Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 25.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1826 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 17 от 09.03.2016г. по в.т.д. № 8/2016г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 348 от 26.10.2015г. по т.д. № 126/2015г. на Окръжен съд - Бургас. С последното е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ вр. чл.14, ал.4 ЗЮЛНЦ на НАП за откриване производство по несъстоятелност на Сдружение с нестопанска цел „Център за морска история, археология и екология“, [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд е ингорирал оплакванията на НАП във въззивната жалба за липса на представяне от бенефициента в договорения срок на окончателния доклад за изпълнение на дейността на възложителя, обосновани с твърдението, че лицето на което е представен доклада - „КПК” Г. – А., не е нито възложител, нито оправомощено по договора да извърши проверка на окончателния доклад лице, тежестта на доказване на които факти се носи от ответника. Релевирано е оплакване, че въззивният съд неправилно е отхвърлил направеното пред него от НАП искане по чл.183 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи оригинала на писмото от 19.05.2010г. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата, СНЦ „ЦМИАЕ“, не представя отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице вземанията, на които НАП основава молбата си по чл.625 ТЗ вр. чл.14, ал.4 ЗЮЛНЦ. В искането си за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на СНЦ „ЦМИАЕ“, НАП се позовава на съставен от нея на основание чл.3, ал.8 ЗНАП акт за установяване на частно държавно вземане № 53/26.09.2014г. спрямо ответника - връщане на суми, предоставени по договор за безвъзмездна финансова помощ – външни дейности на ЕО, ведно с наказателни лихви върху тях за периода от изтичане на 30-дневния срок, даден с поканата, както и на писмо от 18.03.2010г., с което се иска възстановяване на преведена по проекта сума в размер на общо 27 426.29 лв., поради неизпълнение на договора за безвъзмездна помощ от 30.11.2007г. Въззивният съд е приел, че актът за установяване на частни държавни вземания има доказателствена сила в производството по чл.418 ГПК, но не и в общото исково производство, в това число и в производството по чл.625 ТЗ, поради което не установява с противопоставима на ответника доказателствена сила основанието и размера на частното вземане, за което е издаден. Според решаващия състав, сдружението е ангажирало доказателства, че е представило своевременно финалния си финансов отчет, за което е налице и потвърждение от възложителя в писмо от 19.05.2010г., неоспорено от НАП, [населено място]. Последното изхожда от екипа та техническа помощ „КПК” Г. – А. и съдържа потвърждение, че финалният доклад, изпратен от ответника, е бил надлежно получен в офиса на службата, натоварена с проверката на тези документи и то именно от възложителя, като дори е поискана допълнителна информация за някои от направените при изпълнението на проекта разходи. Въззивната инстанция се е позовала на правата на външните одитори, предвидени в Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ. По делото е представен и одит на финалния доклад във връзка с отчета на сдружението, изготвен от одитора [фирма] на 26.11.2008г. и представен в рамките на договорения по проекта срок, както и сборник с докладите от заключителната конференция и съобщения за отразяването й в медиите. Въз основа на тези доказателства и двете съдебни инстанции са приели, че твърдяното от НАП нарушение на договора от страна на СНЦ „ЦМИАЕ“ (непредставяне от бенефициента на окончателния доклад в договорения срок на възложителя), не е налице, поради което за възложителя по договора за безвъзмездна финансова помощ не е възникнало правото едностранно да развали същия и да иска връщане на авансово заплатената сума и лихви за забава. Въз основа на така изложените съображения, молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена, поради липса на вземането, от което молителят извежда активната си легитимация. По поставения правен въпрос: По процесуалноправния въпрос, посочен в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, относно задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор е формирана практика на ВКС в ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК, както и по реда на чл.290 ГПК: решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО , решение № 17 от 23.07.2014г. по т.д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І ТО, решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 180 от 11.01.2016г. по т.д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 136 от 06.11.2015г. по т.д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II ТО и други. Съгласно посочената постоянна практика на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя дадените разрешения в цитираната съдебна практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. По съществото на касационната жалба: Жалбоподателят е направил в първото по делото заседание във въззивната инстанция искане по чл.183 ГПК за представяне на оригинала на писмото от 09.05.2010г., мотивирайки се с направения от него довод във въззивната му жалба, че то е представено от ответника в незаверено от страната копие. Доколкото твърдението за липса на заверка на копието от страна е невярно, във връзка с което твърдение е направено искането по чл.183 ГПК, следва да се приеме, че отказът на апелативния съд да се изиска оригинала от страната не е постановен в нарушение на чл.183 ГПК. Във въззивната си жалба касаторът е направил оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на неизпълнение на задължението на бенефициента по чл.2.1. вр. чл.2.3 от Общите условия на договора - представяне в срок на окончателен доклад на възложителя, тъй като докладът не е представен на Централното звено за финансиране и договаряне към Министерство на финансите, който именно има качеството на възложител. Поддържано е, че представянето на доклада на трето, неоправомощено за това лице - „КПК” Г. – А., което не е натоварено с проверката на документите не доказва изпълнение на задължението по договора. Оспорена е и правилността на извода, че след като докладът е представен на одиторско предприятие [фирма], то „няма логика” да не е представен и на възложителя. В обжалваното решение апелативният съд е счел, че с писмо от 19.05.2010г. възложителят е потвърдил получаването на финалния отчет, въпреки че волеизявлението изхода от трето лице, приемайки, че лицето е външен одитор по см. на Общите условия на договора, без да изложи мотиви въз основа на какви доказателства е установил това качество на лицето. С оглед на това, решаващият състав по същество не е отговорил на направеното от НАП възражение, че писмото от 19.05.2010г. изхожда от лице, което не е натоварено с проверката на документите и че за подобно оправомощаване не са ангажирани доказателства от страна на сдружението - ответник. Апелативният съд формално се е позовал и на представен одит на финалния доклад от одитно дружество, без да обсъди оплакването на НАП, че съставянето на доклада на одитното дружество не доказва представянето му на възложителя по договора. Видно от горното, въззивното решение е постановено в несъответствие с посочената практиката на ВКС, като допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до необоснованост на направения в съдебния акт извод за липса на неизпълнение от страна на ответника на задължението му за представяне в срок на окончателния доклад по договора за безвъзмезна финансова помощ, на базата на което прието, че не е възникнало вземане за връщане на помощта, поради което е отречена активната легитимация на молителя по чл.625 ТЗ. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като липсва произнасяне от въззивния съд относно състоянието на неплатежоспособност, предмет на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане на Апелативен съд - Бургас. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и. ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 17 от 09.03.2016г. по в.т.д. № 8/2016г. на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.