина и за множество предходни осъждания, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързина и своевременност на предстоящите процесуално-следствени действия, обусловена от предявения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и чл.22 от НПК стандарт за разумен срок на наказателното производство, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл.425, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №2170/2008г. на Пазарджишки РС. ОТМЕНЯ присъда №3/08.01.2009г. на РС-Пазарджик, по нохд №2170/2008г., в частта с която е ангажирана наказателната отговорност на А. А. Н. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, вр. чл.29 и чл.26 от НК . ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане. Определя на А. А. Н. мярка за неотклонение- задържане под стража . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.