Ключови фрази
Квалифицирани състави на документни престъпления * лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност * свидетелство за съдимост * удостоверителен документ * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца * превес на смекчаващите вината обстоятелства * генерална и индивидуална превенция * неверни обстоятелства * бюлетин за съдимост

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

480

 

София, 08 декември  2009 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на девети ноември две хиляди и девета година и в състав:

 

                                                                Председател: Иван М.Недев

                                                                           Членове: Евелина Стоянова

                                                                                             Капка Костова

 

при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието

на прокурора Руско Карагогов ............. изслуша докладваното

от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 516/2009 год.

Производството е касационно по жалба от подсъдимия М. П. К. против въззивно решение № 296/09 от 30.VІІ.2009г. по внохд 432/2009г. на АС-София с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че той не е извършил престъпление. Алтернативно подсъдимият и защитата му поддържат деянието да се преквалифицира по чл.308 или по чл.311,ал.2 НК и се приложат правилата за давността. Поддържат оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание и друго алтернативно искане – да се приложи чл.55 НК и да не бъде налагано наказанието по чл.37,ал.1,т.6 НК.

Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:

С потвърдената от обжалваното въззивно решение присъда подсъдимият М. П. К. е признат за виновен и осъден за две престъпления: 1. по чл.311,ал.1 и чл.54 НК на 1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2 години за това, че на 20.ІХ.1999г. в Добрич в качеството на длъжностно лице – съдия в Районен съд гр. Д., в кръга на службата си съставил официален документ – бюлетин за съдимост на Т. П. , в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно: Тодор П. е амнистиран със ЗА от 11.І.1998г., чл.8,ал.2,б.„в”, ДВ бр.3/98г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства; 2. по чл.311,ал.1 и чл.54 НК на 1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2 години за това, че на 27.ІХ.1999г. в Добрич в качеството на длъжностно лице – съдия в Районен съд гр. Д., в кръга на службата си съставил официален документ – свидетелство за съдимост № 11540/27.ІХ.1999г. на името на Т. Л. П. , в което удостоверил неверни обстоятелства – „неосъждан”, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства; на основание чл.23 НК му е определено да изтърпи1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2(две) години.

Пред въззивната инстанция, постановила обжалваното по касационен ред решение, защитата е поддържала същите оплаквания по същите съображения. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл.339 НПК са посочени подробно основанията, поради които не са възприети.

Решението е взето по вътрешно убеждение в съответствие със закона и основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване.

Между впрочем, подсъдимият и защитата му не оспорват фактите, а изразяват несъгласие с правните изводи на съда. То обаче е неоснователно и във връзка с това са изложени подробни съображения, които са в съгласие със смисъла на закона и практиката по приложението му. Следва да се отбележи, че към момента на деянията дейността на бюрата за съдимост при районните съдилища не е изрично регламентирана, защото Наредба №1 от 9 юни 1986г. за организация и работата на бюрата за съдимост не действа поради отменено основание за издаването й –ЗУС, а следващата Наредба №1 за организация и работата на бюрата за съдимост е публикувана в ДВ, бр.10 от 4 февруари 2000г. С оглед на това въззивният съд правилно се позовава на чл.56 ЗСВ, действал по това време.

Към момента на деянията подс. К. е бил на длъжност заместник-председател на РС-Добрич, имал е устно разпореждане от председателя да го замества, разглеждал е и наказателни дела, приемал е и решавал въпросите по ежедневен доклад на бюрото за съдимост в.т.ч. издаване на исканите свидетелства или справки за съдимост., поради което и абсолютно неоснователно защитата му поддържа, че той не притежава качеството на субект на престъпленията, за които е обвинен.

Правилни са и изложените съображения, че и бюлетина за съдимост и издаденото въз основа на него свидетелство за съдимост са удостоверителни документи и могат да са предмет на престъпление по чл.311 НК. Между впрочем и наименованията на документите сочат, че те съдържат информация за фактически обстоятелства с правно значение.

Неоснователни са и доводите на защитата за преквалификация по чл.308 НК, защото деянието е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му. Не е налице и маловажност на случая по смисъла на чл.311,ал.2 НК – подсъдимият е внесъл невярно обстоятелства в бюлетина за съдимост, че има амнистия за лице, което е изтърпявало условно наказание лишаване от свобода в изпитателния срок, така че извършеното е с висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност и на второто деяние също е висока и не позволява квалификацията маловажност на случая.

Законът е приложен правилно.

Не е налице и третото касационно основание – наложените наказания за всяко от престъпленията не са явно несправедливи. Съответстват на завишената степен на обществена опасност на деянията, която определя като такава и тази на дееца. Съобразен е установения превес на смекчаващите обстоятелства. Приложено е и условното осъждане по чл.66 НК, като за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия и реализация на генералната превенция, изводът, че следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание в санкцията на нормата, е обоснован и законосъобразен.

По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т. НПК ВКС, І-во н.о.

 

Р Е Ш И:

 

 

Оставя в сила въззивно решение № 296/09 от 30.VІІ.2009г. по внохд 432/2009г.на АС-София.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:

 

Членове: