Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184
София, 18.03.2022 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4191 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. И. И., чрез адвокат Р. С., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1028/86.06.2021г. по в.г.д.№631/2021г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна „Е. С.“ АД, населено място с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Н. Б.. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като първия въпрос не е обусловил правните изводи на решаващия съд, същият е неясен и вътрешно противоречив. По отношение на втория въпрос твърди, че не е налице противоречие между закона и ПИКЕЕ, а в изложението не е посочена съдебна практика, в която да е прието различно разрешение от постановеното решение. Излага още, че поставените трети и четвърти въпроси са обусловили правните изводи на въззивния съд, но същият е обсъдил експертизата по делото както от фактическа, така и от правна страна. Жалбоподателката е оспорила експертизата, но с бланкетно и необосновано. По отношение на основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК сочи, че в изложението не са наведени допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, искането не е мотивирано чрез посочване на съдебна практика, която е неправилна или не е актуална, съответно не са посочени разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви. По същество излага становище за неоснователност и необоснованост на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното решение Варненски окръжен съд е отменил решението на първостепенния Районен съд Варна и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено в отношенията между страните по делото, че А. И. Д. дължи на „Е. – С.“ АД, населено място сумата от 7 712,15лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметката на абоната, за обект на потребление в населено място, улица, ап., с клиентски № и абонатен №, за която сума е издадена фактура № г. за периода от 11.02.2016г. до 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 184,23лв. – обезщетение за забава дължимо за периода от 28.02.2020г. до 19.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3989/03.08.2020г. по ч.г.д.№7702/2020г. ва Районен съд – Варна, 53-ти състав.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Ищецът е потребител на електроенергия. С ответника са в договорни отношения за пренос и достъп до ел.енергия; 2/ С КП за монтаж на електромер № 1050565/10.02.2016г., на посочената дата, при проверка на СТИ с клиент С. А. К., обслужващо клиентски № и абонатен № на обект населено място, улица, ап., служители на „Е. – П.М.“ са монтирали електромер с фабричен №. Вписани са показания на дневна и нощта тарифа на СТИ към момента на монтажа с нулеви показания; 3/ С КП за техническа проверка № 1105995/02.12.2019г., на посочената дата, при проверка на СТИ обслужващо клиентски № и абонатен №, на обект населено място, улица, ап., служители на „Е. – С.“ АД са констатирали следните показания по тарифите на СТИ: нощна – 005316 кВтч; дневна – 010421 кВтч; тарифа 1.8.3 – 043852 кВтч. СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ. Протоколът е подписан от свидетел и е съставен в отсъствие на абоната; 3/ В КП от метрологична експертиза на СТИ №152/05.02.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Р., не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. В експертизата е посочено още, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 0043852.809 кВТч., която не е визуализирана на дисплея. В същия е посочено, че електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. 4/ На абоната, на адреса на потребление е съставена корекция на сметката на потребената ел.енергия в размер на 43852 кВТч, за периода 11.02.2016г. до 02.12.2019г., на основание чл.55 от ПИКЕЕ. 5/ Въз основа на корекцията е издадена фактура № /17.02.2020г. на стойност 7 712,15лв. за периода 11.02.2016г. до 02.12.2019г. 6/ От показанията на разпитания по делото свидетел В. С. К. – служител на „Е. – С.“ АД се установява, че при проверката на процесното СТИ е констатирано наличие на показания в невизуализирания регистър. След като потърсили и не открили абоната, показанията на СТИ били сверени от свидетел, който се подписал на констативния протокол. 7/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия и е бил в метрологична годност. Същият е бил монтирано в обекта на ищеца на 10.02.2016г., като в протокола за монтаж и електронния картон на абоната са вписани цифровите показания на визуализираните на дисплея му тарифи – Т1 нощна – 0 и Т 2 дневна – 0. Посочено е, че тарифен регистър Т3 не е видим на дисплея на електромера при извършване на ежемесечните отчети. Вещото лице е посочило, че е натрупана ел.енергия в невизуализирания регистър в размер на 43 852 кВтч, която е преминала през измервателната система на процесното СТИ, същата е доставена до обекта и съответно потребена от абоната. Според експерта извършените изчисления по процесната фактура са аритметично точни, като същите са съобразени с определените от КЕВР цени на електроенергията. 8/ От приложеното ч.г.д.№7702/2020г. на В., 53-ти състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, срещу която длъжникът – ответник е депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК. Предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установен факта, че ответницата се явява потребител на ел.енергия по смисъла на закона, респ. че с придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот – обект на потребление от 2014г., между нея и дружеството – ищец е учредено валидно облигационно отношение с предмет пренос и достъп до ел.енергия. Установени са още факта на извършване на проверката от служители на Е.; съставяне на констативния протокол, подписан от представители на дружеството и един свидетел, който не е служител на оператора, присъствал на проверката и удостоверил отсъствието на абоната; наличието на показания в регистър на електромера невизуализиран на дисплея на СТИ; начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Посочил е, че спорния въпрос е за дължимостта на последната и наличие на предпоставките за едностранна корекция на количеството, респ. стойността на потребената ел.енергия за процесния период. По отношение на него съдът е приел, че служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на ищеца е извършено по реда на Правилата за измерване на количеството ел.енергия обнародвани в ДВ бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., приети с Решение на КЕВР по т.1 от Протокол №67/24.04.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от същите е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтиране на СТИ количество ел.енергия в случаите когато установи такова в невизуализираните регистри на СТИ. За целта е необходимо извършване на метрологична проверка на СТИ при спазване на предвидения за това ред в чл.49 от ПИКЕЕ. Натрупаното количество енергия следва да бъде установено по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване. Съдът е приел, че такова е проведено в конкретния случай, по следните съображения: техническата проверка, съответно демонтажът на СТИ а извършени при съблюдаване на установените правила, а съставения протокол съответства на изискванията на чл.49, ал.1-3 от ПИКЕЕ. На абоната е изпратено препоръчано писмо с обратна разписка, обективиращо уведомление за извършената корекция, ведно с констативния протокол за извършената проверка и издадената в резултат на корекцията фактура – изисквания по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ. Периодът на корекцията е съобразен с разпоредбата на чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ. В тази връзка съдът е кредитирал заключението по допуснатата съдебно – техническа експертиза, което установява количеството енергия отчетено в невизуализирания регистър и преминало през измервателната система. Факта, че същото е доставено до обекта и потребено от абоната и е остойностено правилно, при съобразяване одобрените от КЕВР цени на ел.енергията за процесния период. Съдът е посочил още, че ирелевантно за законосъобразността на корекционната процедура е неустановяването на точния момент, в който е била осъществена софтуерната намеса и от който СТИ е започнало да отчита енергия в невизуализирания регистър, тъй като такова изискване не е поставено в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ. Наред с това е съобразил и формираната практика на ВКС, според която е без значение факта, че не може да се установи несъмнено кога е осъществена намесата, когато за периода от монтажа до демонтажа на електромера не е имало смяна на абоната. Приел е още, че липсата на посочени показания за регистър 1.8.3 и други невизуализирани регистри в протокола за монтаж на СТИ не може да обоснове извод, че същите не са били нулеви. Напротив, при изрично отразени нулеви показания за дневна и нощна тарифа на електромера, приложима е човешката презумпция, необорена от насрещната страна, че показанията на регистрите на СТИ, неизписани изрично в протокола за монтаж, сред които и процесния регистър 1.8.3, също са били нулеви. Направил е извод, че ирелевантно за валидността на задължението на ответницата е и обстоятелството, че процесната фактура е издадена на името на предишния собственик на обекта на потребление. В тази връзка е съобразил решение по г.д.№439/2018г. на ВКС, в което е прието, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна ел.енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубване на собствеността. Съгласно чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла на пар.1, т.2а или т.3а от ДР на ЗЕ. Доколкото правото на собственост върху процесния обект е придобито от ответницата през 2014г., т.е. преди периода, за който е начислена потребената, но неотчетена енергия, то без значение е на чие име се е водила партидата в електроснабдителното предприятие. Предвид изложеното и с оглед липса на твърдения и доказателства за заплащане на процесната сума, съдът е направил извод за основателност на предявените искове.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1/ Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел.енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел.енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел.енергия? Твърди се, че с решение №111/17.07.2015г. по т.д.№1650/2014г. на І т.о. на ВКС, решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. е прието, че с изменението на ЗЕ от 2012г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекцията и при налични правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Няма законово основание електроразпределителното дружество да получава цена за реално доставено количество енергия, тъй като липсва продажбено правоотношение между страните, респ. правилата на чл.183 и сл. от ЗЗД са неотносими. 2/ Задължен ли е въззивният съд да приложи по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ? Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №218/20.11.2017г. по г.д.№4618/2016г. на ІV го.; 3/ Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност? Решението противоречи на решение №108/16.05.2011г. на ВКС по г.д.№1814/2009г. на ІV г.о.; 4/ Длъжен ли е съдът при прието по делото и непълно и необосновано заключение по съдебно-техническа експертиза, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти, да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице? Твърди се противоречие на решението с формираната практика на ВКС, включително и задължителна такава – т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №108/16.05.2011г. по г.д.№1814/2009г., ІV г.о.; решение №457/01.07.2010г. по г.д.№1264/2009г. на ІІІ г.о.; решение №144/07.10.10. по т.д.№806/2009г.; решение №145/21.04.2014г. по т.д.№4726/2013г. на ІV г.о.; решение №267/04.03.2014г. по г.д.№30/2013г. на І г.о.; решение №148/06.02.2017г. по г.д.№2637/2015г. на ІІ т.о. и др. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1/ Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел.енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел.енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел.енергия при действието на ПИКЕЕ от 2019г.? 2/ Периодът на корекция по чл.55 от ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019г. – 02.05.2019г., при положение, че съгласно пар.2 от ПИКЕЕ „Процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставени след 01.07.2018г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР?. Твърди се, че по поставените два въпроса липсва формирана съдебна практика, а допускането на касационното обжалване ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:
Съобразно разпоредбата на чл.280 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предвидените в него предпоставки, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставените обуславящи въпроси да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Първите два поставени въпроса, чието допускане се претендира на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК не са обуславящи правните изводи на съда в атакуваното решение, тъй като не са били поставени за разглеждане в производството пред въззивната инстанция. Въпросите не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не могат да обосноват наличие на допълнителните основания за допускане на обжалването посочени от касатора.
Третият формулиран въпрос за задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената ѝ стойност е обуславящ правните изводи на съда в атакуваното решение, но по отношение на него не са налице допълнителните основания за допускане на обжалването, а именно същият да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно трайно установената съдебната практика, включително и посочената от жалбоподателя, при постановяване на решението съдът е длъжен да изложи мотиви дали възприема изслушаното и прието по делото заключение по допуснатата експертиза, да изложи съображения за годността на експертизата и да я обсъди заедно с всички събрани по делото доказателства. Атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с тези разрешения. В него съдът е посочил, че кредитира заключението по приетата пред първостепенния съд експертиза и е обсъдил същото в съвкупност с останалите доказателства.
По отношение на въпроса за служебното задължение на съда да допусне експертиза също е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – т.3 от ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.3 според която въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В конкретния случай заключението по допуснатата пред първостепенния съд експертиза не е било оспорено от страните в съдебното заседание, в което е изслушано и прието, нито във въззивната инстанция са повдигнати оплаквания или твърдения за необоснованост на същото или допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените в практиката разяснения, като съдът е приел, че заключението е мотивирано и обосновано.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът А. И. И. следва да бъде осъдена да заплати на „Е. С.“ АД, населено място сумата от 876лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1028/08.06.2021г. постановено от Окръжен съд Варна по в.г.д.№631/2021г.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН да заплати на „Е. С.“ АД, населено място сумата от 876 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: