Р
Е Ш Е Н И Е
№.153
София.
14.12.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно
заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТОДОР
ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при
секретар Ирена Велчева
изслуша
докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело
№ 116/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: Г. И. С. от гр. Ш., „Д” О. , гр. Ш., представлявано от управителя Г. С. и „Т” АД, гр. Ш., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 160 от 24.10.2008 г. по в.гр.д. № 251/ 2008 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставено в сила решението на Окръжен съд – Ш. от 19.02.2007 г. по т.д. № 838/2005 г. С посоченото решение са прогласени за нищожни сделките, с които „Т” АД, гр. Ш. и „С” О. , гр. Ш., чрез джиросване на временни удостоверения са прехвърлили собствеността на всички 50 броя акции от капитала на „Т” АД, както следва: джиросване на 17.06.2003 г. от „Тед П. АД на временно удостоверение № 0* с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 броя поименни акции от капитала на „Т” ЕАД на „С” ООД; 2. джиросване на 17.06.2003 г. от „Тед П. на временно удостоверение № 002 с цел прехвърляне на удостоверената с него един брой поименна акция от капитала на „Т” ЕАД на Г. И. С.; 3. джиросване на 14.11.2003 г. от „С” О. на временно удостоверение № 001 с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 броя поименни акции от капитала на „Т” ЕАД на „Д” О. и е признато за установено, че собственик на 50 броя поименни акции от капитала на „Т” АД, или на целия записан капитал е „С” О. , като правоприемник на „Т” АД, след осъществено вливане съгласно решение от 15.12.2003 г. по ф.д. № 358/2002 г. на ОС – Ш.
Касаторите считат въззивното решение за недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца Я. К. Г. от предявените искове и неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. В жалбата се поддържа, че въззивното решение възпроизвежда буквално отмененото от ВКС първоначално въззивно решение и част от писмените бележки на пълномощника на ищеца, затова се прави извод за липса на надлежно формирана воля на решаващия въззивен състав. Твърди се, че при новото разглеждане на делото от Апелативен съд – Варна, не са изпълнени указанията на касационната инстанция, дадени с постановеното по т.д. № 695/2007 г. решение № 145/ 19.05.2008 г. на І т.о. за цялостна преценка на уставите на „Т” АД , приети на общите събрания на акционерите на 15.05.2003 г. и 17.06.2003 г. , към които препращат решенията на регистърния съд от 20.05. и о 25.06.2003 г. по ф.д. № 280/2003 г. на Шуменския окръжен съд за вписване на промени в обстоятелствата в търговския регистър. Затова, според касаторите, решаващият съд е достигнал до незаконосъобразни и необосновани правни изводи относно вида на акциите и съответно за недействителност на извършените прехвърляния чрез джиро. Твърди се, че съгласно вписаните промени в устава на „Т” ЕАД е налице изменение на акциите от безналични в налични, което неправилно не е отчетено от въззивната инстанция. Подробни съображения са развити в жалбата, с искане за обезсилване на атакуваното решение и прекратяване на производството по делото, или за отмяната му и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски.
Ответниците по касация: Я. К. Г. и „С”О. , чрез процесуалните си пълномощници, са заявили становища за неоснователност на жалбата по съображения в писмени отговори, както и в представена от адв. К писмена защита в съдебно заседание на 30.09.2009 г. Счита се за безспорно установено по делото възникването на „Т” ЕАД като акционерно дружество с капитал, разпределен в безналични акции, като липсва изрично последващо решение на общото събрание на акционерите и ясно изразена воля да бъде променен видът на акциите. Поддържат се доводи, че уредбата на безналичните акции е в ЗППЦК, а уредения в този закон прехвърлителен способ е регистрация на разпоредителното действие в „Ц” и то при регистрирана емисия акции. Направен и извод, че след като безналичните акции не могат да бъдат прехвърлени чрез прехвърляне на материализиращото ги временно удостоверение, а от друга страна не е индивидуализиран предмета на прехвърлянето – относно вида на акциите, това обуславя правилността на извода на въззивния съд, че процесните джира не са породили прехвърлително действие.
С определение №307 от 09.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на атакуваното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Констатирано е отклонение от задължителните за съдилищата указания, дадени в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по процесуалноправния въпрос - за характера на правораздавателната дейност на въззивната инстанция, както и липса на единна практика на ВКС по приложение на чл.187, ал.3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения. В определението е прието също така, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на значимите за изхода на делото въпроси, свързани с промяна на вида на акциите и последиците от нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията и доводите по жалбата и извърши проверка по чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакуваното въззивно решение, приема следното:
Жалбата на Г. С. , „Д” О. и „Т” АД е основателна.
Обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.218и ГПК/отм./ е процесуално допустимо, но е неправилно. В настоящото касационно производство не следва да се преценяват отново възраженията на касаторите/ ответници по обективно и субективно съединените искове/ за липсата на правен интерес за Я. Г. от воденето на установителните искове по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.97, ал.1 ГПК/отм./. По повод предприетата процесуална защита на ответниците/сега касатори/ са изложени подробни съображения в касационното решение по т.д. № 695/2007 г. на І т.о. и с оглед дадените задължителни указания в него, посочените възражения следва да се преценят като преклудирани.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към датата на преобразуване на „Т” от ЕО. в ЕАД записаният и изцяло внесен капитал е разпределен на 50 бр. поименни безналични акции и, че липсват доказателства с последващи решения на ОС на акционерите/ от 15.05.2003 г. и от 17.06.2003 г./ за извършена промяна на вида на акциите - от безналични в налични и за записването им, както и доказателства за увеличаване на капитала на „Т” АД. Съгласно тази констатация, е направен извод, че след като емисията акции не е регистрирана в Ц. депозитар, нито разпореждането с безналични ценни книжа, то издадените временни удостоверения не могат да прехвърлят собствеността на акциите, а сделките са нищожни поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД. Въззивната инстанция е направила извод за неприложимост на джирото, като способ за прехвърляне на безналични поименни акции, поради наличието на специален ред за разпореждане с този вид ценни книги, придвиден в ЗППЦК, а именно чрез цесия. С оглед нищожността на сделките по прехвърляне собствеността на акциите от капитала на „Т” АД, собственост на „Т”, при осъщественото вливане, целият записан капитал на „Т” АД е преминал в „С” О. , поради което и искът с правно основание чл.97, ал.І ГПК/отм./ е счетен за основателен.
При постановяване на решението, в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г на ОСГК на ВКС, както и в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, въззивният съд не е извършил прецизна и пълна преценка на релевентните за спорните материални права доказателства и не е обсъдил всички доводи на страните в процеса, което е довело до необосновани фактически констатации и незаконосъобразни правни изводи.
С оглед указанията в отменителното решение на ВКС, І т.о., при новото въззивно разглеждане на делото са представени: Устав на „Т” ЕАД , приет от общото събрание на акционерите на 15.05.2003 г. и Устав на „Т” АД, приет 17.06.2003 г., към които препращат представените в първоинстанционното производство регистърни решения на Шуменския окръжен съд съответно от 20.05.2003 г. и 25.06.2003 г. по ф.д. № 280/2003 г. за вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства, по партидата на акционерното дружество . Делото е комплектовано и с обсъжданото при първоначалното разглеждане на делото временно удостоверение № 0* с джира от 17.06.2003 г. и от 14.11.2003 г. Независимо, че цитираните преписи от устави, изготвени и изпратени служебно от регистърния съд, са с пълните си текстове, решаващият съд не само е преценявал частично тяхното съдържание – чл.9, ал.1 от Устава от 15.05.2003 г. и чл.10, ал.1 от Устава от 17.06.2003 г., но е направил и необосновани и незаконосъобразни правни изводи.
