5 Р Е Ш Е Н И Е № 639 София, 06.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав: Председател: Жанета Найденова Членове: Светла Цачева Албена Бонева при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 754 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1158 от 20.08.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 770 от 09.01.2009 година по гр.д. № 1011/2008 година на П. апелативен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от Н. В. Б. от гр. П. против СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” и “Вегас-2001” ЕООД, гр. П. за прогласяване недействителност на договор за наем от 01.01.2002 г. и на договор за заем за послужване от 02.01.2002 година и за присъждане на обезщетение в размер на 18840 лева за лишаване от ползи на съсобствен имот в гр. П.. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото въпроси: кои факти определят качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице, както и има ли съсобственика право на дял от ползите от общата вещ. В решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр.д. № 36/1999 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 15.12.2007 г. по гр.д. № 837/2007 г. на Софийски окръжен съд; определение № 27 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2266/2008 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и определение № 90 от 06.03.2003 г. по ч. гр.д. № 239/2003 г. на Петчленен състав на Върховния касационен съд е прието, че определящо за качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо длъжника права и извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им; че сделката е увреждаща, когато засяга права, които биха затруднили осъществяване правата на кредитора; че увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице, когато те знаят, че съществуват други права, които сделката уврежда; че съсобственикът има право на дял от ползите от общата вещ, от които е бил лишен след покана до ползващия лично вещта съсобственик, независимо от това дали съсобственика е реализирал ползи или не. В обжалваното въззивно решение № 770 от 09.01.2009 година по гр.д. № 1011/2008 година на П. апелативен съд е прието, че съсобственика на вещта не е кредитор по отношение на съсобственика, ползувал лично общата вещ, когато от нея не са реализирани ползи; че знанието за увреждане следва да бъде установено и при безвъзмездна сделка, както и че съсобственика има право на дял от ползи от общата вещ, от които е бил лишен, само при действително реализирани такива. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становищата, формирани в посочените по-горе решения на Върховния касационен съд. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането – в този случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация. Увреденият има интерес от павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение – когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника по иска. Увреденият кредитор няма интерес от павловия иск и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание – бракът е прекратен поради смърт или непротивопоставимостта на сделката следва от поредността на вписванията в нотариалните книги и пр. Павловият иск е недопустим и когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, т.е. когато увреждащата сделка е непротивопоставима на друго основание. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Собственикът има право на дял от ползите от общата вещ, от които е бил лишен, независимо от това дали ползващият лично вещта съсобственик е реализирал ползи или не. Съсобственикът ползва вещта лично и когато е допуснал вещта да се ползва от трети лица, лишавайки останалите съсобственици от възможността да ползват вещта според правата си по чл. 3, ал.1 ЗС – без правно значение е дали съсобственикът ползва вещта лично за жилищни или професионални нужди; дали я ползва чрез заем за послужване в полза на съпруга и децата си или чрез заем за послужване в полза на трето лице. Определящо за дължимостта на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС е доколко с извършваните действия съсобственикът е установил фактическо положение, в което ползва съсобствената вещ сам – без участието на останалите съсобственици. С обжалваното въззивно решение на П. апелативен съд са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани по чл. 135 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от Н. В. Б. от гр. П. против СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” и “Вегас-2001” ЕООД, гр. П. за прогласяване недействителност на договор за наем от 01.01.2002 г. и на договор за заем за послужване от 02.01.2002 година и за присъждане на обезщетение в размер на 18840 лева за лишаване от ползи на съсобствен имот в гр. П.. В решението е прието, че ищецът Н. В. Б. от гр. П. и ответникът СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” са съсобственици на газстанция, изградена в имот пл. № 506, парцел ДИП “Б.” С. – VІ част, гр. П.. В периода 09.11.2002 г. – 19.11.2007 г. имотът се е ползвал от ответника “Вегас-2001” ЕООД въз основа на договор от 01.01.2002 г. и анекс към договора от 02.01.2002 г., с който съсобственикът СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” е предоставил на “Вегас-2001” ЕООД газстанцията безмъзмездно за временно ползване. Прието е, че ищецът, който е собственик на 1/3 ид. част от имота не е кредитор по отношение на ответниците, тъй като не са реализирани ползи от имота, както и че не е установено знание за увреждане от страна на ползувателя, поради което претенцията, квалифицирана с правно основание чл. 135 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна. Като неоснователен е отхвърлен и искът за обезщетение за лишаване от ползи от имота, поради липсата на доказателства за действително реализирани в процесния период ползи от съсобственика ответник СД “Корона-С-Стаматов и с-ие”. Решението е неправилно. Неправилен е изводът, че ищецът не е кредитор по отношение на СД “Корона-С-Стаматов и с-ие”. След отправяне на нотариалната покана на 12.06.2006г., ответникът съсобственик, лишил ищеца от възможността да ползва вещта според правата му, дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. Ищецът обаче няма интерес да предявява павлов иск, тъй като извършената от ответника сделка не му е противопоставима. Основанието за тази непротивопоставимост обаче не е в увреждането му в качеството му на кредитор на съсобственика. Ответникът притежава две трети от общата вещ и може да я управлява по свое решение ( чл. 32, ал.1 ЗС). Отдаването под наем на вещта за срок до три години е акт на управление (чл. 229, ал.2 ЗЗД), но предоставянето на безвъзмездно ползване, независимо от срока надхвърля правомощията на управителя, поради което договорът от 01.01.2002 г., сключен между ответниците СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” и “Вегас-2001” ЕООД има действие само между тях - чл. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Независимо от обстоятелството, че съсобственика СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” притежава 2/3 ид. части от общата вещ, решението му за безвъзмездното и предоставяне за ползване на трето лице не обвързва съсобственика – малцинството може да оспори решението на мнозинството на основание чл. 32, ал.2 ЗС само когато то е обвързващо. Когато решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ е извън правомощията по чл. 32, ал.1 ЗС, то е непротивопоставимо на останалите съсобственици. Въведените от ищеца твърдения, доколкото правната квалификация, посочена в исковата молба не обвързва съда, сочат за предявена претенция за прогласяване на недействителност на сключените между ответниците договори на основание чл. 21 ЗЗД. Предявеният иск е за установяване, че сключеният договор е непротивопоставим на ищеца, който като съсобственик на общата вещ е лишен от възможността да я ползва според правата си. С този иск е съединен и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на обезщетение в размер на ползите от които ищецът е бил лишен поради невъзможността да ползва общия имот според правата си. Квалифицирайки неправилно спорното право, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, решението следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на делото. От доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че със сключените договор от 01.01.2002 г. и анекс от 02.01.2002 г. ответникът СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” е предоставил на втория ответник “Вегас-2001” ЕООД безвъзмездното ползване на имот, собственик на 1/3 ид. част от който е ищецът. Установено е и че в периода 19.11.2002 г. – 19.11.2007 г., имотът е ползван от ответника“Вегас-2001” ЕООД, както и че ищецът е знаел съдържанието на сключените договори от момента на подписването, както и че имотът се ползва съобразно договореното. На 12.06.2006 г., ищецът е уведомил писмено ответника СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” чрез управителя му Д. И. С., че желае отношенията с ползвателя да бъдат уредени като наемни, за което е предоставил тридневен срок, след което претендира заплащане на обезщетение в размер на наемната цена на имота, каквото обезщетение, след ползване на поканата не му е било изплащано. Изложеното сочи, че исковата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказана по основание за периода от 16.06.2006 година (от изтичане на определения в писменото поискване тридневен срок) до 19.11.2007 година, в който период ответникът СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” е ползвал сам съсобствения с ищеца имот. Размерът на обезщетението, изчислен на база наемна цена на имота, съгласно заключението на приетото по делото експертно заключение е 5525 лева за времето от 16.06.2006 г. и в размер на 6912 лева за периода от 01.01.2007 г. до 19.11.2007 г. или общо в размер на 12437 лева, от която сума, с оглед притежаваните от ищеца 1/3 ид. част от имота, следва да бъдат присъдени 4145,66 лева. Основателен е и искът за установяване на недействителност по отношение на ищеца на договора от 01.01.2002 г. и анекс към договора от 02.01.2002 г., с които ответникът СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” е предоставил на втория ответник “Вегас-2001” ЕООД безвъзмездното ползване на целия съсобствен имот. Извършените действия са извън тези на обикновено управление, поради което и съгласно чл. 21 ЗЗД са непротивопоставими на неучастващия в сделката съсобственик. Възраженията за изтекла погасителна давност са неоснователни. Вземането за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС е възникнало след отправеното до ответника писмено поискване, т.е. от 16.06.2006 година, поради което предявеният на 21.11.2007 година е в срока по чл. 110 ЗЗД, който текст е неприложим към установителния иск за прогласяване на недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗД. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора, ищец в първоинстанционното производство, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски, възлизащи съобразно уважената част от иска на 1462,10 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 770 от 09.01.2009 година по гр.д. № 1011/2008 година на П. апелативен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от Н. В. Б. от гр. П. против СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” и “Вегас-2001” ЕООД, гр. П. за прогласяване недействителност на договор за наем от 01.01.2002 г. и на договор за заем за послужване от 02.01.2002 година и за присъждане на обезщетение в размер на 18840 лева за лишаване от ползи на съсобствен имот в гр. П.. ПРИЗНАВА за недействителни на основание чл. 21 ЗЗД по отношение на Н. В. Б. от гр. П. с ЕГН xxxxxxxxxx договор от 01.01.2002 г. и анекс към договора от 02.01.2002 година, сключени между СД “Корона-С-Стаматов и с-ие” и “Вегас-2001” ЕООД. ОСЪЖДА СД “Корона-С-Стаматов и с-ие”, гр. П. да заплати на Н. В. Б. от гр. П. с ЕГН xxxxxxxxxx на основание чл. 31, ал.2 ЗЗД сумата 4145,66 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2007 година до окончателното и заплащане, като отхвърля иска за разликата до предявения му размер. ОСЪЖДА СД “Корона-С-Стаматов и с-ие”, гр. П. и “Вегас-2001” ЕООД, гр. П. да заплатят на Н. В. Б. от гр. П. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 1462,10 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: