Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр.С. 01.06.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2072/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Подадена е жалба от Н. С. Н. чрез адв. Р. Я. против решение № 222/14.02.2008 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1066/2007 г. в частта по чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1445/21.10.2009 г. по въпроса дали вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 З. /отм./ е елемент от фактическия състав на учредяването по този ред на ограниченото вещно право. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че това не е необходимо, което съвпада и с разрешението на състав от ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд, дадено в решение № 471 от 23.09.2009 г. по гр. д. № 6083/2007 г. Изложени са съображения, че законодателят не е посочил изрично вписването, като условие за учредяване на суперфицията и има за цел да даде само гласност на акта. Обратното е прието в Р–514-1991-ІV ГО и Р-381-2000-ІV ГО. Мотивите са, че нормата на чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./ е специална спрямо общото правило на чл. 18 ЗЗД. Законодателят чрез формата на съгласието и вписването на декларацията преследва и още една цел, че волеизявлението на собственика е сериозно и обмислено. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно становището, че вписването на заявлението на учредителя на вещното право на строеж, дадено по чл. 56, ал. 2 З. има конститутивен ефект по следните съображения: По общо правило вписването на договорите за прехвърляне на собственост и на учредяване и прехвърляне на ограничени вещни права върху недвижими имоти е задължително, но е уредено само като оповестително-защитно. Това значи, че вписването няма отношение към правопораждащия ефект на акта, а само дава възможност на третите лица да узнаят и да държат сметка за вписването и акта, като в същото време, моментът на вписването определя изхода на конкуренцията между двата подлежащи на вписване акта. При смесеното действие на вписването, актът поражда правните си последици след извършване на вписването, което също трябва да е валидно. Конститутивното действие е неразривно свързано с опосвестително-защитното действие на вписването. Изискването за вписване на акта не е необходимо да се сочи в нормата, доколкото това следва от общото правило на чл. 112 ЗС. Такава е и общоприетата законодателната техника по повод на всички подлежащи на вписване актове /без тези с конститутивен ефект/. В случая, законодателят изрично е предвидил вписването на заявлението на собственика на терена до съответната техническа служба в общинския (районния) народен съвет. Използваният в текста съюз „и” сочи на извод, че наличие на заявление в изискуемата форма /писмена с нотариална заверка на подписа/ плюс вписване в нотариалните книги са предпоставките за учредяване право на строеж в полза на строителя. Това следва и от характера на акта, подлежащ на вписване - едностранно заявление на учредителя на суперфиция. Самото волеизявление не се прави пред държавен или нотариален орган, нито се изисква писмено съгласие на бенефициера. С вписването в случая се постигат, както целите за яснота в притежанието на собствеността и органичените вещни права върху недвижими имоти, избягване и разрешаване на конкуренцията между различни лица за придобити от тях вещни права върху един и същи имот, но още и определеност, сигурност и стабилност. В заключение, вписването по чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./ има конститутивен ефект и това следва, както от точното текстуално тълкуване на нормата, така и от характера на подлежащия на вписване акт и процедура по учредяване правото на строеж. По касационните доводи: С въззивното решение е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Х. С. Н. и Л. Г. Н. против Н. С. Н.. Съдът е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на един гараж по силата на строеж, осъществен по време на брака им въз основа на суперфиция. Тя е учредена по реда на чл. 56, ал. 2 З. /отм./ от родителите на Х. С. Н. – С. Н. М. и Т. Х. М.. Оплакването на касатора за допуснато нарушение на чл. 56, ал. 2 З., /отм./ е основателно по съображенията, изложени в отговора на поставения по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК въпрос. В случая, противоречието с материалния закон не се е отразило върху крайния резултат по спора, който се явява правилен. Страните по ревандикационния иск са били страни и по дело за делба на наследството, останало от С. Н. М. и Т. Х. М.. Делбеният съд е уважил частично иска, като е изключил от делбата процесния гараж, защото е приел, че същият се притежава от строителите Х. и Л. Н. по силата на валидно отстъпеното им право на строеж по чл. 56, ал. 2 З. /отм./. Това решение е пречка за нов иск за делба между същите страни за същите имоти и на същото основание /наследствено правоприемство/. Следователно, със сила на присъдено нещо е прието, че между страните не е налице съсобственост върху процесния гараж, защото към датата на откриване на наследството на С. Н. М. и съответно на Т. Х. М., той не е бил в техния патримониум. В делбеното дело споровете се оформят по най-разнообразен начин поради двойното качество на страните и поради това, че не винаги може да се изисква оформянето им чрез насрещен или установителен иск. Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ в решението, с което приключва първата фаза на делбата, съдът трябва да даде отговор на въпросите има ли съсобственост и при какви квоти, между кои страни и спрямо кои вещи. Като при всеки исков процес за собственост, ответникът е поставен в положението да изчерпи всичките си възражения, които погасяват или изменят претендираното от ищеца право, под страх решението да пресече възможността такива спорове да бъдат възобновени по друг исков ред. Понеже в делбата всички имат двойно качество, затова всеки съделител трябва да изчерпи исканията и възраженията си, доколкото спори дали даден имот е съсобствен, дали даден съделител следва да участва и какъв е дела на всеки. Всички спорове в делбеното дело по тези въпроси, разрешени с акта по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, с изключение на онези, за които съдът не е компетентен, са включени в предмета на спора, макар и без да бъдат спазени чл. 104 или 118 ГПК /отм./. Съделителите, които са едновременно ищци и ответници, са другари, което значи, че са обвързани във вътрешните си отношения от фактическите констатации на съда относно общите факти, съдържащи се в мотивите към решението. Следователно, в случая възраженията на Н. Н. против валидността на отстъпеното право на строеж по чл. 56, ал. 2 З., съответно, че вещта след изграждането й е придобита по приращение от собствениците на терена – С. и Т. Маркови, а след смъртта им е преминала по наследство у децата им Н. Н. и Х. Н., са преклудирани. По настоящото дело Н. Н. не се позовава на нововъзникнали факти, оборващи легитимацията на Х. и Л. Н. като собственици в резултат на осъществено строителство в рамките на отстъпено право на строеж. Самата тя не твърди, че е изключителен собственик или съсобственик на същата вещ на друго основание извън наследственото правоприемство от С. и Т. Маркови. Няма данни за наличие на друго правно основание за упражняване на фактическа власт върху вещта, противопоставимо на суперфициарите. В заключение обжалваното решение като краен резултат следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касация да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски: 150 лв. адвокатски хонорар. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222/14.02.2008 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1066/2007 г. в частта по чл. 108 ЗС. ОСЪЖДА Н. С. Н. да заплати на Х. С. Н. и Л. Г. Н. сумата в размер на 150 лв., сторени разноски в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: