5 Р Е Ш Е Н И Е № 7 С.,10.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. В. ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 301/2011 година Производството е по чл.304 ГПК и чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] – [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 558 от 31.05.2010 г., постановено по реда на чл.239, ал.1 ГПК по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски районен съд. С посоченото решение е признато за установено по отношение на [фирма], че Т. Г. Г. не дължи на дружеството сумата 16 100 лв. – главница по запис на заповед от 17.05.2007 г., ведно със законната лихва от 12.12.2007 г. до окончателното плащане, сумата 326 лв. – разноски по ч. гр. д. № 3129/2007 г. на Старозагорски районен съд, и сумите 130 лв. и 1 220 лв. – разноски и пропорционална такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ за производството по изпълнително дело № 20088090400053 по описа на ЧСИ С. К. с рег. № 809 на КЧСИ, като са присъдени деловодни разноски на ищеца Т. Г. Г. в размер на 1 650.44 лв. В молбата се излагат твърдения, че с договор за цесия от 01.10.2009 г. молителят придобил от [фирма] вземането към Т. Г. Г., произтичащо от записа на заповед от 17.05.2007 г., след което бил конституиран като взискател на мястото на [фирма] в производството по изпълнително дело № 20088090400053, образувано срещу длъжника въз основа на издаден в полза на първоначалния кредитор изпълнителен лист. На 14.09.2010 г. молителят получил уведомление от съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело с оглед влязлото в сила решение по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски районен съд, с което по предявен от длъжника срещу [фирма] отрицателен установителен иск било признато несъществуването на вземането по записа на заповед. Молителят поддържа, че длъжникът Т. Г. се е възползвал от съдебната система и е предявил иска си за несъществуване на вземането срещу първоначалния кредитор – цедент, въпреки надлежното му уведомяване за извършеното преди завеждане на делото прехвърляне на вземането в полза на [фирма]. Застъпвайки становище, че в качеството си на реален кредитор и носител на оспореното с иска вземане е следвало да участва като страна в производството за разглеждане на отрицателния установителен иск, но е бил лишен от възможност да се защити в процеса вследствие недобросъвестното поведение на длъжника, молителят прави искане за отмяна на постановеното без негово участие съдебно решение. Ответникът Т. Г. Г. от [населено място] оспорва молбата като недопустима поради пропускане на преклузивните срокове по чл.305 ГПК, алтернативно – като неоснователна, с аргументи, изложени в писмен отговор. Твърди, че извършената с договора между [фирма] и [фирма] цесия му е непротивопоставима, тъй като не е изпълнено изискването на чл.99 ЗЗД за съобщаването й. Ответникът [фирма] – [населено място], не изразява становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка със заявените основания за отмяна, намира следното : Молбата за отмяна е подадена в преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от сочената от молителя дата на узнаване на влязлото в сила решение – 14.09.2010 г., съвпадаща с връчването на съобщението за прекратяване на изпълнително дело № 20088090400053 по описа на ЧСИ С. К. с рег. № 809 на КЧСИ. Изложените в молбата обстоятелства, с които е обосновано искането за отмяна, мотивират настоящия състав да приеме, че отмяната се поддържа на две основания - чл.304 ГПК и чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Разгледана на основание чл.304 ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима, но неоснователна. Отмяната по чл.304 ГПК е уредена в процесуалния закон като извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влезлите в сила съдебни решения, предоставен в полза на трети лица, които не са участвали във воденото между други лица гражданско дело, в рамките на което е постановено решението, но в качеството си на носители на самостоятелни права върху спорния предмет на делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението и е следвало да вземат участие в процеса като необходими другари на ищеца или ответника. Изводът, че правото на отмяна по чл.304 ГПК принадлежи само на необходимите другари, не и на други засегнати от влязлото в сила решение трети лица, произтича от самата разпоредба на чл.304 ГПК, която очертава кръга на легитимираните да искат отмяна трети лица чрез препращане към разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, уреждаща института на необходимото другарство. Анализът на доказателствата сочи, че молителят [фирма] не се легитимира като необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК на ответника в производството по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски окръжен съд [фирма]. Договорът за цесия, с който [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си към Т. Г. Г. по записа на заповед от 17.05.2007 г., е сключен на 01.10.2009 г. Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД, цесията е породил правно действие във вътрешните отношения между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието за прехвърляне на вземането, независимо, че няма доказателства за надлежното й съобщаване на длъжника като условие по чл.99, ал.4 ЗЗД за нейната противопоставимост на последния. В резултат на извършената цесия е настъпило частно приемство по отношение на вземането, което е послужило и като основание цесионерът [фирма] да замести цедента [фирма] като взискател по образуваното срещу длъжника изпълнително дело за принудително реализиране на прехвърленото вземане. Приемството в права е настъпило значително време преди предявяване на отрицателния установителен иск по гр. д. № 1289/2010 г. на 01.03.2010 г., поради което нито към момента на завеждане на делото, нито към момента на постановяване и влизане в сила на решението за признаване несъществуването на вземането, новият кредитор [фирма] е имал качеството на необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК на първоначалния кредитор [фирма]. След като не притежава качеството „необходим другар”, молителят не е носител на процесуалното право по чл.304 ГПК да иска отмяна на постановеното по иска на длъжника против [фирма] съдебно решение, макар то да е обусловило прекратяването на изпълнителното дело, в което е конституиран като взикател. По изложените съображения настоящият състав приема, че подадената от [фирма] молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски окръжен съд на предвиденото в чл.304 ГПК основание следва да се остави без уважение като неоснователна поради отсъствие на право за молителя да иска отмяна на решението при условията на чл.304 ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Правото на отмяна по чл.303 ГПК е признато от закона само в полза на лицата, обвързани от очертаните в чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Кръгът на тези лица се изчерпва с участвалите в делото на страната на ищеца или ответника субекти, с техните наследници и правоприемници. Молителят не е участвал като страна в производството по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски районен съд и не е правоприемник по смисъла на чл.298, ал.2 ГПК на ответника по делото [фирма]. Прехвърлянето на вземането, предмет на спора по посоченото дело, е извършено от първоначалния кредитор [фирма] на [фирма] преди предявяване на уважения с решението отрицателен установителен иск на длъжника, а не по време на висящността на процеса, поради което формираната в отношенията между длъжника и кредитора – цедент сила на пресъдено нещо на решението не обвързва новия кредитор – цесионер и не го легитимира като носител на правото на отмяна по чл.303 ГПК. Ето защо, доколкото молителят не попада сред лицата, легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение на предвидените в чл.303 ГПК основания, подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски районен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Самостоятелен аргумент за недопустимост на молбата за отмяна на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се съдържа в разпоредбата на чл.303, ал.3 ГПК, която отрича процесуалната възможност за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по общия ред на чл.303 и сл. ГПК. Решението, чиято отмяна е поискана в настоящото производство, е постановено като неприсъствено при условията на чл.239, ал.1 ГПК и няма данни да е осъществена защита срещу последиците му по предвидения в закона специален ред, а това изключва допустимостта на отмяната му на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Разноски за производството по отмяна не са претендирани от ответниците и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – [населено място], за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 558 от 31.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] – [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 558 от 31.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1289/2010 г. на Старозагорски районен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в частта, имаща характер на определение, за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :