Ключови фрази
доказателствена сила на частен документ * договор за изработка * възнаграждение по договор за изработка


4

Р Е Ш Е Н И Е

№. 94

София, 02.03.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 133/2010 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу въззивно решение от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 3133/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 21.07.2008 г. по гр.д.№ 8713/2006 г. на Софийски районен съд, 69 състав. С последното е уважен предявения от [фирма] иск срещу касатора с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 8 348.95 лв., представляваща възнаграждение по договор П – 28.3/15.07.1997 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2006 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Касаторът поддържа, че в разрез с разпоредбата на чл.26 от ППЗПСЗЗ, според която влезлият в сила план за земеразделяне, какъвто бил налице и в разглеждания случай, може да бъде преработен само при явна фактическа грешка, и то със заповед на министъра или упълномощено от него лице, каквато в случая липсвала, съдът приел, че извършените от ответника дейности следва да се оценяват по раздел ІІ от одобрената от министъра Методика, относим в хипотезата на чл.26 от ППЗСПЗЗ, докато изпълнителят по договора работил по точка 9 от техническото задание „Въвеждане промени в собствеността”, по отношение на която приложим бил раздел І от Методиката за определяне на цените на техническите дейности при поддържане на плановете за земеразделяне. Поддържа се, че в нарушение на закона въззивният съд приел за доказано извършването на посочените в приемателно-предавателните протоколи дейности поради липсата на възражение за неправилното им в количествено и качествено отношение изпълнение.
Ответникът по касация [фирма] оспорва основателността на касационната жалба.
С определение № 145 от 07.03.2010 г. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпроса за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ, по отношение на който е прието, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е частично основателна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният с правно основание иск по чл.266 ЗЗД е бил уважен за сумата 8 348.05 лв., Софийски градски съд е приел, че за ответното министерство е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършените от ищеца дейности, възложени му с договор от 15.07.1997 г. и два броя възлагателни протокола на ПК-Б., с които в качеството на изпълнител му било възложено да поддържа и осъвременява планове за земеразделяне при делби, сделки, разделяне и обединяване на земеделски земи на територията на общините Е. и Б.. Този извод е направен поради приетото от съда, че дейностите, чието възнаграждение се претендира и които са били извършени във връзка с възстановеното от Елховския районен съд право на собственост на [община] върху земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място], са надлежно приети от ПК-Б. с протокол от 28.06.2001 г. Изложени са съображения, че поради липса на възражения за неправилно изпълнение в качествено и количествено отношение, извършената от ищеца работа се счита за надлежно приета, приложима е презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД и спрямо оспорените от ответното министерство дейности по трасиране на имотите, включени в протокола от 28.06.2001 г., с оглед на което е прието, че ответникът не може да се позовава на частичното им неизпълнение.
Направените с обжалваното решение изводи не могат да бъдат споделени. Становището на въззивния съд почива върху неправилното тълкуване на чл.264, ал.3 ЗЗД. Тази разпоредба установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Или неправилното според закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя. Следователно, възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл.264, ал.3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя както чрез кондикционния иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство при предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, какъвто е и въведения като предмет на делото.
Неправилно с решението, като е придадена доказателствена сила на оспорения от ответното министерство приемателен протокол от 28.06.2001 г., е направен извода, че същият установява извършването на описаните в него дейности. По правната си характеристика той представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за засвидетелстваните от него факти и според константната съдебна практика следва да бъде преценяван от съда по свое вътрешно убеждение, с оглед всички доказателства по делото. Следователно, независимо че е бил подписан от представител на възложителя, този протокол може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, в т.ч. и с приетите по делото експертизи. В разрез с посочената съдебна практика, решаващият състав не е съобразил неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, според което дейността на ищеца във връзка с възложеното му от ПК-Б. се е изразила единствено във внесена от него промяна в регистрите „собственици” и „имоти”, както и в подялбата на един имот, въз основа на която са били образувани два нови имота, но трасиране не е било извършено, нито е било необходимо. Въз основа на същото е изготвено и допълнително заключение на счетоводната експертиза, според вариант І-ви, т.2-5 на което стойността на фактически изпълнените от ищеца работи по цени, съобразени с методиката, към която препраща т.16 от договора възлиза на 558 лв.
Като е присъдил възнаграждение на ищеца над тази сума, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в посочената му част, както и в частта, с която в негова полза са присъдени разноски над сумата 83.00 лв., като вместо него се постанови друго, с което главният иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 558 лв. до 8 348.95 лв. бъде отхвърлен.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА решение от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 3133/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 21.07.2008 г. по гр.д.№ 8713/2006 г. на Софийски районен съд, 69 състав, с което предявеният от [фирма] срещу Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.266 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 558.00 лв. до уважения му размер от 8 348.95 лв., както и в частта за разноските над сумата 83.00 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД иск на [фирма] срещу Министерство на земеделието и храните за разликата над 558 лв. до 8 348.95 лв. като неоснователен.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: