Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр.София, 09.07.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 416/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искане от защитника на осъдения И. М. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 1197/2014 год. и отмяна или изменение на решение № 10/19.01.2015 год. на наказателно отделение на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното му осъждане по повдигнатото обвинение. Наложеното наказание по отношение на размера е определено като явно несправедливо. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура споделя съображенията за нарушение на закона и оспорва основателността на искането в останалата му част. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, взе предвид доводите в искането, подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК, и намира: Пловдивският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 1197/2014 год. потвърдил присъда № 129/08.04.2014 год. по нохд № 3302/2013 год. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ наказателен състав, с която признал подсъдимите М. М. М. и И. М. Г. за виновни в това, че на 08.03.2012 год. в [населено място] в съучастие като извършители направили опит да принудят другиго – К. К., да извърши нещо, противно на волята й, като употребили сила и заплашване, а деянието е останало недовършено по независещи от тях причини. На основание чл.143, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.54 НК ги осъдил: М. – на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила; Г. – на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Неоснователно е поддържаното в искането възражение, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.107, ал.3 НПК при оценката на доказателствените източници. От мотивите личи, че по повод жалбата и с оглед задълженията като инстанция по фактите е възприел правилен подход – да направи самостоятелен и задълбочен анализ на показанията на свидетелката К.. Заявил е съгласието си с оценката на първоинстанционния съд, че са достоверни и последователни и че са годен доказателствен източник. Този извод е направил след задълбочен анализ и отчитане на факта, че е пострадала от престъплението и е конституирана като страна в процеса, поради което е възможна заинтересованост. Съпоставил е казаното от нея с показанията на незаинтересования свидетел С. и св.П. за релевантни обстоятелства, както и с писмените доказателствени източници, между които от съществено значение е приетото медицинско удостоверение и отразените в него обективни находки. Липсата на противоречия и проява на действителна заинтересованост го е мотивирало да ги приеме за логични, последователни, достоверни и да ги постави в основата на присъдата си. Съдът не е допуснал нарушение на закона като е споделил решението, че не е налице доброволен отказ по смисъла на чл.18, ал.3 НК за да бъде уважено искането за освобождаване от наказателна отговорност и да не бъде наказван подсъдимия. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд законосъобразно е отказал да приеме доводите в посочения смисъл за основателни. Изложил е подробни правни съображения, които следва да бъдат споделени изцяло. Отказът е по собствена подбуда, когато съответства на волята на подсъдимия. В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че е принудителен, защото подсъдимите са приели, че е невъзможно да доведат докрай намерението си да накарат пострадалата да признае, че е извършила кражба. Подсъдимият Г. се е обадил на тел.112 за съдействие, но не е предприел това действие по собствена подбуда, а след извод, че е изключена възможността да продължат с подс.М. престъпната си дейност и е невъзможно да настъпят престъпните последици. Неоснователно е искането за оправдаване по обвинението да е употребил сила. И двете инстанции по същество са направили верни фактически изводи за конкретната обстановка и за поведението на подсъдимия. Цялостното му поведение е оказало въздействие върху психиката и е приело формата на заплаха. Законосъобразно съдът е възприел квалификацията на деянието като извършено при съизвършителство. Установен е обединяващия момент в субективно отношение - конкретният общ умисъл – всеки е имал съзнание, че участва при извършване на престъплението заедно с другия извършител и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. За съизвършителите не е необходимо всеки от тях да участва във всеки акт от изпълнителното деяние, а е достатъчно да участва само в един от тях, щом има умисъл, за общия краен резултат. Отговорността е конкретна – за това, с което всеки съучастник е допринесъл за настъпването му, но степента на участие не е от значение за квалификацията на конкретно извършеното деяние. По изложените съображения искането за оправдаване изцяло по повдигнатото обвинение е неоснователно. Наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия в определения му размер и при приложението на чл.66, ал.1 НК, не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и личността на дееца, на обстоятелствата, които смекчават или отегчават отговорността му, както и на целите по чл.36 НК, поради което не е несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Въззивният съд е обсъдил сходни доводи и законосъобразно е отказал да уважи искането за намаляване на наказанието. Няма нарушение на правилата за индивидуализация. Отчетени са и правилно оценени установените по делото индивидуализиращи обстоятелства с оглед тяхната тежест и значение. Правилно наказанието е определено при предпоставките по чл.54 НК. Размерът е определен при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства, за каквито са оценени добрите характеристични данни, особеностите на личността на подсъдимия, степента на участие, подбудите, последиците и въздействието върху личността на пострадалата и отражението на извършеното в обществото. Няма основание нито за приложение на чл.55 НК, нито за проява на по-голямо снизхождение, а с приложението на чл.66 НК в пълна степен могат да бъдат постигнати целите на генералната и преди всичко на специалната превенция. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения И. М. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 1197/2014 год. на Пловдивския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 10/19.01.2015 год. на наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: