Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 27.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1747/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2-ри състав № 1813/19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2165/2012 г. е отменено решение на Софийски градски съд, ГО, 7 състав от 30.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2048/2005 г. в отхвърлената част на иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв. до 15 000 лв. и е постановено друго решение, с което ответното дружество [фирма], [населено място], район „Т.”,[жк], [жилищен адрес] е осъдено на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Т. И. В. ЕГН [ЕГН] още 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с публикувана на 1.06.2005 г. статия във в-к „Новинар”, озаглавена „Бар „Н.” в столичното здравеопазване”, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 1.06.2005 г. до окончателното заплащане, както и сумата 2 700 лв. направени по делото разноски за двете инстанции. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана осъдителна част /за 7 000 лв./ и отхвърлената част над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни. С жалбата на ищцата Т. И. В., чрез процесуален представител адвокат Е. П.-САК, решението е обжалвано в отхвърлената част на иска за разликата между присъдения размер от 15 000 лв. и пълния претендиран размер от 20 000 лв. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД по размера, в който е уважен иска. С жалбата на ответника [фирма], София, чрез процесуален представител адвокат С. П., въззивното решение е обжалвано в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска за разликата над 7 000 лв. до 15 000 лв. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата още сумата 8 000 лв. със законна лихва и разноски по делото. Развити са доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Постъпил е писмен отговор от [фирма], [населено място] чрез адвокат С. П. на касационната жалба на ищцата. Жалбата е оспорена като нередовна и неоснователна. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. С определение № 514/23.04.2013 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата още 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди със законна лихва и разноски по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е следният материалноправен въпрос: Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е. По посочения материалноправен въпрос съдът съобрази постановени от състави на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК решения за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространяване чрез печатно произведение на твърдения и оценки с негативен характер, а именно: Р. № 484/9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., ІІІ г. о. и Р. № 62/6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г. о. С тези решения по задължителен начин е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, но ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и доколкото издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация. След така приетия отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по жалбата на ответника, съдът намира жалбата за основателна. Ако въззивният съд бе съобразил, че в процесната статия има верни факти и обстоятелства, които са изложени, въз основа на предходна публикация във в-к „Монитор”, ако бе кредитирал показанията на свидетеля С. Ж. М., според който всичко изнесено в статията е истина, както и докладната записка от управителния съвет на Столичен медицински холдинг, в която се потвърждават изнесените за ищцата факти, ако бе съобразил, че изнесените факти не са клеветящи, позорящи и неверни, доколкото ищцата е била публична личност, по отношение на която границите на допустимата критика са по-високи не би увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от първоинстанционния съд. От друга страна, касае се за оценъчни съждения, изразената негативна оценка от страна на автора на статията спрямо ищцата /личност, дейност и/или спрямо дейността на управляваното от нея дружество/, което е начин на излагане на журналистически материал, не подлежащ на ограничения съгласно чл. 39, ал. 1 КРБ. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ гарантира всекиму правото да изразява свободно мнението си, стига да не нарушава ограниченията по ал. 2 на чл. 39 КРБ. Конституционното ограничение по ал. 2 не е нарушено, в случай, че изразеното мнение или оценка /дори и крайно негативни/ се основават на верни факти и обстоятелства, за което в конкретния случай има достатъчно данни. Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативни да са, не пораждат отговорност за издателя, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана /Р. № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ВКС, ІV г. о./. Независимо от изложеното, по делото не е изпълнена доказателствената тежест на ищцата по иска за обезщетение на неимуществени вреди относно увеличения размер на обезщетението. Съдебно-психиатричната експертиза, депозирана по делото, следва да бъде кредитирана и съобразно устното заключение на вещите лица. В съдебното заседание самите вещи лица са заявили, че в случая психиатричното интервю, което са провели с ищцата, не е достатъчно надеждно, тъй като ищцата е лекар и знае как да отговаря на поставените въпроси. При психиатрично интервю с обект на изследване медицинско лице за установяване на обстоятелства, касаещи емоционално и психично състояние на лицето, следва да се има предвид, ако е заинтересована от изхода на делото страна. Неубедително е да се приеме за доказано, че именно изнесените факти и обстоятелства в статията във в-к „Новинар” са причинили твърдяните от ищцата вреди, при положение, че по същото време спрямо ищцата са налице изключително много негативни оценки и от други лица и медии, за което има достатъчно доказателства, представени по делото. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че въззивното решение в обжалваната от ответника част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушаване на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението на въззивната инстанция следва да се отмени в обжалваната от ответника част, като следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли иска за сумата 8 000 лв., разлика над присъдения от първата инстанция размер на обезщетението в размер на сумата 7 000 лв. и присъдения от втората инстанция размер за сумата 15 000 лв. С оглед този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата сумата 1 641.50 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции. Жалбата на ищцата е неоснователна по изложените по-горе съображения. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2-ри състав № 1813/19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2165/2012 г., в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 7-ми състав от 30.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2048/2005 г. в отхвърлителната му част за разликата над 7 000 лв. до 15 000 лв. и разноските, вместо което [фирма] е осъдено да заплати на Т. И. В. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от още 8 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 1.06.2005 г. до окончателното изплащане, както и 2 700 лв. разноски по делото за двете инстанции, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Т. И. В. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 10 против [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], район „Т.”,[жк], [жилищен адрес] вх. „а”, ап. 9, иск за обезщетение на неимуществени вреди във връзка с публикувана на 1.06.2005 г. статия във вестник „Новинар” за разликата над сумата 7 000 лв. до размер на сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.06.2005 г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Т. И. В. сумата 1 641.50 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: