Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е            № 188   София, 11 юни   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова............................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков...................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 145 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 424 ,ал.1 от НПК по искане[1] на осъдената Д. И. С. за възобновяване на производството по внохд №1843/2008 г. по описа на Окръжния съд в гр. В.. В искането /жалбата/ се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Изтъква с, че досъдебното производство е неправилно образувано, а в хода на целия процес не са събрани доказателства, установяващи извършване на престъпление. Според осъдената С. съдът неоснователно е отклонил доказателствените й искания и не е констатирал противоречия в събраните доказателствените материали. В заключение се отправя искане за възобновяване на производството по делото и “установяване на престъпления , извършени срещу тях /подсъдимите/ от държавни служители.” Прокурорът пледира за отхвърляне на искането.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. В. с присъда № 507/06.11.2008 г. по нохд № 5052/2006 г. признал подсъдимата Д. И. С. за виновна в това , че ·        на 27.09.2003 г.в местността “Карачанлъка”, землището на гр. Б., държала огнестрелно оръжие – пистолет “Макаров”, без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ,ал.1,пр. 2 и чл.54 от НК и наложил наказание четири месеца лишаване от свобода ·        на 27.09.2003 г. в м.”Карачанлъка”, противозаконно повредила чужда движима вещ - прасе на стойност 255 лева, собственост на С. М. М. , поради което и на основание чл.216, ал.1 и чл.54 от НК и наложил наказание пет месеца лишаване от свобода   На основание чл.23,ал.1 от НК съдът определил на подсъдимата по-тежкото от двете наказания – пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Окръжният съд в гр. В. с решение № 2* г. по внохд № 18 43/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на производството по делото е неоснователно по следните съображения: Въззивното производство е протекло при точно спазване на процесуалните правила и е гарантирало в пълен обем правото на подсъдимата на защита. Съдът е обсъдил всички направени от нея доказателствени претенции и ги е отхвърлил с мотивирано определение № 41 от 21.01.2009 г. Изложените в него доводи са съобразени с предмета на доказване по делото и с процесуалния ред за допускане, събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, уреден от НПК. Втората инстанция е отказала да удовлетвори молбите на подсъдимата за нови доказателствени средства, тъй като те не биха допринесли за изясняване на релевантните по делото факти и обстоятелства.[2] Това процесуално действие е обусловено от постигнатата още от районния съд достатъчност на доказателствения материал. Подсъдимата е атакувала съдебните състави с многобройни и повтарящи се искания, очевидно водена от своите разбирания за съдържанието на нормите на НПК и техните цели. Правилно обаче предходните инстанции са се противопоставили на тези опити за удължаване на процеса, съзирайки в тях злоупотреба с процесуални права. В отговор на доводите на осъдената трябва да се подчертае, че съдебното следствие е протекло при точно спазване на изискванията на чл.14, ал.1 от НПК за обективност, всестранност и пълнота на изследването. По категоричен начин е установено, че на 27.09.2003 г. Д. С. е стреляла с пистолета на съпруга си и е повредила едно от животните , собственост на свидетеля М. В тази насока са показанията на свидетелите В, както и данните от протоколите за изземване и доброволно предаване. Правилно съдът е акцентирал върху експертното изследване на предадения от св. М проектил, намерен в закланото прасе. Според вещото лице Н. той е изстрелян от пистолета “Макаров”, иззет от съпруга на подсъдимата след инцидента. Въззивният съд не е имал процесуално основание да игнорира тези данни единствено поради отричането им от подсъдимата. На стр. 60, в мотивите към решението си, той е отразил резултата от извършената проверка на тази част от присъдата, и е изразил съгласие с първостепенния съд, позовавайки се на данните от прокурорската преписка по жалбата на подсъдимите срещу експерта, към които трябва да се прибави и заключението на комплексната балистична и физикохимична експертиза. Твърденията на искателката за непреодолими противоречия в доказателствените материали са неверни. Напротив, всички събрани чрез писмените, гласни и веществени доказателствени средства факти са еднопосочни и подкрепящи обвинението и в двата му пункта – за незаконно държане на огнестрелно оръжие и за противозаконно повреждане на чужда движима вещ. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Д. И. С. за възобновяване на производството по внохд №1843/2008 г. по описа на Окръжния съд в гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.   [1] Искането се съдържа в пространна жалба, подписана от Д. С. и В. С. , която има за адресат не само Върховния касационен съд, но също така Военно апелативната прокуратура и Върховния административен съд . Веселин С. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и съгласно чл.420, ал.2 от НПК не може да прави искане за възобновяване ,поради което страна в настоящето производство е само осъдената Д. С. [2] За илюстрация заслужава да се посочи, че подсъдимата Д. С. искала от съда да й предяви закланото и изядено прасе, както и да установи по експертен път колко би живяло, ако е лекувано, настоявала за провеждане на следствен експеримент, в който “под наблюдението и надзора на обвинението, съдията и съдебните заседатели и подсъдимите” сравнителните образци – три броя куршуми, се варят един час “при 120 градуса със свинско, зеле и други продукти”, предоставени от собственика на простреляното прасе, претендирала за удостоверение, което да установи имало ли е в района други сходни случаи с животни, платени ли са данъци и такси от свидетеля М т.н.