Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 491   гр. София, 07.07.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1348 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 69 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 62/09 г. Окръжен съд гр. Я. е потвърдил решение № 929 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 749/08 г. на Районен съд гр. Я., с което И. С. П. и С. А. П. са осъдени да предадат на Ж. С. С. владението на апартамент № 9 със застроена площ 56 кв. м. находящ се в гр. Я., к-с “Х” бл. 12 вх. “а” ет. 3, заедно с избено помещение № 36 и 1.082 % ид. ч. от общите части на сградата. Срещу решението на въззивния съд е подадена касационна жалба от И. П. Ответникът по касация Ж. С. оспорва жалбата. Ответникът по касация С. П. не взема становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че наследодателят на ищеца продал процесния апартамент на В. П. срещу задължение за гледане и издръжка, а В. и П. П. продали апартамента на ответниците. С влязло в сила решение Окръжен съд гр. Я. унищожил на основание чл. 31 ал. 2 ЗЗД пълномощното с което наследодателя упълномощил адвокат да го представлява пред нотариус за продажба на процесния имот, както и договора за продажба. Въззивният съд приел че унищожаването има обратна сила и правата на третите лица отпадат, тъй като отпадат правата на продавача, затова ответниците владеят без правно основание. Те не били добросъвестни приобретатели, тъй като вписването на исковата молба има значение само за даване на гласност на спора. Възражението за придобиване по давност не можело да бъде разгледано, тъй като не е било заявено с отговора по чл. 131 ГПК. Пред въззивния съд това ново защитно средство не можело да бъде прието, тъй като ТР № 1 от 04.01.2001 г. касае нормите на отменения ГПК. В касационната жалба се твърди че влязлото в сила решение за унищожаване на договора било неотносимо към правата на касатора, тъй като не бил страна по делото, а и придобил имота преди вписване на исковата молба срещу праводателите му. Бил добросъвестен владелец и придобил имота и по давност. Излагат се и твърдения, че искът по чл. 31 ал. 2 ЗЗД бил недопустим, тъй като е предявен след смъртта на наследодателя на ищеца, а приживе не било поискано поставянето му под запрещение. С определение № 120 от 09.02.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел че съществен въпрос е дали решението с което е унищожен договор за продажба на имот има сила на пресъдено нещо по отношение на последващите приобретатели, купили имота преди вписване на исковата молба по чл. 31 ЗЗД и дали те са добросъвестни приобретатели. Установено е че с нот. акт № 26 от 23.05.2001 г. собственикът С. С. продал процесния апартамент на В. П. срещу задължение за гледане и издръжка. Стоян починал на 04.06.2001 г. и оставил за наследник сина си Ж. С. С нот. акт № 185 от 17.03.2003 г. Василка и съпругът и П. продали апартамента на ответниците. Исковата молба на Ж. С. срещу В. и П. П. по чл. 31 ал. 1 вр. с чл. 27 и 44 ЗЗД била вписана на 05.06.2003 г. С влязло на 29.12.2006 г. в сила решение № 73 от 28.04.2005 г. по гр. д. № 130/05 г. Окръжен съд гр. Я. унищожил на основание чл. 31 ал. 2 ЗЗД пълномощното от 22.05.2001 г., с което С. С. упълномощил адв. М да го представлява пред нотариус за продажба на процесния имот срещу гледане и издръжка. Постановил и унищожаване на договора обективиран в нот. акт № 26/01 г. Решението е законосъобразно.нищожаемите договори имат правно действие, но то може да бъде отменено по искане на определено лице. Основанията за унищожаемост са посочени изчерпателно в закона. Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт, договори сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е и договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. Чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожаване може да предяви само страната в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Придобилото права трето лице може да встъпи в процеса като помагач на ответника, или да защити правата си по реда на чл. 188 ЗЗД, но не може в производството по чл. 108 ЗС срещу него да прави възражения срещу влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 31 ЗС. Отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. Спори се дали вписването на придобивната сделка на ответниците има защитно действие. Вписването е нотариално удостоверение с което се дава гласност на нотариалните прехвърляния на недвижими имоти и учредяване или прехвърляне на вещни права върху такива имоти. На вписване, съгласно чл. 112 ЗС, подлежат и нотариалните актове с които се извършва продажба на недвижим имот. Вписването има оповестително нотариално действие и се изразява във възможността трети лица да узнаят за извършеното действие. Това вписване обаче не дава защита на третото лице вписало своя акт тогава, когато актът на неговия праводател е унищожен.станови ли се че праводателят е придобил собствеността на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третото лице без оглед на това дали е било добросъвестно. Оповестително - защитното действие на вписването на правото на собственост на третото лице има действие по отношение на лица, които в последствие са придобили същия имот от същия собственик. Съгласно чл. 114 ал. 1 б. “а” ЗС, вписват се искови молби с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове подлежащи на вписване има само оповестително действие. Дори исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл. 33 ЗЗД, но не и по чл. 31 ЗЗД. Както беше посочено, приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Това е така, защото обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, тъй като никой не може да прехвърли право което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя. Актът, с който приобретателят по унищожаем акт е прехвърлил имота на трето лице обаче има значение като юридическо основание за добросъвестно владение, ако лицето не е знаело за унищожаемостта на предходния акт и затова може да има добросъвестно владение на третото лице върху него. Затова и собственикът на имота трябва да предяви иск за собственост до изтичане на кратката придобивна давност в полза на последващия приобретател. Придобиването на имота по давност като защитно средство на ответника по иска за собственост обаче трябва да бъде своевременно заявено. В случая, тъй като исковата молба е постъпила в съда при действието на ГПК обн. ДВ бр. 59/07 г., възражението е следвало да бъде заявено с отговора на исковата молба. Както е прието и в чл. 133 ГПК, ако ответникът не направи възражения или не упражни правата си по чл. 211 ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива обстоятелства не са посочени, поради което законосъобразно въззивният съд е отказал да разгледа въпросите касаещи придобиване на процесния имот по давност. При тези данни и съгласно чл. 291 ал. 1 т. 1 ГПК следва да се приеме, че правилно е становището, изразено в обжалваното въззивно решение, поради което касационната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 62/09 г. на Окръжен съд гр. Я..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: