РЕШЕНИЕ № 380 София, 10. януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2034 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 380/06.11.2012 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 393/2012, с което е отменено решение № 106/20.07.2012 на Радневския районен съд по гр.д. № 209/2012, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правомощието на управителя на н. „Д. с. п.” при общината да прекрати трудовото правоотношение с работник в направлението и за задължението на работодателя да извърши подбор, когато съкращава единствената длъжност „майстор готвач” при запазване на несъществено отличаващите длъжности „готвач” и „работник кухня” предвид отчетническите задължения на майстор-готвача. По първия повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че и преди изменението на З. с ДВ, бр. 15/2010 кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности. До влизането в сила на новия чл. 18а З. от приетата организация в общината зависеше дали различните социални услуги да бъдат обособени в отделни направления със свой ръководител и дали направленията да бъдат обособени в такава степен, че техните ръководители да бъдат овластени самостоятелно да наемат работници или служители по трудово правоотношение съгласно § 1, т. 1 КТ. При действието на новия чл. 18а З. различните социални услуги са обособени в отделни направления със свой ръководител, като кметът на общината е техен работодател, а ръководителите на направленията са работодатели на персонала в съответната социална услуга съгласно § 1, т. 1 КТ. Макар работодателят по § 1, т. 1 КТ да не е юридическо лице, той е процесуално легитимиран като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества процесуалната легитимация на юридическото лице. То също е процесуално легитимирано да участва в делото като главна страна, тъй като ще е обвързано от съдебното решение независимо от неговото неучастие. При действието на чл. 18а З. управителят на н. „Д. с. п.” при общината е овластен да прекрати трудовото правоотношение с работник в направлението, което е работодател съгласно § 1, т. 1 КТ. Н. „Д. с. п.” е надлежен ответник по исковете за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ, но това не изключва процесуалната легитимация на общината, представлявана от кмета да участва в делото като главна страна било по инициатива на ищеца, било по своя инициатива. Постановеното решение по исковете срещу общината е допустимо и поражда сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие, а по исковете срещу н. „Д. с. п.” обвързва общината независимо дали тя е участвала като главна страна по делото, или не е участвала. По втория повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че трудовата функция на „майстор-готвача” се различава съществено от трудовата функция на „готвача” по отчетническите задължения на майстор-готвача. От работодателя зависи каква организация на труда да създаде в кухнята според обема и естеството на необходимата работа, той може да назначи само „готвач” или „готвачи”; „готвачи” и „работници кухня” или „майстор-готвачи”, „готвачи” и „работници кухня. Когато работодателят не е назначил „майстор-готвач”, характерните за тази трудова функция отчетнически задължения неизбежно се изпълняват от назначения „готвач” или „готвачи”. Работодателят може да съкрати част от съществуващите длъжности „майстор-готвач”. В този случай той е длъжен да извърши подбор между „майсторите-готвачи”, за да прецени, кой от тях да остане на работа според критериите на чл. 329 КТ. Когато работодателят реши да съкрати всички или единствения „майстор-готвач”, като запази съществуващата или съществуващите длъжности „готвач”, той може да извърши подбор между всички „майстор-готвачи” и всички „готвачи”, за да прецени според критериите на чл. 329 КТ, кои от тях да останат на работа като „готвач” или „готвачи”. В този случай работодателят няма задължение да извърши подбор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „майстор готвач” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено от управителя на направлението поради реално съкращение по решение на общинския съвет без да е необходимо извършването на подбор, тъй като се съкращава единствената длъжност „майстор готвач”, която се различава съществено от запазените „готвач”, „помощник готвач” и „работник кухня”. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „майстор готвач” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено от управителя на направлението поради реално съкращение по решение на общинския съвет. По същество правилно съдът е приел, че при съкращаването на единствената длъжност „майстор готвач” извършването на подбор е възможност, а не необходимост. Правилно съдът е приел, че трудовата функция на „майстор-готвача” се различава съществено от трудовата функция на оставащия на работа единствен „готвач”, който по необходимост ще поеме отчетническите задължения на „майстор-готвача”, но това не е се отразило на правилността на решението, тъй като в този случай работодателят няма задължение да извърши подбор. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касацията [община] и Н. „Д. с. п.” не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380/06.11.2012 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 393/2012. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.