РЕШЕНИЕ № 95 София, 14 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 372/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Н. В., служебен защитник на подс. Д. Т. М. срещу Решение № 14 от 12.03.2021 г. по ВНОХД № 13/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че събраните по делото доказателства не са еднопосочни и чрез тях не може да се установи по несъмнен начин вината на подсъдимия, а въззивната инстанция е допуснала нарушения, свързани с правилната проверка и оценка на доказателствената съвкупност. Изтъква се, че Апелативен съд – Велико Търново не е анализирал достатъчно прецизно събраните по делото доказателствени материали и са допуснати нарушения на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 НПК, които са довели до неправилни констатации и изводи, както и до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се и доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по редица оплаквания във връзка с неправилността на първоинстанционната присъда, а също и по наличните противоречия в показанията на свидетелите. Сочи се, че недостатъчно изчерпателно въззивната инстанция е анализирала и заключението на СМЕ. Защитникът счита, че вината на подс. Д. М. не е несъмнено доказана и моли атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно прави искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло и подс. Д. М. да бъде оправдан. В съдебното заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. Д. М., адв. В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново развива сходни доводи, с тези изложени в касационната жалба, за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т 1 и т. 2 НПК. Подчертава, че не са обсъдени противоречията между показанията на полицейските служители и св. В. и че недостатъчно изчерпателно въззивният съд е анализирал заключението на вещото лице. Отново защитникът заявява, че вината на подс. Д. М. не е несъмнено доказана и моли атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно прави искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимия да бъде оправдан изцяло. Подс. Д. М. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник и заявява, че всичко е нагласено и той е ощетен в случая. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага съображения, че въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Подчертава, че наведените доводи от страна на касатора съвпадат с тези, навени пред въззивния съд, по които Апелативен съд – Велико Търново е взел отношение. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подс. Д. М. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260009 от 11.11.2020 г., постановена по НОХД № 286/2020 г. по описа на ОС – Плевен подс. Д. Т. М., [дата на раждане] , в [населено място], с постоянен адрес: [населено място] , живущ в [населено място], общ. /населено място/ обл. /населено място/, [улица], българин, с българско гражданство, неженен, средно образование, безработен, осъждан, ЕГН [ЕГН] е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 18.06.2019 г. в [населено място], по непредпазливост причинил на И. Л. И. с [ЕГН] от [населено място], средна телесна повреда, заключаваща се в счупване в долния край на лявата малкопищялна кост и разместване в глезенната става, което е довело до трайно затруднено движение на левия крайник, поради което и на основание чл. 133, предл. 2 от НК и чл. 54 от НК го е бил ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода". На основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ, наложеното на подсъдимия наказание, в размер на една година „Лишаване от свобода", ДА СЕ ИЗТЪРПИ при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът е ПРИСПАДНАЛ от определеното за изтърпяване наказание „лишаване от свобода”, времето, през което подсъдимият е бил задържан за 72 часа с Постановление на ОП - Плевен и с МН „Задържане под стража", считано от 19.06.2019 година година до 26.07.2019 година. На основание чл. 304 от НПК е признал подс.Д. Т. М. за НЕВИНОВЕН, по същото време и място, при условията на опасен рецидив да е причинил средна телесна повреда по отношение на полицейски орган - И. Л. И. с [ЕГН] от [населено място], „длъжност", в група „група", от сектор „сектор" към отдел „отдел" при ОДМВР- /населено място/, при изпълнение на служебните му задължения, като го е ОПРАВДАЛ по обвинението му по чл. 131а, предл. 2, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 2 във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1, буква "а" от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е разпоредил 1 бр. текстилна спортна раница, сива на цвят; чифт маратонки марка „марка", тъмно сини на цвят, размер /№/; 1бр, къси шушлекови панталони, жълти на цвят с надпис на етикета „марка"; 1 бр. тениска с къс ръкав, сива на цвят с черни кантове на ръкавите, марка "марка"; 1 бр. дънкови къси панталони, тъмно сини на цвят с надпис „марка" с поставен на тях зелен текстилен колан; 1 бр. флакон дезедорант „марка";1 бр. метален флакон с газ „марка";1 бр. флакон за газ „марка"-жълточервен на цвят; 10.1 бр. мобилен телефон марка „марка" модел "модел" с IМЕI: /№/, окомплектован със зарядна батерия; 1 бр. запалка от жълт метал с циферблат на часовник върху лицевата страна; 2 бр. зарядни за мобилни телефони; 1 бр. метален инструмент с дължина 12,5см; 1 бр. метален инструмент с дължина 9 см.; 1 чифт мъжки маратонки, марка „марка", черни на цвят; 1 бр. шапка с козирка, комуфлажна на цвят; 1 бр. отворена кутия от цигари „марка"; 1 бр. портфейл и съдържащи се в него хартиени късове с различни размери и текст; 1 бр. мобилен телефон марка „марка" с ИМЕИ: /№/ със СИМ карта на „мобилен оператор"; 1 бр. фенерче черно на цвят; 1 бр. запалка черна на цвят;1бр. метална отвертка с дължина 10 см.; 2 бр. мъжки боксери, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Д. Т. М.. Съдът е разпоредил също веществените доказателства: 10 бр. епруветки от прозрачно стъкло с размери: дължина 10 см. и диаметър 1,5 см. и 2,5 см., като на дъното на едната от вътрешната страна се наблюдава черен нагар; 1 бр. опаковка с хартийки за ръчно свиване на цигари; 1 бр. епруветка от прозрачно стъкло, затворена със синя пластмасова капачка с дължина 8 см., съдържаща прозрачна течност до нивото на капачката; 1 бр. пластмасова тръбичка с дължина 11 см. и диаметър 0,7 см. с метална жичка, вградена по цялата и дължина; опаковки и изследвани ненаркотични вещества, описани във физикохимични експертизи, приложени по досъдебното производство; 1 бр. дървена дръжка от инструмент, червено-кафява на цвят и дължина 30 см.; 1 бр. детска четка за зъби червена на цвят, след влизане на присъдата в сила да се унищожат. С оглед изхода на делото съдът е възложил в тежест на подс. Д. Т. М. направените по делото разноски. Въззивната процедура е инициирана по жалба подс. Д. Т. М., срещу присъда № 260009 от 11.11.2020 г., постановена по НОХД № 286/2020 г. по описа на ОС – Плевен. С Решение № 14 от 12.03.2021 г. по ВНОХД № 13/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, Наказателно отделение, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че част от възраженията на защитата се отнасят до необоснованост на съдебния акт /формално окачествена като съществено процесуално нарушение/, а необосноваността не е сред касационните основания, поради което и касационният съд не смята за необходимо да обсъжда тези възражения. Както е известно касационната инстанция не е инстанция по фактите, но е нужно да се посочи, че при внимателния прочит на материалите по делото се констатира, че въз основа на събраните от инстанционните съдилища многобройни доказателствени източници, включително и експертни заключения, относими към предмета на доказване, фактологията по делото е правилно установена, което е позволило на съдилищата да формират и верни правни изводи. Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен задълбочен анализ на доказателствените източници, значими за предмета на доказване. Това е така, защото при обективния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел установените от първия съд фактически положения и е направил анализ на доказателствените източници, който е сходен с този на първата инстанция. Но това е неизбежно, след като още първостепенния съд е формирал верни фактически изводи, почиващи на вярна интерпретация на доказателствения материал и без да го тълкувал превратно, е достигнал до определени правни изводи, които са също верни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Подробно са анализирани и съпоставени помежду им показанията на свидетелите И. И., Б. И., Н. П., А. А., А. В. и обясненията на подс. Д. М.. Даден е изчерпателен отговор кои гласни доказателствени средства се кредитират, за кои обстоятелства и по какви причини, както и защо не се дава вяра на част от обясненията на подсъдимия, свързани с това, че не е имало съприкосновение между него и св. И. И. и че подсъдимият не е чул разпореждането С.! Полиция!”, издадено от св. И. И., който е тичал след подс. Д. М.. За посочените обстоятелства обясненията на подсъдимия напълно се опровергават от показанията на всички свидетели, които са наблюдавали развитието на една динамична ситуация. Ясно са очертани от инстанционните съдилища основните противоречия, както между страните по делото, които поначало са незначителни, като са подложени и на задълбочен анализ експертните заключения по делото. Нито първата инстанция, нито въззивният съд са изградили фактическите си, а оттам и правни изводи на основата на компрометирани откъм процесуална годност доказателствени източници. Установява се еднозначно от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, че полицейските служители са действали по заповед за провеждане на планирана полицейска операция по отношение на подс. Д. М. по повод на сведения, че същия разпространява наркотични вещества. За тази неправомерна дейност на подсъдимия по делото също са налични гласни доказателствени средства. Показанията на полицейските служители, които поначало са еднопосочни са подложени на критичен анализ, съпоставени са с показанията на останалите свидетели и особено с показанията на св. А. В., таксиметров шофьор, който е случаен свидетел на случилото и чиито показания са в корелация с тези на свидетелите – полицейски служители. По делото с основание е констатирано, че липсват обективни или субективни причини за заинтересованост или предубеденост на някои от свидетелите от изхода на делото. С нужното внимание и прецизност са обсъдени и заключенията на назначените и приети по делото експертизи, изложени са подробни съображения кои изводи на експертите се възприемат и по какви причини, като заключението на СМЕ е съпоставено и с приложената по делото медицинска документация. Така касационната инстанция намира, че и първостепенният и въззивният съд не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на приетите по делото експертизи и писмените доказателствени материали. Нужно е да се посочи, че съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на инстанционните съдилища. Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички оплаквания на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност и информативност. В заключение е важно да се подчертае, че фактическата обосновка на съдилищата не страда от доказателствен дефицит във връзка с несъмнено установеното, предвид на всички доказателствени източници, че подс. Д. М. е осъществил състава на престъпление по чл. 133, предл. 2 от НК. Единствено за прецизност във връзка със субективната страна на престъпното деяние, Върховният касационен съд намира за необходимо да обърне внимание на следното. Неправилни са разсъжденията на въззивния съд, че подс. Д. М. е реализирал деянието при условията на евентуален умисъл. Това е така, защото при евентуалния умисъл деецът преследва една определена правомерна или неправомерна цел, като съзнава, че от действията или бездействията му има вероятност да настъпи и друг страничен общественоопасен резултат. За постигането на целта си, той обаче не се отказва да извърши намисленото деяние или да го осъществи така, че да избегне този допълнителен резултат. Следователно, деецът се съгласява с настъпването му. Оттук се извежда и необходимостта, когато предмет на обвинението е престъпление, извършено при евентуален умисъл, съдилищата да направят подробен и прецизен анализ на всички доказателствени източници и точно да установят първо, каква цел преследва деецът и, второ какъв допълнителен резултат съзнателно допуска да настъпи. Разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост се изразява в това, че в първия случай деецът съзнателно допуска настъпването на общественоопасните последици, а във втория лекомислено се надява, че те няма да настъпят, защото е взел мерки за предотвратяването им. В настоящия казус липсват каквито и да било обективни данни, с оглед действителното поведение на подсъдимия и предприетите от него действия, той съзнателно да е допускал причиняването на средна телесна повреда на пострадалия, т. е. съзнателно да е допускал настъпването на общественоопасните последици. Конкретният случай е типичен пример за причиняване на телесна повреда по непредпазливост, поради и касационният съд споделя убедителните и верни доводи на първата инстанция. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон и за допуснати във въззивната инстанция съществени процесуални нарушения /чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 НПК/. Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение. При липсва на установени нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, решението на Апелативен съд – Велико Търново, Наказателно отделение, следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/12.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 13/2021 г. от Апелативен съд – Велико Търново, Наказателно отделение. Решението е окончателно Председател: ` Членове: 1. 2.