Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр.София, 11 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 969/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Й. Х. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 24/2013 год. на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 30/25.02.2013 год. на наказателна колегия на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и е необосновано, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Поддържа, че няма допуснати нарушения и осъждането е законосъобразно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Русенският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 24/2013 год. потвърдил присъда № 275/20.11.2012 год. по нохд № 2571/2012 год. на Русенския районен съд, първи наказателен състав, с която признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 8/9.06.2012 год. в гр.Р. при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол – св.Л.И., като я принудил към това със сила и заплашване. На основание чл.152, ал.3, т.5 вр.ал.1, т.2 вр.чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода и за изтърпяването на това наказание определил първоначален строг режим и затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл.59, ал.1 НК за предварителното задържане и се произнесъл по въпроса за дължимите разноски. Русенският районен съд е разгледал делото по реда на глава 27 НПК”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. В съдебното заседание на 20.11.2012 год. подсъдимият в присъствието на защитник и след спазване на изискванията по чл.372 НПК е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на задълбочения анализ и оценка на целия събран на досъдебното производство доказателствен материал съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя, че фактическите положения съответстват на отразените в обвинителния акт и че са установени обективните и субективните признаци на престъплението. Признал е подсъдимия за виновен и при стриктно спазване на изискванията по чл.373, ал.12 вр.чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК му е определил наказание лишаване от свобода, което е намалил с една трета. Въззивната жалба с доводи за явна несправедливост и допълнително развитите за процесуални нарушения и нарушение на закона е основанието за образуване на въззивно нохд № 24/2013 год. Съдът е извършил проверка на процесуалната дейност по събиране и оценка на доказателствения материал и е направил извод, че са спазени правилата по НПК, а с оглед обема и съдържанието е достатъчен, за да бъдат изведени фактическите и правни изводи, които са мотивирали първоинстанционния съд да постанови осъдителна присъда. Обосновал е решението си, че оценката на писмените и гласните доказателствени средства съответства на действителния им смисъл и е извършена според изискванията по чл.108, ал.3, чл.305, ал.3 и чл.14 НПК. Отговорил е на всички възражения за допуснати нарушения като е изложил подробни съображения за решението си да ги приеме като неоснователни. В решението си, което съответства по своето съдържание на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, е изложил подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, включително и с позоваването си на ТР № 1/06.04.2009 год. на ВКС за случаите, когато делото се решава по искане на подсъдимия по реда на глава 27 НПК, какъвто е настоящият. Верни са изводите, че наказанието е определено при липса на нарушения на правилата за индивидуализация. Законосъобразно с оглед действителната тежест и значение на относимите обстоятелства, правилно оценени като смекчаващи и отегчаващи, е приложен чл.54 НК, а размерът от 6 години е определен при спазване на чл.58А, ал.1 НК и в съответствие с извършеното и целите по чл.36 НК. Неоснователно в искането на осъдения се поддържа, че фактическите обстоятелства са решени при отказ да се допуснат доказателства, с което е нарушено процесуалното му право по чл.55 НПК да прави искания и да представя доказателства. Досъдебното производство е проведено при активното му процесуално участие с предоставена възможност да бъде защитаван от адвокат и да упражни процесуалните си права в пълнота. Събраните доказателства са възможните и достатъчно, въз основа на които са изведени фактическите обстоятелства, които в съдебното производство пред първоинстанционния съд не е оспорил и е признал. Очевидно е, че след като е изразил недоволството си от размера на наложеното наказание е направил възражения, които поддържа и в настоящото производство. Въззивният съд, обаче, е обосновал изводите си за неоснователността им след оценката на доказателствения материал, съответстваща на действителния смисъл, а не само въз основа на направеното признание и данните за предходните осъждания. Задължението за събиране на доказателства съгласно чл.107 вр.чл.13 НПК е предвидено както за съда, така и за органите на досъдебното производство, което следва да бъде извършено служебно или по искане на заинтересованите лица. Няма основание да се приеме, че е допуснато нарушение, изразяващо се в отказ да се уважи искане на подсъдимия за събиране на посочени от него доказателства за относими обстоятелства, нито за пропуск в процесуалната дейност на разследващия орган в посочения смисъл. Допускането на доказателства е по преценка на компетентния орган, че ще се установят относими към предмета на доказване обстоятелства, а не защото някоя от страните е направила искане. Поначало няма данни по делото да не е уважено искане на осъдения, с което да е нарушено процесуалното му право. Поддържат се доводи за решаване на делото при непълнота на доказателствата. Това нарушение е очертано с липсата на разпит на лице,чието име е посочено в искането без индивидуализирането му с повече от собственото име и без да са формулирани конкретните обстоятелства, които ще установи, както и на повторни съдебномедицински експертизи, възможността за допускането на които е само при наличието на условията по чл.153 НПК. Оспорва се и обосноваността на решението с твърденията, че фактическите положения, приети за установени от инстанциите по същество, не съответстват на събраните и проверени доказателства по делото. В производството за възобновяване съгласно чл.426 НПК се прилагат правилата за касационното производство. Законодателят в чл.348, ал.1 НПК е посочил изчерпателно касационните основания, между които не са непълнотата на доказателствата и необосноваността, поради което поддържаните доводи не подлежат на касационна проверка и не следва да бъдат разглеждани. Предвид изложеното за липса на основания по смисъла на чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 НПК за отмяна или изменение на въззивното решение искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Х. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 24/2013 год. на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 30/25.02.2013 год. на наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/