Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№145/2019г.
гр. София, 10.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 545 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение от 09.06.2016г. по гр.д.№ 14320/2015г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № I-42-8 от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 61430/2011г. на Софийски районен съд, 42 състав, за отхвърляне на предявения от Е. В. Д. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Л. Й. Д., Ю. Е. Д. и Д. Е. Д./, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. срещу Н. К. Т. и Д. В. А. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР/отм./, сега чл.54, ал.2 ЗКИР, за поправка на допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], район К., изразяваща се в погрешно заснемане на * кв.м. в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ищците.
В касационната жалба на Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д. /наследници на първоначалния ищец Е. В. Д./, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. се поддържа, че са допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и мотивиране на съдебния акт, както и нарушения на материалния закон.
С решение № 188 от 30.11.2017г. по гр.д. № 5471/2016г. на І г.о. на Върховния касационен съд въззивното решение е било отменено и вместо това искът е уважен.
С решение № 197 от 19.12.2018г. по гр.д. № 2927/2018г. на І г.о. на Върховния касационен съд горепосоченото касационно решение е отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Върховния касационен съд от фазата по допускане на касационно обжалване. Отмяната е извършена по молба на В. Р. Т. и Г. Р. Т., които са наследници на ответницата Н. Т., починала на 20.08.2016г., но не са били конституирани като страни в процеса.
Настоящето дело е образувано след отмяната. С определение от 16.04.2019г. са конституирани неучаствалите наследници на Н. К. Т., а именно В. Р. Т. и Г. Р. Т. като им е дадена възможност да подадат писмен отговор в едномесечен срок. На 15.05.2019 г. е постъпил писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. Димитров. Изразеното в него становище е за неоснователност на жалбата. Същото се поддържа и в съдебното заседание.
Ответницата по жалбата Д. В. А. в писмения си отговор оспорва жалбата. При новото разглеждане на делото не взема становище.
С определение №284 от 06.06.2019г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, отговори на наведените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и за необоснованост на неговите фактически и правни изводи.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявеният иск е установяване допусната грешка в кадастралната карта /чл.54, ал.2 ЗКИР/ при нанасяне на два съседни имота - имот с идентификатор ***, собственост на ответниците и имот с идентификатор ***, собственост на ищците.
Събраните писмени доказателства и техническата експертиза установяват, че общият наследодател на ищците Д. Д. К. е притежавал дворно място с къща в [населено място], което по кадастралния план от 1930г. е заснето с пл. № *, а по регулационния план от същата година е отреден парцел *-* в кв.* с площ * кв.м. Наследодателят на ответниците К. Д. е притежавал съседния от запад имот, заснет с пл. № *, с площ * кв.м., за който е отреден парцел *-* с площ * кв.м., като се е предвиждало придаване на * кв.м. от този парцел към парцела на ищците. По следващия кадастрален план от *г. бившите имоти пл.№ * и * получават планоснимачни номера съответно * и *. За бившия имот пл.№ * е отреден УПИ-**, а бившият имот пл. № * променя границата си и навлиза в стария имот пл. № * в източна посока по буквите Г-Д на скицата на вещото лице на л. 118. За новия имот пл. № * са отредени УПИ *-* и УПИ *-*,*. Въз основа на това вещото лице заключава, че имотните граници в сравнение с плана от 1930г. не са потвърдени. По разписния лист към плана собственик на имот пл. № * е В. Д. /син на Д. К./, а на имот пл. № * - К. П.. Наред с това вещото лице сочи, че съгласно ЗРКП от 1989г. регулационните граници между двата парцела се потвърждават. За имот пл. № * и част от имот пл. № * е отреден УПИ *-*,* с площ * кв.м., като новата имотна граница е станала елемент на кадастралното съдържание. В устните си обяснения вещото лице сочи, че според КРЗП от 1989г. бившият имот пл. № * променя формата и площта си; получава нов № * и увеличава площта си на изток с 435 кв.м. В одобрената през 2010г. кадастрална карта се потвърждават границите между имоти пл. №№ * и * по плана от 1989г., като на имот с пл. № * съответства ПИ с идентификатор *** с площ * кв.м., а на имот с пл. № * съответства ПИ с идентификатор *** с площ * кв.м.
Според приложения нотариален акт от *г. Е. В. Д. и В. В. Д. /наследници на Д. К. и преки наследодатели на ищците/ се легитимират като собственици по наследство и давност на парцел *-*,* от кв. * по плана на [населено място] с площ * кв.м.
С констативен нотариален акт от *г. първоначалната ответница Н. Т. е призната за собственик по давност и наследство на дворно място от * кв.м., съставляващо имот пл. № *, включено като основа на парцел *-*. През 1988г. тя е дарила този имот на дъщеря си Д. А.; имотът е описан като дворно място от * кв.м., съставляващо парцел *-* в кв. * с неуредени регулационни сметки за придаваеми се * кв.м. През 1992г. Н. Т. се е снабдила с констативен нотариален акт за част от имот пл. № * в кв. * с площ * кв.м, за която част, заедно с имот пл.№ *, е отреден в съсобственост парцел *-*,*, целия от * кв.м. През следващата година тя е дарила тази част на дъщеря си. Именно тази площ е спорната по делото.
Изслушани са гласни доказателства за установяване променяна ли е границата между имотите и за осъществяваната фактическа власт върху спорните 435 кв.м.
За да отхвърли предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР въззивният съд се е позовал на заключението на приетата експертиза и е счел, че с кадастралния план от 1989г. границата между имотите е отразена в несъответствие с предшестващия план от 1930г., като площта на бившия имот пл.№ *, сега пл.№ *, е увеличена и е променена източната граница с * кв.м. А до одобряване на кадастралния план от 1989г. тази част от имот пл. № * е принадлежала на ответниците. Следователно ищците не са доказали да са собственици на спорната част от * кв.м.
По основанието за касационно обжалване.
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Затова в практиката на Върховния касационен съд се приема, че въззивният съд, в рамките на наведените в жалбата оплаквания, дължи даване на собствено разрешение на спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на свои фактически констатации и правни изводи. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и при тяхната преценка в съвкупност, взаимна връзка и зависимост. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, както и практиката по решение № 227 от 12.11.2013 г. по гр.д.№ 3340/2013г. на ІІ г.о. и много други.
По касационната жалба.
Изложените от Софийски градски съд мотиви не са съобразени с горепосочената практика. Те съдържат само изброяване на събраните доказателства, но не и тяхното обсъждане в съвкупност, нито излагане на съображения за произтичащите от тях правни изводи. Няма отговор на наведените във въззивната жалба конкретни доводи за процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на доказателствата и за необоснованост на фактическите и правни изводи на този съд. Решаващият извод, че „видно от данните по делото към момента на одобряване на кадастралния план от 1989г. спорната част от имот пл. № * е принадлежала на ответниците” не е обоснован по никакъв начин. С оглед на това решението е постановено в разрез със задълженията на съда за мотивиране на съдебния акт, произтичащи от закона и от горепосочената практика, което обуславя неправилност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Решението не съдържа обсъждане на доказателствата и отговор на релевантните за спора въпроси: какви са били границите на имотите на наследодателите на ищците и на ответниците към момента на първия регулационен план от 1930г.; налице ли е промяна на имотната и регулационната граница на имотите по следващия план от 1989г.; има ли придаване на площи между двата имота по този план и на какво основание е извършено изместване на имот пл. № * в източна посока и увеличаване на площта му за сметка на имот пл. № *; приложена ли е тази регулация, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни; отпаднало ли е отчуждителното действие на този план съгласно §8 ПР ЗУТ; съответства ли границата между имотите по одобрената кадастрална карта с границата по последния приложен регулационен план. Доколкото необходимите за разрешаване на спора доказателства са събрани, то решаването му по същество следва да се извърши от настоящата инстанция.
След преценка на установените от експертизата и от придружаващите я скици обстоятелства, касаещи регулационното положение на имотите, настоящият състав намира следното: По първия регулационен план от *г. спорната площ представлява част от имота на ищците - имот пл.№ *, за който е отреден парцел *-* с площ * кв.м. Кадастралният план от *г., който е основа за регулационния план от същата година, заснема различни имотни граници - имотът на ищците с пл.№ * е с намалена площ, а имотът на ответниците с пл. № * е с увеличена площ, като кадастралната граница помежду им е изместена на изток със спорните * кв.м. - по линията между буквите Г-Д на скицата на л. 118. Регулационният план от *г. не предвижда придаване на тази площ, а отрежда един самостоятелен парцел *І за имот пл. №* /собственост на ответниците/, който парцел съответства по граници на стария парцел *-*, и създава един съсобствен парцел * за имот пл.№ * /имотът на ищците/ и за имот пл. № * /на ответниците/, като спорната площ представлява участието на имот пл. № * в съсобствения парцел. Иначе границата между двата парцела почти съвпада с границата между имотите по предходния кадастрален и регулационен план. Одобрената през 2010г. кадастрална карта заснема границата между имотите, така както е отразена по кадастралния план от 1989г., а не по регулационната граница на двата парцела.
При тези констатации определящо за изхода на спора е установяването дали е имало основание за извършеното по кадастралния план от 1989г. изместване на границата между имотите на изток в сравнение с предходния план от 1930г. Това означава доказване, че праводателите на ответниците - Н. Т., респ. нейният наследодател К. Н. Д., починал 1970 г., са владели спорната реална част от бившия парцел *.-*, в кв.* по регулационния план от *г., собственост на наследодателя на ищците, за период повече от 10 години преди приемането на З. през 1973г., за да може да се приложи разпоредбата на чл.181, ал.1 З. /отм./, предвиждаща, че се зачита изтеклата към момента на влизане в сила на З. придобивна давност за реално определени части от парцели, ако тези части отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел или се присъединяват към съседен парцел. Доказване на такова владение не е проведено по делото. Според показанията на свидетелите М. С. и С. С., съседи на имота, между имотите на наследодателя на ищците В. и на ответниците К. /които са били братовчеди/ не е имало ограда и те не са имали спорове; телена ограда била направена през 1980г. от сина на дядо В. - В., който обработвал мястото зад старата къща - отглеждал картофи. Свидетелят Е. И. твърди, че ограда е поставена през 1975г. на около 2-3 метра от кирпичената къща. Ищцата Ю. Д., разпитана като свидетел преди да бъде конституирана като страна по делото, обяснява, че преди повече от 40 години в дъното на имота, на около 20 м. от старата къща, имало кирпичена ограда с портичка за преминаване от единия имот в другия; зад къщата до тази ограда имало свободно място, с овощни дръвчета; там чичо й отглеждал картофи, а в известен период и животни. Преди 2000г. на мястото на кирпичената ограда чичо й сложил телена мрежа; след това ответницата опитала да мести оградата, на което наследодателите на ищците се противопоставили; около 5-6 години преди завеждане на делото оградата е изместена от Д. и е поставена точно зад старата къща на ищците; налице е и втора телена ограда, на 10-15 м. от първата; като пространството между двете огради се ползва от Д. за кокошарник /наличието на тези огради и ползването за кокошарник е установено и от вещото лице/.
При тези доказателства не може да се приеме, че към одобряване на кадастралния и регулационния план от 1989г. праводателите на ответниците са упражнявали владение и са били придобили по давност спорната част от имота на ищците. Напротив, ясно е, че съществувалата към този момент имотна граница съвпада с границата по регулацията от 1930г. Затова, не е обосновано отразеното в кадастралния план от 1989г. изместване на имотната граница на изток и увеличаването на площта на имот пл. №* за сметка на имот пл. № *; съответно създаването на съсобствения по регулация парцел *-*,* за двата имота. Регулационният план от 1989г., по силата на който за имота на ответниците е отреден един самостоятелен парцел и втори в съсобственост с имота на ищците, е одобрен при допусната грешка в кадастралната основа и съответно при нарушение на чл.33 З./отм./. При одобряването на кадастралната карта през 2010г. за основа са използвани същите неверени имотни граници и по този начин грешката е повторена. Не е отчетено, че по отношение на създадения съсобствен по регулация парцел *-*,* отчуждителното действие на регулацията е отпаднало след изтичане сроковете по §6, ал.2 и §8, ал.1 ПР ЗУТ и границите на имотите са установените по предходния приложен регулационен план.
От горното следва, че издаденият в полза на Н. К. Т. нотариален акт № * от 03.09.1992г. за собственост по давност и наследство на спорната част - * кв. от имот пл.№ *, включен в парцел *-*,* по регулационния план от *г. е с опровергано легитимиращо действие. Първо, той касае реална част от парцел, а придобиване по давност на такава реална част разпоредбата на чл. 59 З./отм./ забранява. Второ, не е доказано упражняване на владение от страна на ответниците върху тази част, както в периода на действие на З. и на горепосочената забрана, така и след отмяната му през 2001г. до завеждане на делото през 2011г. когато е в сила разпоредбата на чл. 200 ЗУТ. Гласните доказателства установяват, че понастоящем ответниците държат процесната част, но фактическата власт датира 5-6 години преди завеждане на делото.
Ето защо, предявеният иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване допусната грешка в кадастралната карта е основателен. Следва да се отмени обжалваният акт и да се постанови нов, с който да се признае за установено, че спорната площ от * кв.м. принадлежи към имота на ищците ПИ с идентификатор *** и неправилно е заснета към имота на ответниците с идентификатор ***.
При този изход ищците имат право на сторените разноски за водене на делото. Съгласно приложения списък сторените разноски за всички инстанции до момента възлизат на 4 380 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 09.06.2016 г. по гр.д.№ 14320/2015г. на Софийски градски съд, III-„в“ въззивен състав и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ по отношение на В. Р. Т. ЕГН [ЕГН] и Г. Р. Т. ЕГН [ЕГН] /наследници на починалата в хода на делото Н. К. Т./, двамата от [населено място], [улица] по отношение на Д. В. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], че Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д. /наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец Е. В. Д./, трите с адрес: [населено място], [улица]-*, вх.*, ет.*, ап.*, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К., последните три с адрес: [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] са собственици на следния имот: реална част с площ от * кв.м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], район К., означена с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А на представляващата неразделна част от настоящото решение скица на вещото лице на лист 119 от гр.д.№ 61430/2011г. на Софийски районен съд, 42 състав, която част неправилно е заснета в кадастралната карта в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ищците.
ОСЪЖДА В. Р. Т., Г. Р. Т. и Д. В. А. да заплатят на Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д., И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. на основание чл.78 ГПК сумата 4 380 лв. /четири хиляди триста и осемдесет лева/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: