Р Е Ш Е Н И Е № 60065 гр. София, 30.06.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №541 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Търговска банка Д“ АД срещу решение №238 от 04.11.2019г., постановено по в.т.д. №427/2019г. на Апелативен съд- Варна. С въззивното решение се обезсилва решение №261 от 28.03.2019г. на Окръжен съд- Варна по т.д.№1006/2018г. и се прекратява производството по иска, предявен от „Търговска банка Д" АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], срещу „Градски транспорт" ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК], по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 448 398.25 лева на основание договор за инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17 и издадена фактура №16/22.07.2016г., прехвърлено с рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ №2571.0716 от 27.07.2016г., анекс №1 от 02.08.2016г., анекс №2 от 27.09.2016 г. и анекс №3 от 30.12.2016г. към същия, сключен между „Енерджи Ефект" ЕАД и „Супервайзер" ЕООД, в качеството на съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" и „Търговска Банка Д" АД и впоследствие цедирано от банката на „Адванс Енерджи 1" ООД съгласно договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5885 от 28.07.2017г. по гр.д. № 10458/2017г. на Районен съд - [населено място]. Обезсилва се заповед за изпълнение на парично задължение №5885 от 28.07.2017г. по гр.д. №10458/2017г. на Районен съд - [населено място], 30 състав. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да се уважи иска. Претендират се разноските по делото. Касаторът излага подробни доводи за законосъобразното провеждане на заповедното производство, респ. за допустимостта на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК. Счита, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по съществото на спора, като установи или отрече съществуването на вземането на банката срещу ответника. Излага тезата, че в конкретния случай е налице банкова сделка и е налице хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, но наред с това навежда аргументи, че въпросът дали заявено вземане попада в обхвата на чл.418 ГПК обуславя единствено отговора дали заповедта подлежи на незабавно изпълнение, докато предмет на установяване в исковото производство е съществуването на вземането независимо дали заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение /чл.417 ГПК/ или не /чл.410 ГПК/. Ответникът „Градски транспорт" ЕАД поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството, въззивният съд приема, че производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК е недопустимо. Решаващият съдебен състав излага доводи, че доколкото прехвърленото от „Енерджи Ефект" ЕАД и „Супервайзер" ЕООД в качеството на съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" на ищеца "Търговска банка Д" АД вземане срещу „Градски транспорт" ЕАД е по договор за инженеринг- проектиране, строителство и авторски надзор, това вземане не може да послужи на банката за снабдяване със заповед за изпълнение в заповедно производство по реда на чл.417, т.2 ГПК, тъй като цедентите не са банки по смисъла на ЗКИ, нито държавни учреждения или общини и не могат да ползват този облекчен ред на защита, респ. не може да го ползва и цесионерът по договора за цесия. Аргументира се, че този ред банките ползват за събиране на вземания, произтичащи от банкови сделки, каквато в случая не е налице. Съдът съобразява и факта, че с влязло в сила определение е отменено разпореждането на ВРС от 28.07.2017г. по ч.гр.д. №10458/2017г. в частта му, с която е допуснато незабавно изпълнение на процесната заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, отхвърлено е искането на банката за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е обезсилен издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Излага и допълнителни доводи, че няма формално съобщаване от цедента на длъжника за процесната цесия на вземане по фактура №16/22.07.2016г. в размер на 448 398.25 лева, като е налице само потвърждение на длъжника до цесионера за задължението. Доколкото прехвърлянето на вземането следва да е изрично съобщено от кредитора - цедент на длъжника, тъй като в противен случай няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/ и то до подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение съгласно т.4.г. на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е налице и процесуална пречка за стартиране на заповедното производство, като този недостатък не може да бъде саниран с твърдяно узнаване от длъжника със завеждането на настоящия установителен иск по чл.422 ГПК срещу него. Въззивният съд намира, че банката е инициирала недопустимо заповедно производство за процесното вземане, предвид което и предявеният от нея с оглед подаденото от ответника възражение срещу издадената от заповедния съд заповед за изпълнение установителен иск по чл.422 ГПК се явява недопустим. С определение №43 от 20.01.2021г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото правен въпрос - допустим ли е иск, предявен от банка по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение поради липса на активна процесуална легитимация на заявителя по чл.417, т.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че няма спор в теорията и практиката по въпросите относно общите и специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, в частност относно процесуалноправната легитимация на страните, вкл. в хипотезата на универсално и частно правоприемство. С ТР №4/2013г., т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.5.г./ е прието, че при висящо исково производство по чл.422 ГПК и отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, обратен изпълнителен лист се издава на длъжника само в хипотезата на чл.422, ал.3 ГПК, т.е. при отхвърляне на иска за установяване на вземането с влязло в сила решение. Ако е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, но исковият процес по чл.422 ГПК е висящ, няма основание за издаване на изпълнителен лист, тъй като не е установено, че вземането не се дължи. Като съобразява постановките на ТР №4/2013г. относно допустимостта на иска по чл.422 ГПК и в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение, с постановеното по чл.274, ал.3 ГПК определение №710 от 02.12.2019г. по ч.т.д. №2241/2019г., състав на ІІ т.о. на ВКС приема, че липсата на предпоставки по чл.417, т.2 ГПК, въпреки която е издадена заповед за изпълнение, може да има за последица отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, но не води до недопустимост на исковия процес по чл.422 ГПК, ако са налице останалите процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. Излага аргументи, че в исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 ГПК включват наличието на съответствие между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и идентичност на страните, т.е. кой е заявител и кои са възразилите длъжници, евентуално легитимираните им правоприемници. Съдебният състав споделя приетото с решение №205 от 16.02.2017г. по т.д.№2932/2015г. по описа на ВКС, ІІ т.о., че активната легитимация за предявяване на установителния иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК принадлежи на заявителя в заповедното производство, а евентуалната липса на предпоставки по чл.417, т.2 ГПК е релевантна за законосъобразността на разпореждането за небавно изпълнение. Като допълнителен мотив сочи законодателното разрешение, обективирано в изменената разпоредба на чл.415, ал.1, т.3 ГПК /ДВ, бр.86/2017г./, регламентираща, че заявителят има право на иск за вземането си и когато съдът е отказал за издаде заповед за изпълнение. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя напълно даденото разрешение на поставения правен въпрос. По касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, настоящият състав намира за основателни оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска по чл.422 ГПК като недопустимо. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че искът за установяване съществуването на процесното вземане, прехвърлено от „Енерджи Ефект" ЕАД и „Супервайзер" ЕООД /цеденти/ на ищеца "Търговска банка Д" АД /цесионер/ и произтичащо от договор за инженеринг- проектиране, строителство и авторски надзор, е недопустим, тъй като банката-ищец не е имала право да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, предвид обстоятелството, че вземането не произтича от банкова сделка, а праводателите й- цеденти не са банки по смисъла на ЗКИ, нито държавни учреждения или общини и не могат да ползват този облекчен ред на защита, което е обусловило и отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта. Предмет на производството е иск, предявен от „Търговска банка Д" АД срещу „Градски транспорт" ЕАД, [населено място], по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 448 398.25 лева на основание договор за инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17 и издадена фактура №16/22.07.2016г., прехвърлено с рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ №2571.0716 от 27.07.2016г., анекс №1 от 02.08.2016г., анекс №2 от 27.09.2016 г. и анекс №3 от 30.12.2016г. към същия, сключен между „Енерджи Ефект" ЕАД и „Супервайзер" ЕООД, в качеството на съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" и „Търговска Банка Д" АД и впоследствие цедирано от банката на „Адванс Енерджи 1" ООД съгласно договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането. Допустимостта на иска е обусловена от идентичността на спорното вземане, индивидуализирано в исковата молба и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5885 от 28.07.2017г. по гр.д. №10458/2017г. на Районен съд - [населено място], идентичността на страните в заповедното и исковото производство, вкл. идентичността на заявителя и ищеца, подаването в законоустановения срок на възражение по чл.414 ГПК от длъжника „Градски транспорт" ЕАД – ответник по иска и предявяването на иска по чл.422 ГПК в преклузивния срок по чл.415 ГПК. Изложените от въззивния съд мотиви относно естеството на процесното вземане, обстоятелството, че то не произтича от банкова сделка, респ. че заявителят в заповедното производство не е имал качеството банка или друго лице, имащо право на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, не обосновават недопустимост на исковото производство по реда на чл.422 ГПК. Тези съображения биха имали значение за преценката на законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, но не и за съществуването на правото на иск на заявителя в заповедното производство, по чието искане е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок. Дори и да не са били налице предпоставките на чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, когато такава е издадена, независимо дали разпореждането за незабавно изпълнение е отменено или не, заявителят е активно процесуално легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане. Незаконосъобразен поради гореизложеното е и изводът на въззивния съд, че тъй като няма формално съобщаване от цедента на длъжника за процесната цесия на вземане по фактура №16/22.07.2016г. в размер на 448 398.25 лева до подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, банката е инициирала недопустимо заповедно производство за процесното вземане, предвид което и предявеният от нея установителен иск по чл.422 ГПК се явява недопустим. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на АС-Варна за ново произнасяне от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №238 от 04.11.2019г., постановено по в.т.д. №427/2019г. на Апелативен съд- Варна . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.