В обсъдените от апелативния съд уставни разпоредби, чиято тъждественост е констатирана, изрично е записано , че капиталът на „Т” АД/ 50 000 лв., изцяло записан/ е разпределен в 50 броя поименни акции, с право на глас, с номинална стойност 1000 лева всяка. Дори и преценявайки само тези разпоредби, заедно с останалите релевантни писмени доказателства, би следвало да се направи извод, че с вписаните от регистърния съд изменения в Устава, въз основа на валидно взето решение от ОС на акционерите, е вписана и промяна на вида на акциите – от безналични поименни акции в налични поименни акции. Видът и броя на акциите са сред подлежащите на вписване в търговския регистър обстоятелства/ чл.174, ал.3 във вр. с чл.165 т.3 ТЗ/, като не може да се приеме, че липсата на изрично и отделно отбелязване в регистърното съдебно решение промяната на вида на акциите/извън вписаният нов Устав/ води до порок, или неистинско удостоверяване. В този смисъл е и изразеното разбиране в отменителното касационно решение, което изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Очевидно, в цитираните текстове от Устави на „Т” АД, в съответствие с разпоредбите на чл.183, ал.3, във вр. с ал.1, чл.185, ал.2 и чл.178, ал.1 ТЗ, е използван обобщаващият термин поименни акции, като се имат предвид поименни налични акции. Този извод следва от изричното препращане от Уставите/ чл.9, ал.5/ към императивно изброените в чл.183, ал.1 ТЗ реквизити на акцията като документ, в който се съдържа правото на членство в акционерното дружество, определеният в чл.11 от Уставите способ за прехвърляне на акциите – с джиро, което да бъде вписано в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството, с което е възпроизведен чл.185, ал.2 ТЗ и от задължението в дружеството да води акционерна книга/ чл.13/. В чл.12 и от двата Устава изрично е записано, че срещу направените вноски по записаните налични акции акционерите получават временно удостоверение. По делото са установени по безспорен начин обстоятелствата, свързани с издаването на временните удостоверения, вписването на притежателите на удостоверените с тези ценни книги права в книгата за акционерите, както и надлежното вписване на прехвърлянето на временните удостоверения чрез джиро, имащо действие на прехвърляне на акциите, които те удостоверяват, съгласно новата разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ, на която е придадено обратно действие/ § 15 ПЗР на ЗИДТЗ – ДВ бр.104/11.12.2007 г/
Изводът за вида на акциите на „Т” АД към момента на издаване на временните удостоверения и към момента на извършване на джирата, следва да се основе и на правната природа на безналичните акции като самостоятелен вид акции, различен от поименните акции. Определянето на безналичните акции като поименни ценни книги, но не и като поименни акции, следва от предвидения в ЗППЦК способ за прехвърлянето им - с цесия, а не чрез джиро, приложимо при заповедните ценни книги и от начина на обективиране на членственото правоотношение и упражняването на правата по тези ценни книги.
Представените по делото временни удостоверения № 001 и № 0* издадени на 20.05.2003 г., отразяват името на първоначалния титуляр на правата – „Т” АД и способът за прехвърлянето им - с джиро, по реда на императивната разпоредба на чл.185, ал.2 ТЗ, към която препраща чл.187, ал.2 ТЗ. Временните удостоверения се издават за поименни акции, те имат характеристиката на налични заповедни ценни книги и са предмет на регулиране от Търговския закон. Това е съобразено както при приемането на новите устави на „Т” , така и при издаването на временните удостоверения, валидността на прехвърлянето на които е предмет на настоящия спор.
Въз основа на преценените разпоредби от приетите при новото въззивно разглеждане на делото Устави на „Т” АД, не може да бъде споделен изводът на съда, че към датата на издаване и на прехвърляне на временните удостоверения липсват записани налични акции и не е приета промяна относно видът им – от безналични в налични.достовереният в писмото на „Ц” АД факт, че не е регистрирана емисията акции на „Т” ЕАД/ при извършеното на 28.02.2003 г. преобразуване на „Т” ЕО. , на което „Т” О. е едноличен собственик на капитала, в „Т” ЕАД/ няма решаващо значение, с оглед очертания с исковата молба предмет на делото и релевантния момент, към който се преценява валидността на едностранните волеизявления, обективирани на гърба на временните удостоверения и съответно дали е настъпил транслативния ефект от прехвърлянето. От друга страна, както правилно е констатирал съдебният състав на І т.о. в отменителното решение, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод, че акциите от капитала на „Т” АД са издадени по специалния закон. Поради това, независимо от препращащата разпоредба на чл.178, ал.2 ТЗ към друг, специален закон – в случая Закон за публичното предлагане на ценни книжа, не се налага да се преценяват съдържащите се в последния правила за издаване и разпореждане с безналични акции и конститутивното действие на регистрацията в Централния депозитар/ чл.127, ал.1/, условията и редът за издаване на акта за регистрация, съгласно действащата към процесния период Наредба № 8/2003 г.
Предвид горните съображения, следва да се направи извод за валидността на извършените прехвърляния на удостоверените във временни удостоверения № 001 и 002 права, тъй като е спазен предвиденият в Търговския закон прехвърлителен способ за поименни акции - чл.185, ал.2, във връзка с препращащата разпоредба на чл.187, ал.2 ТЗ, което води до неоснователност на предявените искове за прогласяване нищожността на процесните джира.
По отношение на иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че след като сделките по прехвърляне собствеността на акциите от капитала на „Т” АД, собственост на „Т” са нищожни, то при осъщественото вливане към 15.12.2003 г. , целият записан капитал на „Т” АД, е преминал чрез вливане в „С” ООД. Всъщност, са възпроизведени мотивите на въззивната инстанция, изложени при първоначалното разглеждане на делото, без да се съобразят указанията, дадени в отменителното касационно решение. По този начин, новият въззивен състав е допуснал нарушение на чл. 218з, ал.1 ГПК/отм./. В случая обаче не се налага нова преценка на писмените доказателства, касаещи вливането на „Т” АД в „С” О. и правните последици от него след вписване на преобразуването в търговския регистър/ решение на ОС – Ш. , ф.о. от 15.12.2003 г. по ф.д. № 358/2002 г. / , тъй като това основание на установителния иск е заявено като евентуално – само в случай на уважаване на преюдициалните искове за прогласяване нищожността на прехвърлителните сделки на временните удостоверения. С оглед извода за валидност на процесните джира, включително и на джирото от 14.11.2003 г. , с което са прехвърлени правата по временно удостоверение №001 от „С” О. на „Д” О. , то и искът за установяване право на собственост на „С” О. върху акциите на „Т” АД е изцяло неоснователен.
По тези съображения и на основание чл. 295, ал.1, изр.2 ГПК, следва да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново решение по съществото на спора за отхвърляне на исковете.
При този изход на делото, ищецът / ответник по касация/ следва да заплати на касаторите по 1 000 лева разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 160 от 24.10.2008 г. по в.гр.д. № 251/ 2008 г. на Апелативен съд – Варна, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. К. Г. от гр. Ш. срещу: Г. И. С. от гр. Ш., „Д” О. , гр. Ш., „Т” АД, гр. Ш. и „С” О. , гр. Ш. искове за прогласяване нищожност на сделките, с които „Т” АД, гр. Ш. и „С” О. , гр. Ш., чрез джиросване на временни удостоверения са прехвърлили собствеността на всички 50 броя акции от капитала на „Т” АД, както следва: джиросване на 17.06.2003 г. от „Тед П. АД на временно удостоверение № 0* с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 броя поименни акции от капитала на „Т” ЕАД на „С” ООД; 2. джиросване на 17.06.2003 г. от „Тед П. на временно удостоверение № 002 с цел прехвърляне на удостоверената с него един брой поименна акция от капитала на „Т” ЕАД на Г. И. С.; 3. джиросване на 14.11.2003 г. от „С” О. на временно удостоверение № 001 с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 броя поименни акции от капитала на „Т” ЕАД на „Д” О. и за признаване за установено, че собственик на 50 броя поименни акции от капитала на „Т” АД е „С” ООД.
ОСЪЖДА Я. К. Г. да заплати на: „Т” АД, „Д” О. и Г. И. С. по 1 000 /по хиляда / лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: