О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р № 68 София, 28 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на четвърти февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2215 / 2012 година Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНОХД № 349 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, отменяване на постановеното по него решение № 20 от 13. 03. 2012 год., както и потвърдената с него присъда № 25 от 15. 04. 2011 год., по НОХД № 1366 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се проследява неговото процесуално развитие, като е заявено, че при постановяване на своето решение, Апелативен съд – гр. Велико Търново е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона. Счетено е, че като не е отменил постановената първоинстанционна присъда и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на другите страни в производството, а с потвърждаването на оправдателната присъда е допуснато нарушение на закона, тъй като той е приложен неправилно. Искането съдържа преразказ на факти и обстоятелства, касаещи изложената пред редовните съдебни инстанции обвинителна теза, но не и доводи в подкрепа на релевираните оплаквания. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Частните обвинители и граждански ищци лично и чрез повереника си, поддържат искането на Главния прокурор и молят за възобновяване на делото и връщане на същото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Оправданият К. И. К. и неговата защита поддържат, че искането на Главния прокурор е процесуално недопустимо, а по същество - неоснователно, поради което считат, че същото следва да бъде оставено без разглеждане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните и данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 349 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново и отменяване на постановеното по него решение № 20 от 13. 03. 2012 год., е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Това е така поради следните констатации, които ВКС прави: На първо място, видно от съдържанието на искането, освен изложеното касателно процесуалното развитие на делото, по същество липсват наведени каквито и да е било конкретни доводи в подкрепа на оплакванията за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. На второ място, макар доводът на защитата на К. за наличие на вече извършена по касационен ред проверка на атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела въззивно решение да не може да бъде споделен, процесуалното развитие на делото сочи на невъзможност да бъде извършена претендираната проверка, както ще бъде изяснено по-долу. Твърди се от защитата, че с посоченото решение № 338 от 13. 06. 2012 год., постановено по КНД № 978 / 2012 год., по описа на ВКС, първо н.о., с изложеното в пункт втори, по същество е била извършена касационна проверка на същото въззивно решение на ВТАС, предмет на искането на главния прокурор за възобновяване на делото, което препятства възможността за негова последваща проверка. Въпреки че това поначало е вярно, то не касае конкретния случай, най-малкото защото предходното произнасяне на ВКС по повод решението не е породило правните последици на касационната проверка, като протестът и жалбата са оставени без разглеждане, при направени идентични констатации и изводи с тези на настоящия съдебен състав. На последно, но не и по значимост място, целеният с искането процесуален резултат обективно не може да бъде постигнат. Този извод се налага при проследяването и анализа на процесуалното развитие на наказателното производство. Производството е протекло при следната последователност: - постановена първоинстанционна осъдителна присъда № 46 от 28. 05. 2010год., по НОХД № 245 / 2010 год., по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, отменена с въззивно решение № 259 от 19. 10. 2010 год. постановено по ВНОХД № 226 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, като делото е било върнато за ново разглеждане на досъдебното производство, - втора първоинстанционна и изцяло оправдателна присъда № 25 от 15. 04. 2011 год., постановена по НОХД 1366 / 2010 год., по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, отменена с въззивна осъдителна присъда № 174 от 27. 06. 2011 год., постановена по ВНОХД № 169 / 2011 год, по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, - касационно решение № 443 от 31. 10. 2011 год., постановено по КНД № 2207 / 2011 год., по описа на ВКС, трето н.о. с което осъдителната въззивна присъда била отменена, а делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция и - атакуваното понастоящем по реда на възобновяване на решение № 20 от 13. 03. 2012 год., по ВНОХД № 349 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. Срещу това въззивно решение са били депозирани касационен протест и касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци, като с решение № 338 от 13. 06. 2012 год., по КНД № 978 / 2012 год., по описа на ВКС, първо н.о., същите били оставени без разглеждане. Решението е постановено при особено мнение на член на съдебния състав относно постигнатия с него процесуален резултат, предвид изложеното в обстоятелствената му част, по пункт втори от същото. Същественото в конкретния случай е, че с посоченото по-горе касационно решение № 443 от 31. 10. 2011 год., постановено по КНД № 2207 / 2011 год., по описа на ВКС, трето н.о. /задължително за съдилищата, включая и настоящия съдебен състав/, постановената осъдителна въззивна присъда на ВТАС е била отменена поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 336, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, т.е., прието е, че е недопустима отмяната на оправдателната първоинстанционна присъда и постановяването на въззивна осъдителна, поради липса на съответен протест, респективно, съответна жалба на частното обвинение. Посочено е също, че за въззивната инстанция е било невъзможно да излезе извън рамките на жалбата и протеста, с които е била сезирана и да постанови осъдителна присъда. При това положение, за въззивната инстанция не е съществувала процесуална възможност да осъди К. /поради липсата на съответни протест и жалба и задължителните указания, дадени с посоченото касационно решение/, а също така и да върне делото на предходна фаза от производството /поради наличието на постановената първоинстанционна оправдателна присъда и обстоятелството, че сторените от държавното и частното обвинение оплаквания са касаели по същество нарушено право на защита на подсъдимия/. Поради това, постановяването от въззивния съд на какъвто и да е акт различен от потвърдителен, е било невъзможно, тъй като би противоречало на закона. Точно това е било сторено с атакуваното сега по реда на възобновяването на наказателните дела въззивно решение № 20 от 13. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 349 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. Воден от всичко гореизложено и по аргумент на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 20 от 13. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 349 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.