Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 25.09.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 391 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Н. Д. П. за възобновяване на НОХД № 1318/2017 г. на Ямболския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 168/28.11.2017 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и е бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, като му е била наложена и глоба в размер на 1 000 лева. На основание чл. 343г от НК е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се твърди, че П. не е бил информиран за съдебното производство, започнало и приключило в негово отсъствие, като първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за ефективното му издирване и редовно призоваване. Навеждат се и доводи за незаконосъобразно определяне на вида и размера на наложеното наказание. Претендира се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно като изтъква, че на досъдебното производство осъденият е бил разпитан лично. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Присъдата по НОХД № 1318/2017 г. на ЯРС е била постановена на 28.11.2017 г., като не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 14.12.2017 г. Искането на осъдения за възобновяване е депозирано на 02.04.2018 г. Това предопределя констатация, че то е допустимо, доколкото е подадено в законоустановения 6 месечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно, институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване, спазвайки установените за това процесуални правила. От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е започнало на 05.07.2017 г. като бързо такова по реда на чл. 356 и сл. от НПК. На 11.07.2017 г. осъденият П. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и непосредствено след привличането му е бил разпитан лично в това му качество. С постановление на прокурора от 14.07.2017 г. производството е преобразувано в такова по общия ред, като в мотивната част на същото е указано, че на Н. П. следва да му бъде предявено прецизирано обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК. Във връзка с последното на осъдения е била изпратена призовка на посочения от него при първоначалното му привличане като обвиняем адрес – [населено място],[жк], вх. ..., ет. ..., ап. ..., като видно от приложената по ДП докладна записка, същият е бил търсен неколкократно и не е бил намерен. Било е постановено принудителното му довеждане, което също не е дало резултат, а с телеграма № 23971/08.08.2017 г. на ГД „Национална полиция“ Н. П. е бил обявен за общодържавно издирване. Привличането му като обвиняем и предявяването на разследването са били извършени съответно на 19.07.2017 г. и на 04.09.2017 г. в негово отсъствие и при участието на назначения му служебен защитник, като не е била взета мярка за неотклонение. Обвинителният акт е бил внесен в Ямболския районен съд на 29.09.2017 г., като е било образувано НОХД № 1318/2017 г. С разпореждане от 16.10.2017 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2017 г. За тази дата на П. е била изпратена призовка с препис от обвинителния акт за връчване чрез ГД „Охрана“, ОЗО – Ямбол на постоянния му и настоящ адрес (съвпадащ с този и от ДП) - [населено място],[жк], вх. ..., ет. ..., ап. ... . Призовката е била върната в цялост, като в приложената по делото докладна записка е отбелязано, че след многократни посещения търсеното лице не е било намерено, по данни от негов съсед не е бил виждан от два месеца, а от извършената справка в БДС не се установява друга адресна регистрация на Н. П. Позовавайки се на последното и констатирайки, че местонахождението на подсъдимия в страната не е известно, въпреки предприетото щателно издирване с телеграма от 08.08.2017 г., в проведеното с.з. на 28.11.2017 г. съдът е приел, че са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, дал е ход на делото в отсъствието на П. и при участието на служебния му защитник и е постановил присъдата си. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. В кратък период след надлежно привличане като обвиняем в хода на образувано бързо производство (на 11.07.2017 г.) прокурорът е преобразувал същото в такова по общия ред (на 14.07.2017 г.), след което осъденият П. се е укрил. Същият е бил търсен многократно на съобщения по делото адрес, като е било разпоредено и принудителното му довеждане, а впоследствие е бил обявен и за общодържавно издирване с телеграма от 08.08.2017 г. След образуване на съдебното производство съдът отново е положил усилия за уведомяването му, които са останали без резултат, като същевременно той не е бил установен и при проведеното щателно издирване. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство, въпреки положените надлежни усилия от страна на съдебната власт. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Доколкото в искането са изтъкнати и доводи за незаконосъобразно определяне на вида и размера на наложеното на осъдения наказание, което е съотносимо към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, ВКС намира че в тази част компетентен да ги разгледа е Бургаския апелативен съд, на който делото следва да се изпрати по компетентност. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Н. Д. П. за възобновяване на НОХД № 1318/2017 г. на Ямболския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 168/28.11.2017 г., влязла в сила на 14.12.2017 г., на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Н. Д. П. за възобновяване на производството по НОХД № 1318/2017 г. на Ямболския районен съд на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като ИЗПРАЩА делото по компетентност на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: