Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 10.10.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 790/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от името на Ж. Т. В. срещу решение № 58 от 28.02.2018г., постановено по ВНОХД № 699/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакуваното решение е изменена присъда № 55 от 02.11.2017г. по НОХД № 502/17г. на Старозагорския окръжен съд, като срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е намален от три на две години. Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която В. е признат за виновен в това, че на 24.11.2015г. на главен път ІІ-57 в посока от [населено място] към [населено място], при управление на МПС – автобус “К. С.“, модел „С“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. М. Д., и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението за нарушение на чл.15, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Иска се намаляване срока на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. В съдебно заседание защитникът поддържа изложеното в жалбата, като подчертава наличието на смекчаващи обстоятелства във връзка с личността на подсъдимия и съществения принос на поведението на пострадалия. Повереникът на частните обвинители и представителят на прокуратурата изразяват становище, че решението следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият И. се присъединява към становището на защитника си. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за основателна. Съдебното следствие пред Старозагорския окръжен съд е проведено по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил, да не се събират доказателства в тяхна подкрепа. Съдът е съобразил, че признанието не е изолирано, а се подкрепя от събрани по надлежния процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство, и е приел за установени фактическите твърдения на прокуратурата. При анализа на така установените данни за тежестта на деянието и степента на обществена опасност на дееца, въззиният съд погрешно е отчел наличие на отегчаващи обстоятелства, като същевременно необосновано е омаловажил изключителното смекчаващо такова, в резултат на което, наложеното наказание се явява явно несправедливо. Като смекчаващи обстоятелства правилно са оценени чистото съдебно минало на В., критичното отношение към извършеното, намерило израз в процесуалното му поведение, трудовата ангажираност и положителните характеристични данни по месторабота, съдържащи се в писмената характеристика от ръководството на предприятието и показанията на колегите му. Изводът във въззивното решение, че миналите нарушения на правилата за движение представляват отегчаващо обстоятелство, не може да бъде споделен поради голямата им давност. Става въпрос за нарушения, осъществени в периода от 1995г. до 06.04.2009г., за които подсъдимият като водач е бил надлежно санкциониран. Налага се категоричното заключение, че административните наказания са изиграли положителна превъзпитателна роля, и към датата на деянието той следва да бъде характеризиран като дисциплиниран водач, който в продължение на повече от шест години и половина не е допускал нарушения на правилата за движение, въпреки че е управлявал МПС интензивно. Поради минималното превишаване на допустимата скорост, несъставомерното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно не е преценено като отегчаващо вината обстоятелство. При индивидуализацията на наказанието апелативният съд е отчел и съпричиняването от страна на починалия Д., но не е съобразил, че в конкретния случай то представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Конкретната опасност за движението е възникнала в резултат на появата на възрастен човек /79г./ на пътя извън населено място, в тъмните часове преди разсъмване в края на ноември, бос, движещ се по осевата линия с разперени ръце, независимо от интензивното движение, който при вида на приближаващия автобус рязко се преместил в неговата лента за движение и застанал неподвижно в очакване на сблъсъка. Безспорно е, че пострадалият е допуснал нарушение на чл.108 от ЗДвП, което е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, но в допълнение следва да бъде изтъкнато, че поведението му е било дотолкова неадекватно, че нестандартната ситуация, в която водачът е бил поставен, придобива значение на изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Определеното от предходните инстанции наказание лишаване от свобода, превишаващо с една година специалният минимум, не кореспондира на констатираната липса на отегчаващи обстоятелства и наличие на изключително смекчаващо. При едновременното наличие на предпоставките за приложение на чл.58а, ал.1 и на чл.55 от НК, настоящият съдебен състав намери, че по-благоприятно за подсъдимия е приложението на чл.55 от НК, най-вече с оглед разпоредбата на ал.3, която позволява да не му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание. По отношение на Ж. В. то представлява несъразмерно тежка репресия, тъй като ограничава едновременно и правото му на труд. След като в продължение на близо тридесет и седем години той е работил като професионален шофьор с четири категории правоспособност, лишаването от право да управлява МПС би го лишило от трудови доходи и би го оставило без средства за препитание и издръжка на семейството. С оглед изложените съображения, ВКС намери, че наказанието на подсъдимия Ж. В. следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, и въззивното решение да бъде изменено, като срокът на наказанието лишаване от свобода бъде намален от две години на една, и бъде отменено приложението на чл.343г от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 58 от 28.02.2018г., постановено по ВНОХД № 699/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, като на основание чл.55 от НК намалява срока на наложеното на подсъдимия Ж. Т. В. наказание лишаване от свобода на една година, и отменя наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.