2 Р Е Ш Е Н И Е № 29 София, 02.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди петнадесета година, в състав: Председател: ТЕОДОРА НИНОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5055 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба на Д. К. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №7432 от 14.11.2012г. по гр.д.№13155/2012г. на Софийски градски съд. Молителят се позовава на множество писмени доказателства, които според него доказват тезата му, че ответницата не е собственик на спорния имот. Позовава се и на решение от 13.07.2006г. по гр.д.№1792/2006г. на Софийски районен съд, което според него противоречи на атакуваното решение на Софийски градски съд. Ответникът в производството Е. А. В. оспорва молбата. Счита я за неоснователна. Претендира разноски. С определение №364 от 26.11.14г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С атакуваното в настоящото производство решение №7432 от 14.11.2012г. по гр.д.№13155/2012г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 05.07.2012г. по гр.д.№6860/2011г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от молителя Д. К. П. срещу Е. А. В. иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №64/11.11.1998г., т.І, рег.421, нот.д.№74/1998г. на нотариус Е. Е., с който наследодателката на молителя - П. М. Г. е прехвърлила на ответницата собствеността върху дворно място с площ от 550 кв.м., находящо се в [населено място],[жк]съставляващо имот пл.№459 от кв.29, е нищожен поради липса на съгласие на продавачката. В. съд е споделил извода на първата инстанция, че подписът в нотариалния акт принадлежи на П. Г.; че нотариусът е удостоверил личното и явяване и полагането на подписи от нея върху екземплярите на нотариалния акт, както и изразеното от нея съгласие за продажба на имота. По оплакванията във въззивната жалба е прието, че следва да бъдат кредитирани приетите по делото две графически експертизи /единична и тройна/, които категорично установяват, че подписите са положени от П. Г.. Вещите лица са изследвали подписите върху оригиналните екземпляри на нотариалните актове, които се съхраняват в нотариалното дело и в Службата по вписванията. С молбата за отмяна са представени следните писмени доказателства: Протокол от 26.03.1951г. по ч.гр.д.№231/1946г., от който се установява, че П. К. и Л. Л. са изтеглили дял първи от допуснатите до делба имоти; заключение на вещото лице по същото дело, от което се установяват имотите, включени в дял І, сред които е градина от 0,2 дка при съседи река, С. А., З. Т. и бр.М.; декларация за идентичност на имената на П. М. Г. и П. М., по мъж К.; удостоверение за наследници на М. Г. В.; акт за смърт на Д. М.; удостоверение за идентичност на имената на Д. М. и Д. К.; удостоверение №94-К-25/19.02.1988г. на РНС Б. за притежавано от К. П. Г. и П. М. П. място извън регулация в землището на В., по наследство от майката Д. К.; разписен списък на имоти в [населено място], кв.В., с посочено име на П. К. П.; решение от 27.04.00г. по гр.д.№7868/1998г. на СРС и решение от 13.07.2006г. по гр.д.№1792/2006г., с които е признато за установено на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Л. П. Г. и на П. М. Г. да си възстановят градината от 0,200 дка, описана в делбения протокол; решение №2082/16.02.2001г. на ПК Б., с което на наследниците на Л. П. Г. е възстановена собствеността на ½ ид.част от същата градина от 0,200дка в землището на Б., кв.В. и решение №5554-РГ от 05.01.2009г. на ПК Б., с което другата ½ ид.част от същия имот е възстановена на наследниците на П. М. Г.; удостоверение №94-00-213 от 23.02.07г. на Г. София за идентичност на имоти с приложени към него четири броя комбинирани скици, незаверена скица на СО – район Б. и копие от кадастрален план. Изброените документи не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не са от значение за правилното разрешаване на спора по гр.д.№13155/2012г. на Софийски градски съд, затова не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение по този спор. Документите установяват възстановяването на собствеността на наследниците на П. К. и Л. Л. върху градина от 0,2 дка, находяща се в [населено място], кв. В., при стари съседи: река, С. А., Заре Т. и бр.М.. Предметът на гр.д.№13155/2012г. на Софийски градски съд, по което е постановено атакуваното в настоящото производство решение, е спор за действителността на продажбата на празно дворно място от 550 кв.м., находящо се в Б., кв.В., имот пл.№459 от кв.29, извършена от П. М. Г. /П. К./ в полза на внучката и Е. А. В.. Дори да се приеме, че продаденият имот пл.№459 е идентичен с възстановената градина от 0,200 дка, това обстоятелство е без значение за изхода на спора по чл.26, ал.2 ЗЗД. Съдът, при разрешаване на този спор, не се занимава с въпроса чия е собствеността на продадения имот и дали продавачката е била негов изключителен собственик, а само с въпроса дали подписът в нотариалния акт принадлежи на продавачката. Ето защо представените документи нямат значение за изхода на спора, още повече като се има предвид, че продавачката се е легитимирала пред нотариуса като изключителен собственик въз основа на издаден в нейна полза нотариален акт по обстоятелствена проверка. Доказателствата не са и нови, тъй като в по-голямата си част са били представени при висящността на делото, а в другата част са били известни на молителя. Протоколът от 26.03.1951г. и заключението на вещото лице към него се намират на стр.154 и 155 от първоинстанционното производство; декларацията за идентичност на имената на П. М. Г. – на стр.164; удостоверение за наследници на М. Г. В. с идентично съдържание има на стр.163; разписен списък на имоти в [населено място], кв.В. – на стр. 243; решение от 27.04.00г. по гр.д.№7868/1998г. на СРС - на стр.165; решение от 13.07.2006г. по гр.д.№1792/2006г. – на стр.172; решение №2082/16.02.2001г. на ПК Б. – на стр.168, удостоверение №94-00-213 от 23.02.07г. на Г. София и две комбинирани скици към него – на стр.141. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Решението по гр.д.№13155/2012г. на Софийски градски съд не влиза в противоречие с решението от 13.07.2006г. по гр.д.№1792/2006г. на Софийски районен съд. Предметът на двете дела е различен, между тях няма връзка на преюдициалност, нито пък едни и същи преюдициални въпроси, които да са разрешени по различен начин. С решението на районния съд е признато по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собственост на наследниците на П. М. Г. върху ½ ид.част от имот в кв.В., а с решението на Софийски градски съд е прието, че продажбата на този имот от П. Г. в полза на внучката и Е. В. не е недействителна, тъй като продавачката е подписала нотариалния акт и е с това е изразила пред нотариуса съгласие за продажбата. Както бе посочено по-горе, по второто дело съдът не се занимава с въпроса дали продавачката е била изключителен собственик на продавания имот или собственик само на ½ ид.част от него, тъй като този въпрос не е в предмета на делото. Не следва да се обсъждат представените в хода на производството писмени доказателства – решение по адм.д.№4362/13г. на АС София – град и нотариален акт от 16.05.2000г., тъй като те не са включени в молбата за отмяна, по която е образувано делото. Не следва да се обсъждат и оплакванията на молителя срещу правилността на атакуваното съдебно решение, тъй като те не са предмет на настоящото производство, по което се преценява само дали са налице условията на чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК или не. И на последно място – въпросът дали П. М. Г. е подписвала пълномощно за адвокат К. да я представлява в нотариалното производство за продажба на процесния имот не е стоял за разглеждане по делото, по което е постановено атакуваното решение, тъй като там твърденията са били други – че нотариалният акт не е подписан от П. Г.. Тъй като молбата за отмяна е неоснователна, тя следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на ответницата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство – 620 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.01.2015г., представен в съдебното заседание. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №7432 от 14.11.2012г. по гр.д.№13155/2012г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Д. К. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Е. А. В. от [населено място], [улица] сумата от 620лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: