Р Е Ш Е Н И Е № 128 Гр. София, 30 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Бисер Троянов при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 338 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на н.ч.д. № 11471/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд, отмяна на определение от 27.09.2011 г. и връщане на делото за ново групиране на наказанията, наложени на осъдения А. А. М.. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Според главния прокурор, районният съд не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията по всички 16 отделни осъждания, а е присъединил, на основание чл. 27, ал. 2 от НК, наказанието по н.о.х.д. № 10362/ 2010 г. към общо наказание, определено на осъдения А. А. М. по предишна кумулация от 14.05.2010 г. по н.ч.д. № 4420/ 2010 г. Извън групирането останало и наказанието по н.о.х.д. № И-1544/ 2010 г., невзето предвид в оспореното определение. Излага се довод за неправилно приложение на закона, тъй като извършените от А. А. М. множество престъпления налага нова преценка на съдимостите и групиране на наказанията при най-благоприятното за осъдения съчетание. В открито съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането. Счита, че съдът е допуснал нарушение на закона. Осъденият А. А. М. не изразява конкретно становище и предоставя преценката на съда. Неговият служебен защитник адвокат Ю. Д. оспорва допустимостта и основателността на постъпилото искане. Твърди, че първоинстанционното определение не е било протестирано в законовия срок от прокурор от съответната прокуратура, поради което и главният прокурор не може да подава искане за възобновяването му. За прокуратурата е останала възможността да инициира ново производство по реда на чл. 306 от НПК. Също счита, че решаващият съд е бил обвързан с искането и с обстоятелствата, изложени в първоначалната молба на осъдения, по чийто почин е било образувано съдебното производство, поради което Софийски районен съд правилно е приложил института по чл. 27 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка въз основа на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: По допустимост на искането на главния прокурор. С определение от 27.09.2011 г. по н.ч.д. № 11471/ 2011 г. Софийски районен съд, Наказателна колегия, 21 състав, е присъединил, на основание чл. 27 от НК, наказанието по н.о.х.д. № 10362/2010 г. към определеното по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК общо наказание на осъдения А. А. М. в производството по н.ч.д. № 4420/2010 г. – и двете дела по описа на същия съд, но същевременно определил едно общо най-тежкото наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, за чието изпълнение отредил първоначален строг режим. Определението не било оспорено в законовия петнадесетдневен срок пред въззивната инстанция. Първоинстанционният съдебен акт е постановен в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Законът изрично е предвидил тези съдебни актове като подлежащи на проверка по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, по аргумент от чл. 419 от НПК. Други допълнителни предпоставки към тях за упражняване на извънреден контрол не са предвидени. Ревизирането на актовете пред горестояща инстанция не представлява условие за провеждане на съдебно производство по реда на чл.чл. 419-426 от НПК пред Върховния касационен съд. Поради това искането на главния прокурор за възобновяване на първоинстанционното частно дело не е обвързано с дължимо процесуално поведение на една от страните преди приключване на наказателното производство, като предпоставка за иницииране на възобновяването. Отсъствието на протест от прокурор от Софийска районна прокуратура срещу определението от 27.09.2011 г. не се явява необходимо условие за упражняване на възложените със закон правомощията на главния прокурор. Затова и постъпилото искане не се оказва процесуално недопустимо, какъвто довод релевира служебният защитник. Искането за възобновяване на н.ч.д. № 11471/ 2011 г. на Софийски районен съд е направено от компетентен орган, предвиден в чл. 420, ал. 1 от НПК и в законовия срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. След постановяване на определението от 27.09.2011 г. не са представени други съдимости на А. А. М., неизвестни на Софийски районен съд при постановяване на определението, поради което единствената законова възможност за проверка на съдебния акт е по реда на възобновяване по Глава Тридесет и трета от НПК, а не с ново произнасяне по чл. 306, ал. 1 от НПК (в т.см.: т. 2 от ТР № 3 от 16.11.2009 г. на ОСНК). Възражението на служебният защитник на осъдения М. за недопустимост на искането за възобновяване и за изготвянето на ново предложение от прокуратурата за пълно и цялостно групиране на всички наказания е несъстоятелно. По направените в искането на главния прокурор съображения. Искането на главния прокурор за възобновяване на делото е основателно. С определението си от 27.09.2011 г. Софийският районен съд е допуснал нарушение на материалния и на процесуалния закон. Посочил е като правно основание разпоредбата на чл. 27 от НК, но е приложил института на съвкупностите по реда на чл. 23-25 от НК. Не е взел предвид наказанието на осъдения М., наложено му по н.о.х.д. № И-1544/2010 г., по описа на Софийски районен съд, а същевременно „присъединеното” наказание по н.о.х.д. № 10362/ 2010 г., също на Софийски районен съд, неправилно е групирал към общо наказание, определено по предишна кумулация с определение от 14.05.2010 г. по н.ч.д. № 4420/ 2011 г. на Софийски районен съд, 112 състав. Съдът не е съобразил последваща съдебна намеса с определение от 25.11.2010 г., отново на Софийски районен съд, 112 състав, отразено в свидетелството за съдимост. С атакуваното определение съдът не е могъл да ползва резултатите от предишни групирания, тъй като влязлото в сила на 21.04.2010 г. споразумение по н.о.х.д. № И-1544/22010 г. и влязлото в сила на 04.11.2010 г. споразумение по н.о.х.д. № 10362/2010 г. (неизвестни на предишните съдебни състави) налагат изцяло ново преуреждане на всичките 16 съдимости на осъдения М.. Допуснато е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 14 от НПК, тъй като осъждането по н.о.х.д. № И-1544/2010 г. е било известно на съдебния състав, но не е било обсъдено и не е взето предвид при постановяване на определението от 27.09.2011 г. Отделно разгледано наказанието по н.о.х.д. № 10362/2010 г. не може да бъде причислено към нито едно от трите групирания, извършени по н.ч.д. № 4420/ 2010 г., на което съдът се позовал, както и не са налице условията на чл. 27 от НК, погрешно приложен в съдебния кат. А. А. М. е осъждан със 16 отделни присъди и споразумения, като дадената по-долу номерация е взета съобразно записите в свидетелството за съдимост, както следва: 1). с влязло в сила на 10.11.2005 г. споразумение по н.о.х.д. № 8089/ 2003 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 15 състав, за осъществените на 23 срещу 24.01.2000 г. две престъпления по чл. 195 от НК, с които му била определена обща санкция от 500 лева глоба; 2). с влязло в сила на 28.02.2006 г. споразумение по н.о.х.д. № 13554/ 2005 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 22 състав, за извършено на 07.09.2003 г. престъпление по чл. 194 от НК, за което е определено наказание от 3 месеца лишаване от свобода; 3). с влязло в сила на 24.03.2006г. споразумение по н.о.х.д. № И-869/ 2006 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 2 състав, за извършено на 22.03.2006 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, с наложено наказание от 9 месеца лишаване от свобода; 4). с влязло в сила на 19.10.2006 г. споразумение по н.о.х.д. № 3587/ 2004 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 2 състав, за реализираното на 04 срещу 05.06.2000 г. престъпление по чл. 195 от НК е било определено наказание обществено порицание; 5). с влязло в сила на 08.05.2007 г. споразумение по н.о.х.д. № 7729/ 2004 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 15 състав, за реализирано на 11.02.2003 г. престъпление по чл. 195 от НК, с което е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода; 6). с влязла в сила на 12.11.2008 г. присъда по н.о.х.д. № 5144/ 2008 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 14 състав, за осъществено на 08.02.2008 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК, с която е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода; 7). с влязла в сила на 25.05.2009 г. присъда по н.о.х.д. № 15892/ 2007 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 100 състав, за извършено на 11 срещу 12.05.2006 г. престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, за което е определено наказание от 3 години лишаване от свобода; 8). с влязла в сила на 12.12.2009 г. присъда по н.о.х.д. № 508/ 2009 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 112 състав, за осъщественото на 23.08.2005 г. престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и наложено наказание от 2 години лишаване от свобода; 9). с влязло в сила на 21.04.2010 г. споразумение по н.о.х.