2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73 гр. София, 17 май 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….……Антони Лаков......……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 466 по описа за 2016 г. Производството е с правно основание чл. 43, т.1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане на съдията-докладчик по нохд № 430/2016г. по описа на Районен съд-гр. Търговище, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС за произнасяне относно предпоставките по чл. 43, т.1 от НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че са налице основанията на чл.43, т.1 от НПК за изпращане на делото за разглеждането му на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по нохд № 430/2016г. по описа на РС- Търговище е образувано по внесен обвинителен акт срещу В. В. Й. за престъпление по чл.209, ал.1 НК. Видно от приложението към обвинителния акт, обвиняемият и двама от свидетелите живеят в гр. Димитровград. Друг свидетел живее в гр. Хасково, териториално разположен в близост до гр. Димитровград. Последният свидетел от списъка за призоваване е с адрес - с. Ябланово, общ. Котел. Единствено вещите лица са с местоживеене в района на РС-гр. Търговище. Следователно в района на гр. Димитровград живеят три от лицата за призоваване, в района на гр. Търговище - две от лицата по списъка за призоваване, а извън двата района - още две от лицата. По принцип разпоредбата на чл. 43, т.1 от НПК допуска отклонение от правилата на местната подсъдност по чл. 36 от НПК в случаите, когато „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. Съдебната практика е имала повод да отбележи ( Опр. 40-76-І), че в тази хипотеза е необходимо „ не каква да е част от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд, а техният брой да е преобладаващ”, така че да се създават затруднения за тях и за съда при разглеждане на делото. В конкретния случай броят на живущите в района на гр. Димитровград е незначително надвишаващ този на лицата, живущи в района на гр. Търговище, поради което не би се постигнала сериозна процесуална икономия чрез разглеждане на делото от друг, равен по степен съд, различен от местно компетентния по чл. 36 от НПК. Предвид изложеното, направеното искане следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл.43, т.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдия от Районен съд-гр.Търговище за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на нохд № 430/2016г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Търговище за разглеждане. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.