Р Е Ш Е Н И Е                                             № 378 София, 21 октомври 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 387 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 5120/08 г. Районният съд-гр. Варна оправдал подсъдимия А. В. М. по обвинението по чл.172Б, ал.1 НК. По протест на прокурора по внохд І 598/09 г. Окръжният съд-гр. Варна постановил нова присъда № 66 от 21.05.2009 г., с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл.172Б, ал.1 и чл.55 НК го осъдил на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, а на основание чл.172Б, ал.3 НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението, като постановил, след влизане в сила на присъдата, унищожаването му. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подс. М. , с която се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и се иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК се възразява, че съдът по същество не е изпълнил изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Възраженията на защитата на подсъдимия, депозирани от защитата му при съдебното разглеждане на делото, са получили отговор, който е видим при внимателен прочит на мотивите на новата присъда (л.л.25 и 26). Изложените на същото място съображения по същество са дали отговор на претенцията за обективна несъставомерност на инкриминираното деяние. Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК са неоснователни. И пред третата инстанция се настоява за несъставомерност от обективна страна. В тази връзка се поддържа, че престъпният състав по чл.172Б, ал.1 НК предвижда наказателна отговорност за ползване без правно основание на имитация само на географско означение, но не и на имитация на изключителното право на марка, както е в случая. ВКС изцяло споделя правните изводи на ВОС, като не намира за необходимо, нито пък е наложително преповтарянето им тук. Ползването на имитация (сходство) на марка, на плоскостта на чл.172Б, ал.1 НК, е инкриминирано посредством съдържанието на понятието за изключителното право на марка, дефинирано в чл.13 ЗМГО, приложим поради липсата на легална дефиниция в НК. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 66 от 21.05.2009 г., постановена по внохд № 598/09 г. на Окръжният съд-гр. Варна. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: