Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  172   София, 03 май   2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 77 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 424 , ал.1 от НПК по искане на осъдения Н. И. Н. за възобновяване на производството по внохд № 763/2008 г. по описа на Окръжния съд в гр. С.. В искането бланкетно се сочи , че атакуваният въззивен акт нарушава закона, постановен е при неспазване на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият поддържа искането за възобновяване, като твърди , че обективната истина по делото не е установена. Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. К. с присъда № 149 “е” от 15.10.2008 г. по нохд № 718/2007 г. признал подсъдимия Н. И. Н. за виновен в това , че ·        на 15.08.2006 г. в землището на с. К.,община Казанлък, произвел боеприпаси - 6 186 броя ловни патрони калибър 12 и 3 324 броя ловни патрони калибър 16 , без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, поради което и на основание чл.337, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. ·        На 16.08.2006 г. в землището на с. К., община К., държал взрив – 825 гр. л. барут и боеприпаси - 6 186 броя ловни патрони калибър 12 и 3 324 броя ловни патрони калибър 16, без да има разрешение за това , поради което и на основание чл. 339, ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил общо наказание на подсъдимия в размер на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Веществените доказателства били отнети в полза на държавата. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените деловодни разноски. Окръжният съд в гр. С. с решение № 87 от 22.06. 2009 г. по внохд № 763/ 2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Съдържанието на искането затруднява формулирането на конкретни отговори поради бланкетния характер на оплакванията и отсъствието на доводи в тяхна подкрепа. От пледоарията на осъдения , обсъдена в този лаконичен контекст, все пак може да се извлече твърдение за отклонение на процесуалните действия на съда от изискването за установяване на обективната истина. Разгледана на тази плоскост позицията на осъдения не намира подкрепа в данните от досието на делото. Основното възражение на осъдения срещу споделената от двете предходни инстанции фактическа обстановка, описана от обвинението , се свежда до легалния произход на намерените на 15.08.2006 г . боеприпаси . Въззивният съд много внимателно изследвал вероятността на тази хипотеза. Той провел самостоятелно съдебно следствие. В неговите рамки събрал допълнителна информация чрез експертните заключения на повторните съдебно-счетоводна и тройна технико-балистична експертизи и чрез писмени доказателства, ангажирани от защитника на подсъдимия . Целият доказателствен материал, установен от въззивния съдебен състав, както и този от предходната инстанция, е проверен за допустимост, относимост и достоверност по правилата на НПК. По този начин са отхвърлени оплакванията за опорочаване на огледите, претърсването и изземването, проведени в досъдебната фаза . Окръжният съд основателно не е уважил искането на защитата за изключване на събраните с тези доказателствени способи данни, тъй като пропуските, свързани с разясняване от разследващия орган на правата на поемните лица не формират извод за ограничаване на процесуалните възможности на подсъдимия за защита и не рефлектират върху обективността на разследването. Съвкупният анализ на доказателствената съвкупност обусловил логичния извод на съдебния състав за нерегламентирано производство и държане на боеприпаси / и взрив / от страна на подсъдимия Н. Съдът констатирал , че липсва идентичност на намерените боеприпаси с тези , които подсъдимият закупил от “Бендида -99” ООД – София, като привел в защита на това заключение многобройни, взаимно допълващи се доказателства. На първо място това са показанията на свидетелите Ш, Х. , К. и А. , които установяват незаконното производство в обект “Спортно стрелбище”. Категоричното твърдение на свидетеля К, че лично е правил ловни патрони непосредствено преди разкриването на инкриминираната дейност, логично се подкрепят от установените при проведените огледи включени към захранващата енергийна мрежа машини и разхвърляните около тях материали за производство, както и от данните за повишена консумация на електрически ток в обекта. Въззивният съд много прецизно се отнесъл и към заключенията на допълнителните експертизи – балистична и счетоводна. Той обсъдил интерпретацията на счетоводните данни от вещото лице и изложил убедителни аргументи защо не намира в тях подкрепа за версията на подсъдимия. Данните от повторната балистична експертиза не влизат в конфликт с тези на първоначалната експертиза и обосновават решаващото заключение , че боеприпасите не са произведени от “Бендида-99” ООД – гр. С.. Безспорен е и фактът, че дружеството , управлявано от подсъдимия , не е притежавало към момента на проверката разрешение за производство и държане на ловни патрони и боеприпаси. Въззивният съд е стигнал по нужните за наказателното производство параметри на обективната истина по процесуално екзактен начин, поради което не е допуснал нарушение на принципното правило на чл. 13 от НПК,на което се позовава искателят . Правилно установените обстоятелства по делото законосъобразно са субсумирани под текстовете на чл. 337 , ал.1 и чл. 339 , ал.1 от НК. Не се установява наличие на касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК , което би могло да се интерпретира като предпоставка за възобновяване съгласно чл. 422, ал.1 , т.5 от НПК. Наложените на подсъдимия Н наказания / и общата санкция, определена по реда на чл. 23, ал.1 от НК/ не са явно несправедливи. По вид, размер и начин на изтърпяване те кореспондират с обществената опасност на деянията и дееца. В пълен обем са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а те са оценени в съпоставка с отегчаващите, обективирани в голямото количество на намерените боеприпаси и отражението му върху степента на засягане на обществените отношения, увредени с общоопасни средства. Санкцията отразява превеса на смекчаващите обстоятелства в разумна пропорция с отегчаващите. Отлагането на изтърпяването й за срок от четири години дава шанс на подсъдимия да коригира поведението си съобразно установения в страната правопорядък без да търпи негативите на пенитенциарно заведение. С тези съображения настоящият съдебен състав отхвърля искането за възобновяване на производството по съображения за явна несправедливост на наказанието. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на осъдения Н. И. Н. за възобновяване на производството по внохд № 763/2008 г. по описа на Окръжния съд в гр. С.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.