д. № И-1544/ 2010 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 103 състав, за реализираното в периода от 27.02. до 02.03.2001 г. престъпление по чл. 194 от НК е определено наказание от 3 месеца лишаване от свобода; 10). с влязло в сила на 04.11.2010 г. споразумение по н.о.х.д. № 10362/ 2010 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 21 състав, за осъщественото на 26.09.2009 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за което е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода; 11). с влязло в сила на 30.04.2004 г. споразумение по н.о.х.д № 983/ 2002 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 2 състав, за извършено на 26 срещу 27.07.1999 г. престъпление по чл.195 НК, с което е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода; 12). с влязла в сила на 28.05.2004 г. присъда по н.о.х.д. № 8267/ 2002 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 94 състав, за извършеното на 23 срещу 24.07.1998 г. престъпление по чл. 195 от НК, с която е определено наказание от 8 месеца лишаване от свобода; 13). с влязло в сила на 10.11.2004 г. споразумение по н.о.х.д. № 8936/ 2004 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 24 състав, за осъществено на 19.05.2004 г. престъпление по чл. 195 от НК и наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода; 14). с влязло в сила на 01.03.2005 г. споразумение по н.о.х.д. № 12301/ 2003 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 20 състав, за реализираното на 26.03.1998 г. престъпление по чл. 195 от НК, за което било наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода; 15). с влязло в сила на 08.06.2004г. споразумение по н.о.х.д. № 2163/ 2004 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 102 състав, за извършено на 30.09.2003 г. престъпление по чл. 195 от НК и наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода; 16). с влязло в сила на 29.11.2004 г. споразумение по н.о.х.д. № 13328/ 2003 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 23 състав, за извършено на 07.02.2003 г. престъпление по чл. 195 от НК и за което е определено наказание от 3 месеца лишаване от свобода. Реализираните от осъдения А. А. М. множество престъпления в зависимост от влизане в сила на присъдите и споразуменията за тях представят една усложнена престъпна дейност. Деянията по (1), (2), (4), (5), (9), (11), (12), (14), (15) и (16) са извършени преди съдебните актове, по които осъденият е бил признат за виновен, да са станали окончателни. Осъждането по (13) едновременно се оказва в съвкупност с (15), но е в рецидив спрямо (11). Осъжданията по (6), (7) и (8) са в съвкупност помежду си, но са в рецидив спрямо част от съдимостите по първата група – (11), (12), (14), (15) и (16), и спрямо (13). Същевременно (3) се оказва в съвкупност с (4), (5), (8) и (9), но предпоставя в рецидив (6), (7) и (10). Осъждането по (8) може да се групира както с (1), (2), (5), и (9), така и с (3), (6), (7) и (10); като (10) е в рецидив спрямо всички други, без (8) и (9). Групирането на наказанията следва да се извърши при най-благоприятното за осъдения съчетание. Спазването на това правило предопределя две групи от съвкупности, като в първата група се включат осъжданията по (1), (2), (4), (5), (9), (11), (12), (14), (15) и (16) с определяне на едно общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода (11), към което се присъединят наказанията „обществено порицание” (4) и глоба в размер на 500 лева (1). Във втората група следва да бъдат включени осъжданията по (6), (7) и (8) с определяне на едно общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода. Поради невъзможността да бъдат включени в двете групи от съвкупности, заради съотнасянето им в рецидив спрямо част от осъжданията в тях, отделно следва да бъдат изтърпени наказанията от 6 месеца лишаване от свобода (13), от 9 месеца лишаване от свобода (3) и от 2 години лишаване от свобода (10). Необходимо е да бъде извършена и нова преценка за приложението на института по чл. 24 от НК, спрямо двете групирания. В случай на събиране на нови данни и за други неизвестни до момента съдимости на осъдения М., съдебните състави следва да съобразят тези обстоятелства. Определението от 27.09.2011 г. подлежи на отмяна по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, а н.ч.д. № 11471/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 21 състав следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за извършване на законосъобразно групиране на наказанията на осъдения А. А. М.. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.ч.д. № 11471/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 21 състав. ОТМЕНЯ определение от 27.09.2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: